Архитектурата на следвоенната епоха до голяма степен формира облика на съвременна Европа. След края на Втората световна война за няколко десетилетия архитектурният модернизъм става универсален стил, практикуван и като средство за бързо следвоенно възстановяване, и като инструмент за ударна модернизация. Така мечтата на предвоенните му бащи за създаване на глобален архитектурен проект се сбъдва, с всички рискове от флирта с политическата власт в условията на студена война. Още през 40-те международното модерно движение се налага като официалния стил на западната либерална демокрация, в директна опозиция със социалистическия реализъм, господстващ в сферата на влияние на СССР. След смъртта на Сталин обаче същият този модернизъм успешно се използва и в комунистическия блок в културна надпревара с “капиталистическия Запад”.

Това продължава до 80-те, когато крахът на западната социална държава и зрелищното разпадане на Източния блок превръщат модернизма в символ на провалените архитектурни утопии на ХХ век.

Тази изложба обаче показва една друга възможна утопия.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ И ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ГРАД КАЗАНЛЪК

Сградата на Художествената галерия и на Регионалния исторически музей „Искра“, наречена “Белокаменната красавица” заради ослепителната си варовикова фасада, отваря врати през 1981 г. Идеята за нея обаче се заражда 13 години по-рано и търпи редица изменения.

Казанлък е град с наситено културно напластяване – център на Розовата долина и на ежегодния фестивал на розата; град на траките заради многобройните разкрити гробници в покрайнините и близостта до античния Севтополис; град на художниците – тук и в околността са родени Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, както и Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Да не забравяме и близостта на историческата светиня Шипка, както и на символичния за епохата на социализма връх Бузлуджа.

Неслучайно на този фон в края на 60-те години на миналия век се обмисля ново и голямо изложбено пространство поради крайно недостатъчните съществуващи помещения в Музея на старини и изкуства, който съвместява дейностите на регионален исторически музей и художествена галерия.

След спечелен конкурс колективът на арх. Иван Битраков, арх. Яким Петров и арх. Георги Папагалов разработва през 1969 г. идейния проект, като той вече е титулуван „Музей на тракийското изкуство“ поради нарастващия обществен и политически интерес към древната история. През 1973 г. историческият музей и галерията се разделят в отделни институции. След усилена борба на Дечко Узунов, една от влиятелните фигури в сферата на културата по това време, новата сграда е отредена само за художествена галерия. Отделни планове се изготвят за нов Музей на траките, който да оформи своеобразен градоустройствен триъгълник между галерията и новооткрития културен дом на север от нея, но след смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. тези замисли пропадат.

“Белокаменната красавица на Казанлък“ е открита през 1981 г. като художествена галерия със самостоятелна изложба на Ненко Балкански във всичките пространства на сградата. Впоследствие, в началото на 90-те, част от помещенията в сградата се отреждат за регионалния музей и така експозициите отново се събират под един покрив. Днес в сградата се помещават общо четири институции, включително Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, както и канцеларии на Националния парк-музей „Шипка - Бузлуджа“.

Истински впечатляващо е интериорното пространство на сградата. То е неочаквано, отворено и щедро на фона на по-скоро плътната фасада с преобладаващ бял облицовъчен варовик и тесните вертикални остъклени ивици. Входът е от югозапад, по външно стълбище с плитки стъпала, водещо посетителите от оживеното кръгово кръстовище до двойка масивни дъбови врати с характерен детайл. Пространството е организирано около централен атриум, който е снишен на полуниво, по-ниско от котата на входа. Около този атриум като спирала се вият просторни стълбища, които постепенно извеждат посетителя нагоре към отделните изложбени помещения.

Спираловидният подход около централното пространство има своя естествен завършек в своеобразна рампа, която връща посетителя от най-горното ниво обратно към входа. Когато посетителят напусне изложбените зали и тръгне по рампата, той има усещането за сбогуване с изкуството, понеже на всяко стъпало го придружава картина или пластика. По този начин слиза продължително и сякаш се прощава с експозицията.

Какво е НАН

"Ново архитектурно наследство" е инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история. Съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие - задължителна предпоставка за икономическото, социалното и културното им развитие.

Днес зад НАН застават множество архитекти, студенти и професионалисти в сферата на архитектурата, градската среда и културното наследство. Архитектурата на следвоенната епоха до голяма степен формира облика на съвременна Европа. Наследството на следвоенния модернизъм става все по-признато по света и в България от архитектурни изследователи, теоретици и изкуствоведи. Целта на НАН е да популяризира, защитава и развива този архитектурен слой в България.

nan.bg

facebook.com/bgsocarch

instagram.com/bulgarian.postwar.architecture

#nanbg #bgsocarch

Вижте статията в брой 5/2022 на списание ГРАДЪТ в дигитален формат с вградени ИНТЕРАКТИВНИ ВРЪЗКИ и ВИДЕО съдържание