Сгради

Непознатата архитектурна модерност: следвоенната епоха

Споделяне

Архитектурата на следвоенната епоха до голяма степен формира облика на съвременна Европа. След края на Втората световна война за няколко десетилетия архитектурният модернизъм става универсален стил, практикуван и като средство за бързо следвоенно възстановяване, и като инструмент за ударна модернизация. Така мечтата на предвоенните му бащи за създаване на глобален архитектурен проект се сбъдва, с всички рискове от флирта с политическата власт в условията на студена война. Още през 40-те международното модерно движение се налага като официалния стил на западната либерална демокрация, в директна опозиция със социалистическия реализъм, господстващ в сферата на влияние на СССР. След смъртта на Сталин обаче същият този модернизъм успешно се използва и в комунистическия блок в културна надпревара с “капиталистическия Запад”.

Това продължава до 80-те, когато крахът на западната социална държава и зрелищното разпадане на Източния блок превръщат модернизма в символ на провалените архитектурни утопии на ХХ век.

Тази изложба обаче показва една друга възможна утопия.

Архитектурна изложба

На 29 юни 2022 г. беше открита архитектурната изложба “ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност” — копродукция на фондация “Ново архитектурно наследство” и РЦСИ “Топлоцентрала”, която можеше да бъде видяна до 21 август 2022 г. в галерията “Бял куб”, в най-новото мултифункционално арт пространство на София.

Изложбата показва различни перспективи към следвоенната модерна архитектура в България чрез шест много различни обекти и пространства - Художествената галерия и музей в град Казанлък, град Лозница, летище Щръклево край Русе, пешеходната зона и паметник “Създатели на българската държава” в Шумен, жилищния комплекс "Зона Б-5" в София и детска градина “Лозичка” в столичния квартал "Лозенец".

Основна тема на изложбата с куратори арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева и координатор арх. Даяна Николова е все още силно непознатата архитектура на България след Втората световна война, представена в контекста на тоталното изкуство на следвоенната епоха и развитието на модерността. Обектите в изложбата са умишлено подбрани да бъдат относително непознати за широката публика, с различна функция, архитектура, стилистични особености и времева принадлежност. Търсен е елемент на откривателство и изненада, тъй като всички показани обекти предлагат различен и по свой начин нов фокус към българската архитектура и градска среда. Изложбата е създадена изцяло от архитекти, но е насочена съвсем не само към такива. Тя разказва и показва българската архитектура по ясен и увлекателен начин за най-широка публика - чрез широкоформатни фотографии, градоустройствени чертежи на пода, архивни чертежи и материали и артефакти в мащаб 1:1.

Изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ” се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е в пряка връзка с отбелязване на 15-годишнината от приемането на България в Европейския съюз. Проектът е посветен на необходимостта от оценка и развитие на споделеното ни европейско архитектурно наследство и цели да покаже още една от възможните перспективи към европейската архитектура на ХХ век.

Една важна недиректна цел на изложбата е да покаже многопластовото архитектурно наследство на България, което има потенциал да се развива и популяризира повече, за да работи по-добре за нашата културна идентичност и познатост по света. Все още много малка част от архитектурата, построена след Втората световна война у нас, има статут на културна ценност и често бива обезличавана с текущи и други ремонти. Изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ” е дело на нарастващия екип зад инициативата “Ново архитектурно наследство”, която сп. ГРАДЪТ представи през януари 2021 г. - свързана с популяризирането, развитието и опазването на този архитектурен слой у нас.

Блоков комплекс от Зона Б5-01, София. Фотограф: Studio Blenda

Тоталното изкуство

Периодът на централизирано строителство променя драстично голяма част от българската обитаема среда. Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., са навсякъде около нас. Tе са материални свидетелства за един специфичен отминал период, който се отличава с голям мащаб на публичните инвестиции, с постигнати сериозни нива на архитектурно-художествен синтез, както и с отчетливата свързаност на всички етапи на проектиране и строителство - от градоустройство, през архитектура до детайл. Обектите са много и най-различни, остаряват различно, представители са на различни стилове. Някои от тях са елитарни, други са масови. Но всички (с няколко малки и добре познати изключения) се използват активно и са неизменна част от нашия живот днес. И именно те ще имат все по-голямо значение за бъдещото развитие на градовете ни.

Основна тема на тази изложба е проследяване на следвоенния Gesamtkunstwerk в България - тоталното изкуство и свързаността на всички нива на архитектурния продукт от градоустройство, през пространство и конструкция до детайл и дизайн.

Идеалният град

Тези 5 различни нива на свързаност показваме през 6 относително непознати обекта с различни функции, архитектура, стилистични особености и времева принадлежност: летище в Русе, художествена галерия и музей в Казанлък, жилищен комплекс и детска градина в София, пешеходна зона в Шумен, центъра на малкия град Лозница, Разградско. Те предлагат различен и по свой начин нов фокус към градската среда, към вълненията и идеалите на времето, към икономическите и политическите ограничения и съответните архитектурни реакции. Всички тези сгради и пространства разказват различни истории и заедно сглобяват идеалния град на следвоенната модерна утопия.

Непознатата модерност

Качествените архитектура и градска среда, независимо от кое минало, трябва да бъдат разказвани и показвани. Българският следвоенен модернизъм е все още силно непозната част от европейската архитектура на ХХ век, а изложбата дава още една от възможните перспективи.

Проектът е в пряка връзка с отбелязване на 15-годишнината от приемането на България в Европейския съюз и необходимостта от оценка и развитие на споделеното ни европейско архитектурно наследство. Като демонстрира различните нива на свързаност, изложбата показва как архитектурата може да бъде мислена като цялостно пространствено и визуално преживяване.

Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им. Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. Затова толкова по-важно е да пазим, докато е време, онези, които вече са построени и си струват. Те са част от една друга цивилизация.

1 / 14

Фотограф: Калин Серапионов

2 / 14

3 / 14

4 / 14

5 / 14

6 / 14

7 / 14

8 / 14

9 / 14

10 / 14

11 / 14

12 / 14

13 / 14

14 / 14

ГРАД ЛОЗНИЦА, ОБЛАСТ РАЗГРАД

Градоустройственият план, разработен от арх. Стойко Дончев през 60-те, взема предвид бъдещото развитие на Лозница като център на АПК с постепенно нарастващо население. Планът отчита специфичния стръмен терен и разположението на селището между три града - Разград, Търговище и Шумен. Главната градска улица подчертава оста изток - запад, която свързва града с главните транспортни артерии Търговище - Разград и Русе - Варна.

Градският център на Лозница не е типичното централно пространство в малък град. Той е система от зони, разположени около градския парк и по билото и подножието на стръмен склон. Пространствата преливат едно в друго и образуват динамичен архитектурен образ с ниско застрояване.

Условно градските пространства са три. Първото и най-централно от тях е площадът с Културния дом. Той е в идеалния център, на главната улица и е рамкиран от сградите на Културния дом, старата община и сградата на Районната потребителна кооперация (РПК), всички проектирани от арх. Стойко Дончев. Това е активен културен и административен център и локация за събития, събори, културни мероприятия.

Второто пространство е транзитно - на оживено кръстовище, там, където се срещат пътят от Разград с главната улица. То е дефинирано от сградите на автогарата (арх. Стойко Дончев) и градския хотел (“Туристпроект”, 80-те). Сградата на автогарата е обвързана визуално и функционално с градското кино - в интериор ги свързва въртяща се врата, а фасадно си комуникират чрез използването на еднотипни бетонни решетки. По продължение на пътя откъм гр. Разград е разположена и спортната зала (арх. Стойко Дончев), която гледа към озеленения градски парк.

Третото пространство е най-отдалечено, почти скрито в градския парк и осигурява по-голямо спокойствие и уединение. Откриваме го на следващото кръстовище, където първоначално арх. Дончев проектира Здравния дом (началото на 70-те години), а впоследствие доразвива зоната с изграждането на Партийния дом (днес сграда на общината) и сградата на МВР, които са построени в началото на 80-те години.

Архитектурният детайл в Лозница е осмислен инструмент, който последователно обвързва всички сгради и пространства в града. Бетонни решетки, настилки, облицовки, стъклени витражи, дограми и декоративни елементи се повтарят и интерпретират по различни начини във всеки обект.

Но най-важен е цветът. На пръв поглед бял град, Лозница всъщност е едно много цветно място.

1 / 3

Град Лозница, област Разград. Фотограф: Studio Blenda

2 / 3

Град Лозница, област Разград. Фотограф: Studio Blenda

3 / 3

Детайл от архитектурата на град Лозница, Разград

192 ДГ “ЛОЗИЧКА”, ОБЩИНА "ЛОЗЕНЕЦ", СОФИЯ

192 ДГ в столичния квартал "Лозенец", известна с името “Лозичка”, е детска градина от началния период на развитие на детските градини в България. Завършена е през 1952 г. по проект на арх. Лиляна Босева и е много добре съхранен образец за този ранен етап - двуетажна сграда с централна симетрия, разположена свободно в голям, собствен и богато озеленен двор.

В ДГ “Лозичка” се вижда уверено приложена една вече изпитана и зряла функционална организация на детските градини от периода – компактният симетричен обем. Сградата е ортогонален обем-павилион, разположен в североизточната част на голям самостоятелен парцел в долен "Лозенец". Тя е предвидена за 4 градински групи, които са разпределени по 2 на всеки от двата етажа на градината. Петте декара двор са отлично организирани и действат като пълноценен парк – със слънчеви поляни, многогодишни храсти и високи дървета (ели, смърч, бор, липи, кестени, овощни дървета), с много разнообразни кътове за игра за различни възрастови групи, дори с открит външен кръгъл басейн, който е премахнат при по-късно разширение на градината.

В “Лозичка” водещият дизайнерски елемент е стилизираната детска фигура на момиченце. Тя се появява в ритмичната композиция на дървените парапети, където, съчетана с възрожденски мотиви, допринася много за общия характер на сградата. Повтаря се в парапетите от ковано желязо, които са поставени в долната част на прозорците за безопасност, и може да бъде проследена на много места в градината - включително в мозайката на входното фоайе.

1 / 2

192 ДГ в столичния квартал "Лозенец". Фотограф: Studio Blenda

2 / 2

Архитектурен детайл от фасадата на 192 детска градина “Лозичка”, община Лозенец, София. 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ И ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ГРАД КАЗАНЛЪК

Сградата на Художествената галерия и на Регионалния исторически музей „Искра“, наречена “Белокаменната красавица” заради ослепителната си варовикова фасада, отваря врати през 1981 г. Идеята за нея обаче се заражда 13 години по-рано и търпи редица изменения.

Казанлък е град с наситено културно напластяване – център на Розовата долина и на ежегодния фестивал на розата; град на траките заради многобройните разкрити гробници в покрайнините и близостта до античния Севтополис; град на художниците – тук и в околността са родени Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, както и Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Да не забравяме и близостта на историческата светиня Шипка, както и на символичния за епохата на социализма връх Бузлуджа.

Неслучайно на този фон в края на 60-те години на миналия век се обмисля ново и голямо изложбено пространство поради крайно недостатъчните съществуващи помещения в Музея на старини и изкуства, който съвместява дейностите на регионален исторически музей и художествена галерия.

След спечелен конкурс колективът на арх. Иван Битраков, арх. Яким Петров и арх. Георги Папагалов разработва през 1969 г. идейния проект, като той вече е титулуван „Музей на тракийското изкуство“ поради нарастващия обществен и политически интерес към древната история. През 1973 г. историческият музей и галерията се разделят в отделни институции. След усилена борба на Дечко Узунов, една от влиятелните фигури в сферата на културата по това време, новата сграда е отредена само за художествена галерия. Отделни планове се изготвят за нов Музей на траките, който да оформи своеобразен градоустройствен триъгълник между галерията и новооткрития културен дом на север от нея, но след смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. тези замисли пропадат.

“Белокаменната красавица на Казанлък“ е открита през 1981 г. като художествена галерия със самостоятелна изложба на Ненко Балкански във всичките пространства на сградата. Впоследствие, в началото на 90-те, част от помещенията в сградата се отреждат за регионалния музей и така експозициите отново се събират под един покрив. Днес в сградата се помещават общо четири институции, включително Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, както и канцеларии на Националния парк-музей „Шипка - Бузлуджа“.

Истински впечатляващо е интериорното пространство на сградата. То е неочаквано, отворено и щедро на фона на по-скоро плътната фасада с преобладаващ бял облицовъчен варовик и тесните вертикални остъклени ивици. Входът е от югозапад, по външно стълбище с плитки стъпала, водещо посетителите от оживеното кръгово кръстовище до двойка масивни дъбови врати с характерен детайл. Пространството е организирано около централен атриум, който е снишен на полуниво, по-ниско от котата на входа. Около този атриум като спирала се вият просторни стълбища, които постепенно извеждат посетителя нагоре към отделните изложбени помещения.

Спираловидният подход около централното пространство има своя естествен завършек в своеобразна рампа, която връща посетителя от най-горното ниво обратно към входа. Когато посетителят напусне изложбените зали и тръгне по рампата, той има усещането за сбогуване с изкуството, понеже на всяко стъпало го придружава картина или пластика. По този начин слиза продължително и сякаш се прощава с експозицията.

1 / 2

Галерия и музей - Казанлък. Фотограф: Studio Blenda

2 / 2

Галерия и музей - Казанлъu - детайл. 

Какво е НАН

"Ново архитектурно наследство" е инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история. Съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие - задължителна предпоставка за икономическото, социалното и културното им развитие.

Днес зад НАН застават множество архитекти, студенти и професионалисти в сферата на архитектурата, градската среда и културното наследство. Архитектурата на следвоенната епоха до голяма степен формира облика на съвременна Европа. Наследството на следвоенния модернизъм става все по-признато по света и в България от архитектурни изследователи, теоретици и изкуствоведи. Целта на НАН е да популяризира, защитава и развива този архитектурен слой в България.

nan.bg

facebook.com/bgsocarch

instagram.com/bulgarian.postwar.architecture

#nanbg #bgsocarch

1 / 2

Летище Русе. Фотограф: Studio Blenda

2 / 2

Летище Русе - детайл.

1 / 2

Пешеходната зона и паметник “Създатели на българската държава” в Шумен. Фотограф: Studio Blendq

2 / 2

Пешеходната зона и паметник “Създатели на българската държава” в Шумен - детайл.

ЕКИП
Ново архитектурно наследство - НАН

Анета Василева
Емилия Кълева
Даяна Николова
Виктория Димитрова ("Зона Б-5")
Ива Хасъмска (192 ДГ “Лозичка”)
Теодора Маданска (летище Русе)
Зекие Емин (град Лозница)
Лиляна Тодорова (град Шумен)
Никола Янев (Музей и галерия, Казанлък)
Георги Мърхов

Организация и административна подкрепа
Владия Михайлова

Продукция
Мустафа Хайрулов
Йордан Йорданов
Георги Мърхов
Валери Гюров

Графичен дизайн
Гергана Илиева
Теодора Маданска
Ваня Димитрова
Иво Димитров

Фотография
ABCD Space
Цветомир Джерманов
Милена Лозанова (дрон)

Архиви
ДА "Архиви"
Направление “Архитектура и градоустройство” към Столичната община
Художествена галерия и исторически музей, гр. Казанлък
Архив на арх. Иван Битраков, предоставен от Филип Битраков
Архив на арх. Йордан Бояджиев, предоставен от Бояна Чоканова
Архив на Информационен център "Паметник Създатели на българската държава", гр. Шумен
Архив на арх. Иво Петров, предоставен от Даниела Иванова
Община Шумен
Община Лозница

Архитектурен превод
Никола Янев

Партньори
Изложбата се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, Камарата на архитектите в България, ОП “Софияплан” и РЦСИ “Топлоцентралата”, както и в партньорство с БНК на ИКОМОС, DOCOMOMO - България, ЦНИП-УАСГ, Съюз на архитектите в България, ДА "Архиви", Столична община - райони “Възраждане”, “Лозенец” и “Изгрев”, Направление “Архитектура и градоустройство” към Столичната община, 192 ДГ “Лозичка”, Художествена галерия и исторически музей, гр. Казанлък, Община Шумен, Община Лозница, Община Русе, Gifted Sofia, Imp-Аct Agency

1 / 10

2 / 10

3 / 10

4 / 10

5 / 10

6 / 10

7 / 10

8 / 10

Фотографи: Cahaya Eleven, Йордан Йорданов

9 / 10

10 / 10

Обратно нагоре ↑