Конкурсната постановка съдържа инициално заложено противоречие между градоустройствените й измерения и прекомерната конкретика на заданието, подходящо повече за ниво архитектура. Предполагаме, че това е и основната причина за огромния процент заявили учaстие, но отказали се впоследствие архитекти от цял свят, независимо от значителния срок за работа - повече от 6 месеца. Действителните участници са 173 от общо 1446 регистрирали се.

Това противоречие предопредели подхода ни, а именно използване на типичните за градоустройствено проектиране (urban design) средства в съчетание с обобщен архитектурен метод. Същият се ограничаваше до овладяване на сложната функция само на ниво структура и ни позволи да създадем достатъчно конкретен образ. Съзнателно отлагахме и започването на работа ни по конкурса до само месец преди крайния срок. Искахме да избегнем опасността от “издребняване” в проблематиката на архитектурното проектиране и да запазим основните си послания приоритетно в градоустройствените нива.

Няколкото идеи, които тествахме в първите дни, бяха обединени от стремежа ни за:
- Необичаен, силно въздействащ силует откъм залива
- Запазване на връзката между града и морето
- Обособяване на нужното свободно пространство за всяка от обозначените за опазване седем сгради
- Създаване на значимо публично пространство, съизмеримо с идеята за нов грaдски център на Солун.

Направихме списък на асоциации, които искахме да закодираме в проекта, а впоследствие някои от тях успяхме да развием достатъчно убедително. Ето и списъка им:
- съизмеримост с мащаба на залива и града;
- отражение на планината Олимп;
- 12-те олимпийски богове;
- манастирите на Атон;
- тухлените градежи и в чaстност арката, присъщи за историческия център на Солун;
- древногръцките архетипи на публично пространство - агора и стоа;
- модерният “подравнен” крайбрежен силует на града;
- Бялата кула;
- крайбрежните променада и парк;
- контейнерната архитектура, подходяща за пристанищния контекст (модулните проекти на Ричард Хордън и Ричард Роджърс);
- архитектурният Метаболизъм;
- сградата мост (Дворецът на Конгресите на Луи Кан за Венеция);
- змалтът, присъщ за византийската фреска;
- портокаловото дръвче, носещо дъха на Средиземноморието;
- отвореност, мобилност и динамика, присъщи за времето, в което ще бъде изграден новият градски център.

Искахме и да сме различни от предполагаемите вероятни предложения, изградени от композиция от сгради, достигаща кулминация в единичен или няколко акцента ала Либескинд. Концептуалната скица синтезира основната ни идея, изразяваща отношението на формата към Олимп, към морето и града. Решението ни се базира на максимално издължен обем – тип изправена плоча, с максималната допустима от заданието височина 200 м и максималната възможна дължина, която ситуацията позволява. Така при общо 42 етажа с площ по около 32 000 кв.м имахме сигурност, че можем да гарантираме дори в последния момент параметрите на заданието, без подробно разработване на всички планове. Същевременно запазвахме възможността да боравим с достатъчно свободно пространство чрез екструзия на обеми от основната форма.

За справяне с фактора "Време" спомогна създаването на програма, позволяваща мигновеното поставяне или изваждане на обитаемите (plug-in) модули на конкретно място по етажерките. Тя позволи и разпространяване на високата степен на подробност на всеки модул в цялата композиция, което е илюстрирано в кадрите от създадения впоследствие виртуален „макет от дърво“.

Следният фрагмент от конкурсния текст описва пространствената и функционалната структура на проекта:

“Основният ни принос към програмата са богатите обществени и зелени пространства, разпределени на 5 нива:
- Нивото на терена представлява композиция от градини и площади, включващи седемте запазени сгради. Обширен зелен парк с повече от хиляда дървета отделя новия градски център от пристанищната зона.
- Разширение на крайбрежната алея на Солун, Портокаловата алея на дванадесетия етаж е обширно покрито публично пространство с панорамна гледка към града, към морето и Олимп.
- Частна променада с двойна височина на крайбрежни алеи на 26-и и 27-ми етаж, както и частни тераси на 35-и етаж ще осигурят открити пространства за обитателите на офисите и на жилищата.
- И накрая, подобно на стоа публично пространство за разходки и медитация увенчава мегаструктурата на последния, 42-ри етаж.”

Многобройните конкурсни участия на АДА са били винаги ръководени от олимпийския принцип – “най-важно е участието”. Състезанието предоставя уникалната възможност за критична самооценка в съпоставяне с други десетки, а понякога стотици участници. Едва ли има по-ефективен и удовлетворяващ начин за обогатяване на собственото архитектурно познание.

В конкретния случай този процес още не е завършил. Към настоящия момент все още не е публикуван докладът на журито, а само таблата на 10-те наградени и почетно споменати участия, което не позволява по-задълбочени оценки и коментари. Ще научим повече от подготвяната от организаторите книга за конкурса, както и от предстоящата официална церемония по награждаването на 24 февруари в интернет платформа, на която всеки от участниците ще представи своя проект.

Вижте повече за конкурса

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ