Градоустройствената концепция предвижда изчистен геометричен обем по северният ръб на площада. Сградата е вдъхновена от старото училище на кантона от 1842 г. от север, което дефинира градската рамка със своята архитектурна чистота. Устройственият план дефинира две нови пространства: градският площад на юг със сгради от четирите си страни и новата Художествена градина от север като открито и флуидно естествено пространство. Просторно входно фоайе с ширината на сградата създава връзката между двете нови градски пространства и поради лесната си достъпност свързва институцията и града. Алея за посетителите под площада води от новата сграда до музейния комплекс и създава институционалното единство.

Вътрешната организация е основана на концепцията за стаи - всяка с различен размер, ориентация, материалност и осветление, съответно специфичен характер и по този начин създаващи различен набор от пространства. Публичните функции като кафе/бар, зала за събития, музейна част, музейно-образователни услуги са организирани около централното входно фоайе на партера, двата горни етажа са изключително за експозиции. Различно оразмерените изложбени площи се характеризират със спокойна материална среда и изобилие от дневна светлина - странично на първия етаж и от оберлихти на втория, което поставя усещането от контакта с изкуството в центъра на преживяването на посетителите.

Визията за новата музейна сграда в Цюрих е за създаване не на храм, а на достъпно и социално пространство за реална наслада от изкуството - "за всеки". Изборът и употребата на материалите следват първичната идея за видимост на носещата конструкция на сградата - едновременно и визуално, и буквално достъпна. Малкото добавени ключови материали като мрамор, бронз и дърво по-скоро акцентират видимия бетон. В строителната фаза особено полезно е било швейцарското майсторство с дълги традиции, казват архитектите от David Chipperfield Architects.

Проектът за разширението на Kunsthaus Zürich обединява фундаменталните потребности на музейната сграда с отговорностите към градския контекст и създаване на отношения с вече съществуващия комплекс. От самото начало са търсени характеристики, които да създават необходимите физически качества за улесняване на усещането на музейния посетител, като в същото време се запазва гражданският характер на сградата и институцията. Качествата на архитектурата, пространственото, формално и материално решение гарантират, че музейното разширение, подобно на съществуващата сграда на Karl Moser, ще се превърне в неотделна част от физическата, социалната и културната инфраструктура на Цюрих.

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ