Сгради

Между масовата реставрация и абдикирането от архитектурните артефакти

Споделяне

Арх. Емил Бурулянов, главен архитект на Бургас

Бургас е един от градовете със сравнително нова история. Въпреки това обаче той притежава както ансамблови, така и множество единични културни ценности, за които се грижи по възможно най-добрия начин. Както ул. "Богориди", така и ул. "Александровска" са наситени с паметници на културата, които в по-голямата си част са реставрирани в последните десетина години. Разковничето за това е в добрата комуникация с притежателите на такъв тип сгради и помощта, която община Бургас им предоставя, що се отнася до съгласувателни процедури и организационни въпроси. В тази връзка общинската програма „Нов живот за старите фасади“ има голям успех и повечето фасади се реставрират от самите собственици, като общинската администрация им помага при комуникацията с НИНКН и Министерството на културата възлага и контролира качествено проектирането и съгласува проектната документация. Този подход става все по-добре смазана машина и се надявам през следващите години симбиозата между община Бургас и Министерството на културата и неговите институти да става все по осезаема, за да имаме в крайна сметка една балансирана и красива градска среда.

Бракаловата къща. Автор: арх. Емил Бурулянов

Безспорно, когато става въпрос за фамозни примери за интервенция спрямо сгради - културна ценност, първенците са Великобритания и Холандия, поне според мен. Една сравнително млада нация без толкова стари сгради като Австралия също има много добри примери за колаборация между културно наследство, нови технологии и дизайн. А защо е така ? Чисто и просто в тези страни

нито институциите, нито инвеститорите, нито проектантите изпитват "страхопочитание" спрямо сградите паметници.

Точно обратното - те експериментират на воля, дадена им е административната свобода срещу физическите гаранции за здравето и целостта на ансамблите и в частност самите те не се притесняват да се заиграват с абстрактната симбиозата между старо и ново. Тези факти далеч не значат липса на уважение или знание спрямо предходните проектанти и инвеститори/собственици, по-скоро тези школи в архитектурата са постигнали здравословно ниво на интервенции, административни изисквания и най-важното - фантазия и любопитство вместо страх от неизвестното.

През последното десетилетие използването на нови способи за дизайн, анализ и производство трайно заеха и българското архитектурно пространство, умело съчетавайки културно наследство, високи технологии и качествено изпълнение, особено ако говорим за обекти в частния сектор. Коментираните в бр. 6 на сп. ГРАДЪТ проекти като Crystal Housе в Ротердам по проект на MVRDV или реновацията на Four Seasons в Лондон по проект на Норман Фостър са изпълними в нашата градска среда при две условия – достатъчен финансов ресурс и кураж в проектирането. По-важно е обаче да се замислим за сложната взаимовръзка между инвеститори, общини и, от друга страна, институциите, обгрижващи недвижимото културно наследство.

Моето мнение обаче гравитира в друга посока. Проекти като Епископската базилика в Пловдив (като представител на големия мащаб и публично-частното партньорство), реконструкцията на о. Св. Анастасия в Бургас (като представител на средния мащаб и институционалната обвързаност) и реконструкцията на еднофамилна сграда на ул. "Иван Вазов" 7 в София (представител на малкия мащаб и частната инвестиция) вече показват, че тези интервенции са факт и нещо повече – те са оценени по достойнство с архитектурни и строителни награди. В тази връзка според мен е въпрос само на време България също да има своята добре позната на световно ниво реконструкция/реставрация, която да докаже добрата почва за качествено проектиране, изпълнение и, разбира се, администриране на такъв тип обекти.

Грамофонът е един от символите на града, намиращ се на най-старото ларго на Бургас – улица „Богориди“, обявена за архитектурен паметник на културата. Грамофонът, дело на талантливия художник Руси Стоянов, събира любопитни погледи и е една от атракциите на Бургас. Автор: арх. Белин Моллов

Нормативна уредба и процедури

Видно от нормативната уредба, законодателят сравнително ясно е описал процедурата по опазване и възстановяване на паметниците на културата. Контролът на намесите върху ЕНКЦ (единични недвижими културни ценности) и ГНКЦ (групови недвижими културни ценности) е споделен между Министерството на културата, Националния институт за недвижимите културни ценности и общината, като местната власт участва в комисиите активно и дава указания за опазване на културното наследство, съответно упражнява контрол на същото съгласно разпоредбите на съответните членове от ЗКН. Назначава се комисия, издават се заповеди с указания, одобряват се инвестиционни проекти, а в неотложните случаи се предприемат и действия по необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване по чл. 72, ал. 4 от ЗКН. Според мен основният проблем, за да се стигне до прилагането точно на тези разпоредби, е немарливостта на собствениците на паметници на културата и тяхната невъзможност - както финансова, така и чисто интелектуална, да съхранят този дар от предшествениците, и то имайки предвид, че сградите паметници са в сравнително добро състояние и са на възраст до 150 години. При добро желание и сравнително нисък праг на разходите и мащаба на инвестицията повечето от тях биха били в прекрасно състояние.

Автор: арх. Емил Бурулянов

Бракаловата къща

Обектите, които в рамките на следващите години ще се реализират в Бургас, са мащабни, достолепни и за съжаление останали встрани от светлината на прожекторите.

Бракаловата къща

Трансформация ще претърпи на първо място като част от мащабен проект, насочен към културното наследство и пътя на занаятите, Бракаловата къща. Това е комплексен проект, възложен от община Бургас, който представлява основен ремонт на Етнографския музей в града. Проектната документация се състои от няколко компонента, разработени в периода 2019-2020 г. от екип под ръководството на д-р арх. Филипа Гугучкова и с участието на арх. Васил Дончев и арх. урб. Калина Кусева.

Музеят се помещава в една от най-старите запазени в града сгради - някогашната къща на бившия бургаски кмет Димитър Бракалов, построена още преди Освобождението (през 1873 г.). След многократни смени на функциите, през 1981 г. тя е пригодена за Етнографски музей и оттогава не е претърпявала сериозен ремонт с изключение на някои козметични и недотам обмислени намеси. По подробен архитектурен и технологичен проект се предвижда цялостната реставрация и консервация на издържаните в неокласицистичен стил фасади, както и възстановяването на парадното двустранно стълбище в оригиналната му конфигурация. Във вътрешното пространство освен предвиденото по чисто експлоатационни причини оптимизиране на обслужващите зони за персонала на музея е изготвена цялостна нова концепция за етнографската експозиция. Във връзка с нейното реализиране е създаден подробен интериорен проект, включващ цялостно ново обзавеждане на модулен принцип. Предвидени са и съвременни интерактивни форми на презентация.

Вторият компонент на проекта включва цялостното благоустрояване на обширния двор на Бракаловата къща и изграждане на подобекти от съществена важност за функциониране на музея. Ателие, фондови помещения и открита сцена са някои от тях. Вероятно много атрактивна за посетителите ще бъде демонстрационната кухня, където ще се приготвят и предлагат традиционните за различните празници местни ястия, а след години прекъсване се възражда обичаното от бургазлии кафене към Етнографския музей. Цялото дворно пространство ще бъде подходящо облагородено с нови настилки и озеленяване, а амортизираните в момента плътни огради към съседните имоти ще бъдат възстановени в оригиналния си вид. Всички изброени ремонтни дейности са част от обща концепция, целяща да създаде още по-здрава и истински жива връзка между Етнографския музей и неговите посетители - хора с различни интереси и от различни възрасти, които чрез интересни преживявания ще могат да се докоснат до богатото етнографско наследство на бургаския регион.

Катедралната църква "Св. Св. Кирил и Методий" е построена през 1894-1905 г. с дарения от видни граждани на Бургас на мястото на малка дървена църква, която е била единственият екзархистки храм в града преди Освобождението. Тя и до днес е най-голямата в Бургас. Изградена е по проект на знаменития италианец, герой от сръбско-българската война, Рикардо Тоскани, който е отдал на България целия си живот и е оставил на Бургас безценно архитектурно наследство. Автор: арх. Белин Моллов

Храмът „Св. св. Кирил и Методий"

Другият обект от изключително значение за града е реставрацията и фасадното обновление на най-големия бургаски храм – „Св. св. Кирил и Методий", като се предвижда възстановяване на каменната облицовка, корнизите, ордерните елементи и украсата по сградата, както и монтиране на ефектно нощно декоративно осветление. Църквата с височина 33 метра е разположена в центъра на града, на площад „Светите Кирил и Методий“, на мястото на малка дървена църква - единственият екзархистки храм в града преди Освобождението. Построена е в периода 1897 – 1907 г. с водещ проектант Рикардо Тоскани и по нея са извършвани сравнително малко възстановителни работи с изключение на нейното структурно укрепване през 2015-2016 г. Сградата представлява кръстокуполен храм, вписан в трикорабна базилика с правоъгълен план. Към този основен обем са добавени притвор, фланкиран от две звънарни кули, и олтар с три абсиди. Постройката е масивна, със смесен градеж - тухла, айтоски камък (андезит), вар, пясък, цимент, дърво, метал, мрамор и варовик. Покривът е със сложна геометрия, съставен от един голям и осем по-малки купола, едноскатни, двускатни и многоскатни участъци, като понастоящем е покрит с медни листи.

По проекта работи колектив в състав арх. Ирина Рачева, арх. Лъчезар Костов и по част технология на фасадната реставрация инж. Иван Бахатуров, а консервационно-реставрационните работи включват: възстановяване и консервация на варовикови фасадни елементи; консервация и експониране на мраморните елементи в екстериора; обшиване на незащитените горни хоризонтални повърхности; подмяна на метални конструктивни елементи, витражни рамки и решетки на прозорци; отливане и частична замяна на компрометирани декорации по фасадата и др. Очаква се дейностите по възстановяването да се реализират етапно, като не се възпрепятства достъпът до храма по време на реставрацията, а самата тя да завърши в рамките на годината.

Веднъж извършена, интервенцията ще превърне отново този иконичен паметник в сграда - обект на културно наследство - достойна за възхищение, имайки предвид статуса й на обект от национално значение.

ЖИЛИЩНО-ТЪРГОВСКА СГРАДА НА УЛ. „БОГОРИДИ“ 24 Сградата е построена през 1922 г. за Петър Димитров - виден стопански деятел. Това е постройка с барокова пластика и характерна ъглова композиция, подчертана с полукръгъл еркер с кубе и щпил. Проектът е на арх. Рикардо Тоскани в края на творческата му дейност.

Разпознаваме ли и ценим ли културното си наследство?

Отговорът според мен за съжаление е, че го разпознаваме тенденциозно, а го ценим според принадлежността. България е изключително надарена откъм паметници на културата, като се има предвид сравнително малкият период, в който те са градени масово - непосредствено преди и след Освобождението, но трябва да се отсява истински ценното както по отношение на сградите, така и на ландшафта. Нито целенасочената масова реставрация е универсалният отговор, нито пък абдикирането от тези архитектурни артефакти. Както и в много други области на изкуството, балансът между публичния и частния интерес е този, който ще допринесе в най-голяма степен за качественото прилагане на реставрационни мерки и ще надгради познанията на обществото ни в областта на сградите - паметници на културата, и тяхната стойност.