Когато погледът на зрителя преминава плавно от фокусиране върху нарисуваните обекти към картините в целостта им, художникът се чувства като екскурзовод или изкуствовед, който познава културните кодове и историческите събития на тази земя от Европа. Без Франция Европа не би била това, което е. Франция е цивилизационният проект на Европа, в който вежливите отношенията между хората, моралът и изтънченият вкус бележат стила. Зрителят различава с удивителна лекота реалната от въображаемата визия. Тази среща на зрител и художник е одухотворена от силата на въображението и изобретателността, която превръща изложбата в уникален лабиринт от мисли и преживявания.

Желая ви bon voyage:
Ваш скромен гид Греди Асса

За изложбата

Изложбата „Моята Франция“ беше замислена преди 3 години. Многобройните ми посещения, които датират още от 90-те години, очертаха тази идея, а тримесечният престой през далечната 1997 г. в ателиетата Cité des Arts, точно срещу остров Сен Луи на брега на Сена, допринесе за кристализацията на мисли и чувства, които исках да развия. Когато мисля за Франция, мисля за цивилизацията, за Просвещението, за възхода на разума, за лозунга на Френската революция „Свобода, равенство, братство“, за постиженията на архитектурата, науката, изкуството, за изтънчените жестове, за изисканите дрехи, за ухажването, за чувството за хумор… Гравитацията на събитията, които се случват само веднъж, е като картина със сменящи се цветове и непредвидими в ориентацията си линии. Натрупаните емоции и преживявания, особено през последните години, в които имах да се боря и със здравословни проблеми, още веднъж ме свързаха с тази страна на велик напредък на културата.

Живописта

Живописта е тих разговор между платното и художника, за който се изисква откровеност, стигаща до риска да вървиш срещу очакванията. Живописта създава нови принципи на красота и нови закони на пространството. Всяка картина е документална снимка на времето, в което живеем. Тя е сбит разказ за отношението на човека към природата и за взаимоотношенията между хората. Живописта възниква от любовта. Според мита за произхода на живописта, така както е разказан от Плиний в книга 35 на "Естествена история", тя е изобретение на влюбена жена. Калироя или Кора, дъщерята на грънчар от Коринт, изобретява живописта като очертава с въглен отражението на сянката на любимия си върху стена. После то е попълнено с цветни петна, които придават живост на образа. Така изображение и любов са вплетени, за да съхранят образа на любимия и в отсъствието му. Възбудата и опиянението от живописта може да се сравни само с мощта на оперния глас. Тя е сгъстена енергия.

Работа в момента

Странният период, в който живеем в момента, безспорно влияе на работата ми. Не правя планове, а по-скоро имам намерения, които изразявам в рисунки, които ще доведат до нови картини и изложби. Надявам се епизодът с пандемията скоро да приключи оптимистично за целия свят.

Преподаването

Преподаването е част от мен. Опитвам се да вдъхновя студентите, да направя така, че те да стигнат до себе си, да преодолеят моментните модни влияния и да изградят своята творческа индивидуалност. Младостта е труден период на търсене и формиране. На студентите им предстои да открият художествените си принципи и после да ги отстояват. Скептиците казват, че в изкуството вече всичко е направено, но аз вярвам, че един творец винаги може да бъде неочакван, да не подражава, а да експериментира и да търси отговор на предизвикателствата на времето. 

Пълния текст четете в брой 1 на сп. ГРАДЪТ