Инфраструктура

Масимилиано Фуксас: Единственият клиент на архитектите е човекът

Споделяне

Дискусия на ГРАДОСКОП

През пролетта на 2020, а след това и на тази година изглеждаше, че градовете умират. В някаква постапокалиптична пустота, с празни летища, без хора по тротоарите и коли по улиците, глобално градовете сякаш бяха изпразнени от съдържание. Сега обаче изглежда сякаш нищо не е било. А след всяка вълна стана ясно, че пандемията няма да си отиде толкова бързо, а начинът ни на живот ще се промени за дълго, може би и завинаги.

Именно промяната в многото различни аспекти на живота пост-Covid e голямата тема на серия от разговори на ГРАДОСКОП с различни експерти от света и България. Пречупени през призмата на архитектурата, дизайна и градските политики, те разглеждат теми като градове и екология, образование и музеи, култура и образование, сгради и мобилност.

 

Анета Василева е архитект, архитектурен историк, критик и преподавател в УАСГ. Има докторска степен по История и теория на архитектурата с фокус върху втората половина на ХХ век и участва в европейския проект ATRIUM, който изследва архитектурата на тоталитарните режими. Анета е съосновател на архитектурната група WhAT Association, където от 2010 се занимава с архитектурна критика, публицистика, организиране и журиране на архитектурни конкурси. Член е и на мрежата A10 New European Architecture Cooperative.

В разговора на тема #ПубличниПространства участват Масимилиано Фуксас — един от най-влиятелните италиански архитекти с 40 години практика, чието студио стои зад проекта за реновирането на площад “Св. Неделя”, арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община, и Павел Янчев, архитект и урбанист, който работи и живее в Брюксел, но остава силно ангажиран с градското развитие на София чрез различни проекти като “София – град за хората” и др. Модератор е Анета Василева, архитект, архитектурен историк, критик и преподавател в УАСГ, съосновател на WhAT Association, които от десет години организират архитектурните награди WhATA Awards, и част от екипа на ГРАДОСКОП.

Анета Василева (А.В.): През миналата година градовете, хората и отношения към публичните пространства сякаш се промениха, при това по-бързо и драстично, отколкото сме предполагали, че е възможно. В наше време такава промяна на градския живот не е имало, дори краят на студената война не успява да промени живота на толкова много хора изведнъж. Толкова ли е фундаментална всъщност тази промяна? Ще промени ли COVID-19 дългосрочно градовете и конкретно публичните пространства в тях според вас или не? И защо?

Масимилиано Фуксас е един от най-влиятелните италиански архитекти с 40 години практика, студио с централи на три континента, над 600 проекта навсякъде по света и един предстоящ в София – реновирането на площад “Св. Неделя”, който планира да свърже пешеходните и зелените пространства в центъра на града ни. Архитектурният му език е разнообразен, но винаги дързък. Фуксас търси устойчивост в строителството, следи развитието на градските покрайнини, и вярва, че архитектурата трябва да подобрява живота на хората.

Масимилиано Фуксас (М.Ф.): Мисля, че проблемът с публичните пространства не е нито толкова сложен, нито толкова лесен за отговор. Считаме, че публичните пространства, от една страна, са тези, който най-малко могат интензивно да заразяват с вируса. А всъщност са пространствата, които най-много се избягват. Считам, че публичните пространства са места, на които много лесно, спазвайки елементарните изисквания и не толкова трудните за постигане дистанции, ако се спазват, са изключително неопасни места. Има и публични места, които са на закрито, където е много по-трудно да се поддържа безопасността, независимо от усилията, които се полагат да се дезинфекцира. Но тъй като ми се струва, че вече сме много близо до решаване на проблема благодарение на ваксината, ми се струва, че следващите месеци ще са различни.

Но големите промени вече настъпиха. Нашата фирма има огромни офиси по целия свят, но никой вече не трябва да ходи в тези офиси. Ние вече няма да имаме нужда от тези пространства, понеже се научихме много добре да работим от вкъщи и от дистанция. Също така установихме, че нямаме нужда от много хора, а имаме нужда от различни хора. Вече нямаме никаква нужда от човек, който стои 8 часа в офиса, а от човек, който работи добре с новите технологии и е оперативен.

Здравко Здравков е главен архитект на Столична община от 2016, когато въвежда нов тип управление на градското планиране и преструктурира Направление “Архитектура и градоустройство”, за да повиши ефективността му. Показва грижа към публичните пространства, като стартира проекта “София – град за хората” в партньорство с датския урбанист Ян Геел. По предложение на арх. Здравков е разработена Визия за София и е организиран конкурса за реновация на площад “Св. Неделя”, спечелен от студиото на Масимилиано Фуксас.

А.В.: Тоест хората няма да спрат да излизат и няма да спрат да се събират по площадите. Тогава бихме ли могли да говорим за нова нормалност и как действията на архитекти и урбанисти биха могли да насочат в една или друга посока?

Здравко Здравков (З.З.): Според мен качеството ни на живот се определя изцяло от градовете. Колко дълго живеем и колко добре живеем зависи изцяло от средата, която обитаваме. Факт е обаче, че от началото на пандемията ролята в управлението на публичните пространства се зае от екип от оперативни щабове. На нас като хора, които планираме градската сред, като че ли се иззе функцията да управляваме процеси, свързани с публичното здраве. Помните от началото забраната за ползване на парковете или правилото за еднопосочност на движението. Това, което считам, че оттук нататък ще се промени трайно, е градското управление и на нас като архитекти отношението към общественото здраве. Следващите проекти за градската среда и подобряването на едно или друго пространство неизбежно ще бъдат пречупени през призмата на общественото здраве. Този вирус не е първият, който идва в последното десетилетие. Помним свинския грип от 2009, ебола, все още не сме се спасили и от HIV. Ние трябва да свикнем да живеем с подобен тип пандемии и да помислим как средата, която създаваме, в бъдеще да бъде по-здравословна, така че да не ни кара да се затваряме отново в къщите си. Общественото здраве ще бъде преосмислено и ще бъде фактор номер 1 в градското управление през следващите години. Независимо дали ще бъде чрез екологичното законодателство и промените в градската среда, подобряването на градския транспорт, но всички намеси оттук нататък ще бъдат свързани с приоритет обществено здраве.

Павел Янчев е архитект и урбанист, който работи и живее в Брюксел, но остава силно ангажиран с градското развитие на София чрез различни проекти. Освен архитектурна диплома от УАСГ, има и степен Master of Human Settlements от изследователския университет KU Lеuven в Белгия. Павел се интересува от градската среда в развиващите се страни, автор е на много статии за градоустройство, включително в българското издание на списание Abitare, и е част от екипа на проекта “София – град за хората”.

Павел Янчев (П.Я.): Това, с което се занимаваме основно ние като архитекти, урбанисти, а и политическите лица, е как да реагираме на кризата, а много малко хора търсят всъщност причините за кризата. Това не е първата пандемия. От десет години вече се появяват различни пандемии, но тази е първата, която толкова силно удари западния свят, така че да й обърнем внимание. В корена на пандемията са индустриалното земеделие и фактът, че градовете, за да бъдат изхранени, отиват все по-навътре в хабитатите на дивите животни. И тази връзка - диви животни - храна - храна, която отива в града, е основната причина да се появят толкова много пандемии в последните години. И всъщност това не рефлектира толкова публичните пространства в малък мащаб, колкото рефлектира връзката между града и региона.

В този смисъл архитектите може би трябва да се върнем към идеята за полицентризма. Към това да направим устойчиви квартали, които имат собствени центрове и собствени публични пространства и са зависими от собствените си пространства, за да си доставят храна. Може би архитектите трябва да мислят по-скоро как да направят труда безопасен, защото, освен че изоставихме офисите, всъщност много хора работят във фабриките, болниците, в сферата на обслужването и те изобщо нямат възможността да работят дистанционно. Затова сигурността на работа ще стане едно от много важните неща според мен в бъдеще. Има вече и много мерки, които са взети. Относно мобилността - много градове вече направиха скоростни промени на публичните пространства, на улиците, на начините, по които можем да се придвижваме с алтернативен транспорт. Също и идеи като 15-минутния град Париж — да имаш на 15 минути всичко необходимо. Затова се присъединявам към тезата, че общественото здраве ще се върне в основата на архитектурата и урбанизма, както е било и в историята на науките, с които се занимаваме.  

А.В.: Ако се върнем към темата за полицентричността, какво се случва с концепцията за компактния град? Трябва ли да я преосмислим заедно с идеята за плътността на градовете? Не са ли някак си в момента урбанистите изправени пред очевиден конфликт? Защото, от една страна, плътността на градовете е логична мярка за стимулиране на икономическа ефективност, за борба с екологичните проблеми, за намаляване на трафика и инфраструктурни ресурси, за активна градска среда и градско многообразие. Но, от друга страна, субурбанизацията и разпиляването на хората по мнението на много се оказва най-ефективната мярка срещу тази и бъдещи пандемии. Дали трябва радикално да преосмислим концепцията за компактността в градовете си или не?

М.Ф.: Ние много отдавна работим за това да създаваме алтернативни източници на енергия в нашите проекти. Имаме големи проекти, които използват само слънчева енергия. Мислим и за силата на водорода и как да го използваме в градовете, за да усвоим енергията в максимална степен. Понякога използването на такива елементарни източници може да доведе до много добри решения. Хуманистите от миналите векове са мислили за градовете като живи структури. Още Леон Батиста Алберти през 1400 г. говори, че градът трябва да е едно заграждение със сгради, в които живеят хората, но в тези сгради трябва да минават потоци въздух, така че да се поддържа здравословна среда и да не се разпространяват епидемии. Още тогава се мисли за това. Трябва да бъдат създадени такъв тип децентрализирани структури. За да могат кварталите да съществуват самостоятелно, те трябва да бъдат свързани в една съвършена мрежа. Нещо като “окабелени” с една и съща идея. В средновековните градове една къща, огряна от слънцето, е в пъти по-здравословна от къща, която гледа на север. Не трябва да забравяме това, че не можем да имаме равностойни територии. И затова една страна като България, която може да бъде разглеждана като не много голяма територия, трябва да бъде отлично “окабелена”.

З.З.: Аз мисля, че компактният град е безалтернативен в XXI век, но полицентризмът би могъл да се развие само когато има правилното смесване на функции. Полицентризмът е нещо, което би било вредно, ако отиваме само да спим по периферията, а идваме да работим в центъра на града. Тоест това “окабеляване”, правилното смесване на функции и целият набор от услуги, здравеопазване и образование — когато го имате в зоната, където живеете, тогава може да се счита, че отпадат тези ежедневни пътувания, свързани с трудови ангажименти и обучението на децата.

Компактният град може да предложи много по-добри алтернативи по отношение на здравеопазването. И ако се загледаме в рамките на града ни, имаме достатъчни възможности да развием чудесна среда на територии с отпаднала необходимост, без да създаваме съответните проблеми, свързани с така нареченото презастрояване или свръхконцентрация на население, без да е изградена съответната инфраструктура. Тоест ние имаме много неща да доразвием в рамките на съществуващия компактен град. Ако искаме да отидем да живеем по периферията или да развием сателитни градчета и сателитни квартали, трябва да сме убедени, че в тях хората са получили необходимото образование за децата си, възможността за бърз достъп до работа и не са принудени да правят ежедневни миграции от точка А до точка Б.

П.Я.: Аз не искам да противопоставяме полицентризма на плътността. За мен те не са опозиция един на друг. Плътността е изключително важна както за енергийната ефективност на градските структури, така и за бъдещото устойчиво развитие на градовете ни. В град като София административният и културен център остава самият физически център. Много често се налага да преминеш през целия град, за да достигнеш до своето работно място или мястото за култура. Такива примери има в много други градове. Под полицентризъм разбирам наистина всеки квартал да получи така нужното обслужване с инфраструктура.

Има няколко изследвания, които ми попаднаха относно връзката между плътността и разпространението на сегашната пандемия. Връзката между плътността и заразяването в общия случай би могла да бъде в скоростта на заразяването — ако по-плътните зони се заразяват първи. Изследванията са правени в Щатите и Европа, както и в Италия, но това, което се показва, е, че няма положителна връзка между плътността и заразяванията. По-плътните зони се заразяват първи, но като погледнем разпространението на болестта дотук, такава връзка между плътността и скоростта на заразяване няма доказана. Още много неща трябва да бъдат изследвани, но това, което виждаме дотук, е, че освен плътността в плътните зони имаме по-добър достъп до здравеопазване, хора в по-млада възраст, които живеят там, по-стриктни мерки, които са заложени там, и население, което много по-бързо реагира на съответните мерки. В този смисъл много неща и много фактори влияят на бързото заразяване и засега не можем да обвиним плътността за това, че имаме толкова сериозно разпространила се пандемия. И не можем да се отказваме толкова лесно от плътността, защото още пандемии предстоят.

А.В.: Да се върнем към София. Конкурсът за площад "Света Неделя" е част от по-голяма и дългосрочна стратегия на Столичната община за създаване на система от свързани и споделени пешеходни и публични пространства в центъра на София. В тази връзка успешната реализация на печелившия проект е ключова, за да утвърди тази политика като възможна и благоприятна за развитието на града ни. Арх. Фуксас, защо се включихте в конкурса и как върви процесът на проектиране?

М.Ф.: Започвам да познавам София все повече и повече с всяко мое идване. Заех се с този проект, защото София според мен е един емблематичен пример за това какво представлява обвързването на един голям град с периферията. София има много голям и широк исторически център. Той е много голям като пространство, а освен това е стратифициран, тоест има много исторически пластове, които са на едно и също място в дълбочина. Освен това има много добра мрежа от пешеходни улици, които има идея да бъдат свързани със зелените паркове на града. Следващата мрежа, която има София, е метрото. Мрежата на метрото е много интелигентна, тя е супермодерна и много добре следва логиката на всички други мрежи, за които стана дума досега. Предизвикателството за мен е да видя как може всички тези мрежи, които съществуват в София, да бъдат свързани една с друга от хората, които са основните им ползватели. Затова избрах да участвам в този проект. Защото считам, че архитектите трябва да имат един-единствен клиент и този клиент е човекът. Архитектите трябва да работят за хората.

А.В.: Преди 20 гадини във Венеция вие, арх. Фуксас, призовахте за по-малко естетика и повече етика не само в архитектурата, но и в съвременния град на XXI век. Във време на поляризиране, социални балони, оспорвани авторитети как мислите, продължава ли архитектурната етика да е тема и днес?

М.Ф.: Считам, че етиката е тази, която ни крепи и годините показват, че не естетиката е водеща в архитектурата. Ако ние не прилагаме етиката в нашата работа, нямаме бъдеще, защото етиката държи връзката с хората. Затова етиката ще победи. Без значение кой ще бъде на власт в бъдещето, то ще бъде без расизъм, раси и противоречия. Можем само да си пожелаем повече етика в архитектурата и повече публични пространства за хората.

Можете да гледате всички разговори от поредицата #НовотоНормално на https://gradoscope.com/  

Пълният текст - в брой 5 на списание ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑