Вижте cтaтиятa в бpoй 5/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT
Строителството на жилища е в подем от деветдесетте години на миналия век досега, което означава в последните 30 години. През този период имаше сътресения на два пъти, предизвикани от национална и световна криза, но въпреки всичко темповете на строителство на нови жилища не спряха.
Най-печеливши за предприемачите бяха деветдесетте години, когато себестойността на предлагания продукт (в много случаи със съмнително качество) беше понякога и за някои райони на София и големите градове повече от 8-10 пъти по-малко от продажните цени. Може би си спомняте сградите с пръскана мазилка (с метличка), с парапети от арматурно желязо, врати от фазер, неприветливи подземни гаражи, общи части с мозаечни плочи, допотопни асансьори, мезонети и „тризонети“ в подпокривни пространства, които стигаха до 3-4 нива над корниза. Тогава се купуваше всичко по простата причина, че беше ново и не „панелка“.
В следващите десет години строителството започна да влиза в нормален ритъм.
Повишиха се критериите на купувачите, което доведе естествено до повишаване на качеството на строителството и навлизане на нови модерни материали и технологии.
Повишиха се цените на жилищата, но намаля съотношението себестойност - продажна цена.
В последните десет години в голямата си част инвестиционният процес рязко се промени, като един от стимулите е прякото участие на банковата система - както с изгодни ипотечни кредити за купувачите, така и с отпускане на кредитиране на предприемачите при приемливи условия за закупуване на поземлени имоти и за строителство. Това позволи на доста предприемачи да не са зависими от желанието на обезщетяваните собственици, а да проявят собствена политика в инвестиционния процес. Благодарение на това се изградиха и се строят множество качествени сгради и затворени комплекси с висок комфорт на обитаване, на поддържане и управление.
И както се казва в диалектическия материализъм - „количествените натрупвания доведоха до качествени изменения“.
Междувременно в последните години митът за евтината работна ръка и ниските стойности на енергоносителите в България остана в историята и те се изравниха с останалите европейски страни.