Четири основни принципа

Трансдисциплинарност: архитектурните проекти ще бъдат колаборация между различни професионалисти с цел авангардно и обективно научно знание.

Living Lab: поради реконструкцията през 2025 г. на Централния павилион и на "Джардини" те ще бъдат заменени от няколко специални проекта, които ще превърнат Венеция и външните зони на Биеналето в жива лаборатория, смесвайки интерактивни форми на интелигентност.

Място за идеи: по време на криза имаме нужда да се обърнем към колаборативния подход към проектирането. От 7 май 2024 г. обществено пространство за подаване на идеи стартира на сайта на Биеналето, като насърчава различието на гласове, визии и предложения.

Кръгов протокол: форумът има за цел създаване на безпрецедентни цели за кръгов подход, като ще бъде създаден специален манифест.

В обръщението си към участниците кураторът Карло Рати ги насърчава да прилагат принципа One place, one solution с цел адресиране на екзистенциалните предизвикателства по кооперативен начин с многообразни подходи за адаптиране към бъдещето.

La Biennale di Venezia е създаден през 1895 г. като една от най-известните и престижни културни организации в света.

Форумът е в авангарда на изследванията и промоциите на нови художествени тенденции в изкуството чрез изложения и изследвания в направленията Arts (1895), Architecture (1980), Cinema (1932), Dance (1999), Music (1930), и Theatre (1934).

От 1998 г. Architecture Biennale се провежда с национални павилиони, всеки с куратор и проект, с отделно международно изложение и съпътстваща програма и е признато за най-доброто в света. Ocнoвнaтa eĸcпoзиция е в Kacтeлo, в xaлeтaтa нa Apceнaлa и в градините нa Биeнaлeтo, ĸaтo пpeз гoдинa ce peдyвaт изĸycтвo и apxитeĸтypa. В големия цeнтpaлeн пaвилиoн в "Джардини" е разположена тeмaтичнaта международна eĸcпoзиция и 29 пocтoянни нaциoнaлни пaвилиoнa. Дъpжaвитe бeз coбcтвeни пaвилиoни нaeмaт плoщи нa дpyги мecтa във Beнeция. Бpoят нa нaциoнaлнитe участия нapacтвa, през 2023 г. те са били повече 50 от над 100 държави.

Ha вcяĸo издaниe ce вpъчвaт нaгpaди - "Злaтeн лъв" зa нaциoнaлнo yчacтиe, "Злaтeн лъв" зa мeждyнapoднo yчacтиe c пo двe cпeциaлни oтличия и "Cpeбъpeн лъв" зa "oбeщaвaщ млaд yчacтниĸ".

17 проекта в конкурса за кураторски проект за българския павилион изследват бъдещето на човешката среда

17 кандидатури с висок професионализъм бяха подадени в обявения на 11 октомври 2024 г. конкурс за избор на кураторска концепция за представяне на България на Венецианското архитектурно биенале 2025. От селектираните на първи етап пет участника е излъчен победител - проектът „Псевдоприрода“ с куратор арх. Ясен Марков. Кандидатурата е събрала 61 от 70 точки, резултатите бяха обявени на 13 януари.

Проектът на арх. Марков изследва границите между изкуственото и естественото, поставяйки под въпрос нашата роля като творци и потребители на средата, в която живеем. Снежният двор във Венеция през лятото е метафора за нарушените ритми на природата, докато възрожденската дневна представя пространство за колективно мислене. Проектът провокира посетителите да си представят нови сценарии за устойчиво бъдеще, където интелигентността – човешка и изкуствена – може да намери общ език с природата.

Конкурсът за българския павилион се осъществява в сътрудничество между Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България.

„Проектът на арх. Марков представя ясно послание на една лаконична, експресивна и метафорично актуална концепция. Темата е поднесена изключително ефектно и непринудено. Избран е интересен подход: отворен, оставящ на посетителя сам да реши и избере своя отговор. Достатъчен е един поглед към двора и залата, за да се възприеме кураторското послание от обикновения посетител и от този с професионални, философски и културни изисквания“, казва арх. Владимир Милков, председател на КАБ.

Според оценката на журито се забелязва активна роля на младото поколение с възраст до 40 години в съвременния архитектурен живот и в разработването на по-широки по замисъл и съдържание архитектурни задачи. Представените проекти показват навлизането на технологични средства и похвати в архитектурното творчество, както и българските архитекти са в течение на световните тенденции и чувствителни национални специфики.

Журито е с председател арх. Владимир Милков, председател на КАБ.

Негови членове са арх. Петър Торньов - КАБ, д-р Весела Ножарова - ко-куратор на българското национално участие в 11-ото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2008 г., арх. Тодор Обрешков - УС на САБ, арх. Борис Тикварски - куратор на националното участие на България в 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023 г., арх. Атанас Ковачев - САБ, арх. Иван Генов, главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ на МК, арх. Александър Стайнов - МК, национален комисар за участието на Република България във Венецианското биенале за архитектура през 2023 г.

Критериите

- яснота и съвременна актуалност на избраната тема

- визуален потенциал на изложбената концепция

- кураторски и пространствен потенциал на предложената тема

- способността на екипа да подхожда към съвременна архитектурна материя по ясен и иновативен начин

- интегриране на концепцията в пространството на българския павилион

- комуникация, разбираемост и способност за обръщане към голяма международна аудитория

- съответствие с бюджета, включително изпълнение, визуална и комуникативна част.

Българският павилион ще бъде разположен в изложбената зала Sala Tiziano

в културния център Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията във Венеция. Залата разполага с голям вътрешен двор и галерия с колонада, които предоставят допълнителни условия за експониране.

През 2023 г. Министерството на културата със съдействието на КАБ и САБ договори изгодни условия за наемане на Sala Tiziano в рамките на следващите три години. КАБ финансира изработването на макет на българския павилион, който да послужи при проектирането на участието. 

Вътрешен двор

Представяме изкуствено създадена климатична сензация – сняг посред лято във Венеция. Машина за сняг, захранвана от соларни панели, генерира снежна покривка, докато същевременно затрупва самите панели, създавайки цикъл на самозахранване и самозатрудняване. Този парадоксален механизъм илюстрира сложността на устойчивите технологии. Когато има слънце, машината работи автономно, а когато панелите са затрупани, се намалява потреблението на ресурси.

Интериор

В сърцевината на павилиона посетителите ще попаднат в уютна, абстрахирана възрожденска дневна – пространство, което ги приканва да се отпуснат и да разгърнат каталога „Радикални рецепти за хубаво време" – ръководство за справяне с климатичните предизвикателства. Дневната, някога център на живота във възрожденските къщи – място за хранене, работа, празненства и важни разговори, сега е преосмислена като сцена, където естественият и изкуственият интелект се срещат, за да предложат нови решения. Създаваме пространство, което разширява идеята за семейство – нещо повече от близки хора, а събирателно място за колективно знание и съвместно действие.

Централната точка на интериора е виртуалното огнище – екран, на който гори анимация на огън, създадена чрез изкуствен интелект. Стиродурената камина с нейния визуален ефект на "изолирана" топлина подсилва абсурдността на създадената среда. А артистичният килим на Rosie Eisor внася допълнителен пласт значение – преплитане на традицията с модерната технология, борба, симбиоза и сложното триединство между естествения, изкуствения и колективния интелект.