История на знаковата сграда в столичния център

Знаковата историческа сграда в столицата, наречена Къщата с ягодите, е разположена в централната градска част - на ул. “Сан Стефано“ 6, в близост до пресичането ѝ с ул. „Оборище“. Това е една от най-представителните зони на София, където се намират седалищата на редица чужди дипломатически представителства. Къщата е построена в периода 1927 - 1930 г. за жилищните нужди на семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Собственост на семейството до 1944 г., когато е национализирана и в нея е настанено посолството на Румъния. В последващите години се използва за щаб на народната милиция, след 1960 г. за търговското представителство на СССР, след 1989 г. - Агенцията по печата и новините на Русия. През 90-те години е реституирана от наследниците на фамилията Иванови, а през 2004 г. е продадена.

Архитектът

Проектант е Георги Вълканов Кунев - един от изтъкнатите български архитекти от първата половина на ХХ век. Роден през 1874 г. в Генерал Тошево, завършва Училището за приложни изкуства във Виена, след което през 1901 г. се дипломира като архитект във Висшето строително училище в Карлсруе, Германия. Важен период в творческото му развитие е неговата преподавателска дейност като асистент по класическа архитектура при проф. Дурм. Проектантската работа започва в частното ателие на проф. Дурм, по-късно се развива в Санкт Петербург. През 1902 г., връщайки се в България, арх. Георги Кунев започва активно да участва в организирания професионален живот в страната, предимно в качество на член на БИАД и член на неговите управителни органи.

За високия му професионален престиж можем да съдим по задачите, които са му били възлагани по обекти с особено високо обществено значение - през 1904 г. участва в експертната комисия, назначена от столичния кмет за проучване проекта на арх. Евгений Берто за Общинската минерална баня и за съставяне на програма за нов идеен проект, възложен на П. Момчилов и Ф. Грюнангер. По-късно рецензира проекта за храм-паметник "Св. Ал. Невски" на руския архитект проф. Ал. Померанцев и по негови препоръки се правят някои промени в конструктивно отношение (ок. 1906). Арх. Кунев участва в журито на международен конкурс за сграда на Софийския университет (1907), член е на журито на конкурса за Доходно здание на черквата "Св. Петка стара" в София (1930).

В проектантската му работа основно място заемат еднофамилни жилищни сгради, малко от които са запазени. Една от първите му реализации е къщата на полк. Салабашев на ул. ”Мургаш” 6 в София, проектирана съвместно с арх. Стойко Иванов, а образец за зрялото му архитектурно творчество в този жанр е сградата на ул. „Сан Стефано“ 6.

Недвижима културна ценност

Сградата е със статут на единична недвижима културна ценност (ЕНКЦ), обявена в ДВ бр.40/1978 г. като "недвижим архитектурно-строителен паметник на културата" с категория "местно значение". Тя попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата "Жилищна зона "Докторски паметник" (Ж-1), деклариран с писмо №4469 от 22.08.1986 г. на НИПК и съгласно §12, ал. 1 от ПРЗ на ЗКН притежава статут и на елемент на "групова недвижима културна ценност". Обектът попада и в границите на Защитена зона II на Историко-археологически резерват "Централно историческо ядро на София“, обявен с Постановление на МС 36/01.06.1976 г. (ДВ, бр.47/1976 г.), обхващащ териториите на Сердика-Средец.

Елитарна еднофамилна къща от началото на ХХ век

Сградата е ярък представител на елитарната еднофамилна къща у нас от началото на ХХ век - една от емблематичните за София, свидетел за развитието на средата и на европейските влияния в българската архитектура през този период, в който българските архитекти, повечето завършили в чужбина, творят в синхрон с водещите европейски тенденции.

Следвайки традициите на градската жилищна сграда от началото на миналия век, къщата е ситуирана като свободно стояща в парцел с ориентация изток - запад по надлъжната си ос, ситуирана върху дворна тераса, повдигната на около 60 см над нивото на тротоара. Тя е отдалечена от улица „Сан Стефано” в западната част на имота, зад нея е разположена малка обслужваща постройка. Дворното пространство е развито откъм улицата, отделено посредством ограда, архитектурно-художествено обвързана с цялата композиция.

Централно на уличния фронт в конкавна ниша е разположен главният вход към двора. Северно от него е организиран друг вход - двойна порта, предназначен за автомобилен достъп по алея, която обикаля сградата от север, запад и юг. И двете съществуващи порти са фланкирани с масивни каменни стълбове, свързани помежду им с кобилични арки. Аналогична е геометрията на отворите в горната част на оградата - „затворени” с ажурна метална решетка на „ябълчна” сглобка - мотив, който се среща както в оформлението на оградата, така и в екстериора и в интериора на сградата.

Фасадно решение и декорации

Сградата е ценно свидетелство за развитието на българската архитектура от началото на ХХ век.

Архитектурният анализ на композиционното и пластично-декоративно решение на фасадите показва, че сградата, особено в нейните източна, южна и северна фасади, се отличава с богати и балансирани архитектурно-художествени композиции, за изграждането на които съществена роля играят следните елементи и характеристики:
- пластичното решение на входния портик, терасите, лоджиите и балкона - техните пропорции, членение, сечение, материали и начин на изпълнение;
- мазилковата пластична декорация - особено хоризонталните корнизи и най-вече главния, подпокривен корниз, увенчаващ сградата;
- пропорциите и размерите на прозоречните отвори и врати;
- характерното разшпросване/членение на прозорците – дървени и метални (в зимната градина/цветарник);
- пластично оформление и пропорции на ризалита и фронтона на източната фасада;
- кулообразният шатровиден покрив над верандата в югоизточния ъгъл на сградата;
- настилките с полихромни мозайки с геометрични мотиви;
- всички метални решетки и детайли по парапети, прозорци и козирки;
- лаконичният колорит на фасадите.

След направения оглед на място са установени множество провисвания, пукнатини и течове, следствие от дълга безстопанственост през годините. Сградата е в лошо състояние, непригодна да изпълнява функциите си на жилищна сграда. Под въздействието на течовете по стените и таваните на цялата сграда са се появили подкожушени мазилки, мухъл и плесен. Особено тежко е положението в сутерена, където цели стени са мокри и по тях има мухъл и плесен. Установени са значителни провисвания и пукнатини на междуетажни конструкции. Подовата конструкция на кота +7,70  е натоварена допълнително с подова замазка, което е довело до развитие на недопустими провисвания на полетата от плочата, като за предотвратяване достигането на аварийно състояние са били предприети мерки за укрепването на полетата чрез стоманени греди, които са силно корозирали вследствие на течове. В подовите конструкции се наблюдава интензивна корозия на армировъчната стомана, довела до напукване на бетоновото покритие. Фасадните мазилки са силно увредени от атмосферните води, особено в местата на концентрирани проливи в зоните на външната дъждовна канализация, където е изцяло паднала до тухла. Констатирани са множество изкривявания и напуквания по мозаечните елементи, в това число: парадно стълбище, корнизи, парапети, цокъл. Металните козирки при вторични входове са силно корозирали.

Две експертизи от УАСГ - от 2015 г. и 2017 г., дават препоръки за възстановяване на сградата

Екип на УАСГ през 2015 г. извършва подробно обследване за установяване актуалното състояние на елементите от носещата конструкция на сградата. Основният извод е, че сградата е с минимална експлоатационна надеждност и не отговаря на необходимите конструктивни изисквания на Наредба № РД 02-20-2.

Еекспертите направиха следните изводи и препоръки:

• Изпълнение, при което се просичат колони, премахват се и се възстановяват компрометираните етажни плочи и се усилват фундаменти, е неефективно, трудно изпълнимо и високо рисково.
• Подобно решение не гарантира единността на скелета на сградата, свързаността между съществуващите и новите стоманобетонови елементи, както и предаването и разпределянето на усилията между тях.
• При наличието на пълно архитектурно заснемане на сградата технически и технологично по-рационално решение е цялостното й демонтиране и изграждането на нова конструкция, отговаряща на съвременните норми за носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност.

През 2017 г. втори екип на УАСГ извършва подробно обследване за установяване актуалното състояние на елементите от носещата конструкция на сградата, както и да даде становище за възможни начини за укрепването и.  На база направените обследвания и анализи е направено заключение, което потвърждава първата експертиза, а именно: "...глобалната сеизмична оценка на съществуващата конструкция на сградата не е положителна."

Експертите дават и принципно възможни начини за укрепване, които включват:

• Усилване на плочите само от горната страна чрез окачването им на носещи метални скари от стоманени профили, вградени в дървената подова настилка.
• Имплантиране на стоманобетонни елементи.
• Торкретиране на тухлени зидове.
• Прекъсване на коравата връзка между конструкцията и земната основа чрез елементи, които променят честотния диапазон на сеизмичния сигнал.
• Предвиждане на подходящо преподпиране, което да позволи изпълнение на нова фундаментна конструкция под съществуващата.
• Усилване чрез външна стоманена конструкция.
• Вграждане на хистерезисни демпфери.
• Усилване чрез външно залепена армировка от въглеродна тъкан.

Подробно описаните в експертизата принципни методи отразяват най-съвременните тенденции в тази област. Те са често прилагани при реконструкция на сгради - паметници на културата, с много висока обществено-социална стойност, особено когато фасадите на тези сгради притежават  уникални елементи – произведения на изкуството, изработени от камък или други дълготрайни материали с висока художествена стойност.

За конкретната сграда може да се каже, че всички елементи на фасадата като мазилки и пиластри, корнизи, рамки около прозорци, мозаечни отливки на парапети по балкони, имитиращи гранит и други декоративни елементи, са направени от нетрайни материали, неподлежащи на реставрация и които при всички възможни варианти на укрепване сградата ще трябва се преизграждат наново. Подобен подход е технически нецелесъобразен и необоснован, коментира главният проектант арх. Георги Савов от студио "Вамос".

За преизграждането на всички пластични елементи по фасадите има проект по Част КРР (консервационно-реставрационни работи), изготвен от проф. Валентин Тодоров – водещ специалист в тази област, в който с подробни чертежи и записки се указват необходимите дейности и материали за тяхното преизграждане по изготвените за това заснемания и внимателно демонтираните автентични елементи.

Следва да се има предвид, че предложените в експертизата от 2017 г. методи на реставрация са принципни и не отчитат запазването на конкретни елементи от фасадите, както и предвидените в проекта вътрешни функционални промени на конкретната сграда.

Културната значимост на сградата на ул. „Сан Стефано“ 6 дава основание да се обобщи, че тя е един от забележителните обекти в архитектурното наследство на София – ярък пример за типа представителна еднофамилна къща от началото на ХХ век, с висока степен на съхранена материална, образна и функционална автентичност.

Имайки предвид направените обследвания и експертизи, както и указанията в докладите на проведените комисии от общината и министерство на културата, инвеститорът Валентин Златев е възложил на екип проектанти от архитектурно студио "Вамос" с водещ проектант арх. Георги Савов и консултант и проектант по част КРР (проект за консервация и реставрация) проф. Валентин Тодоров да изготви необходимата проектна документация в пълно съответствие с действащата нормативна база и добри практики.

Ситуационно сградата запазва пешеходния и автомобилния подход от изток. Организиран е нов пешеходен достъп на западната фасада. Предвижда се автомобилният достъп в имота да се запази през двете големи порти на оградата. Пешеходният достъп от към улицата се запазва в оста на сградата.

Оценяваме в пълна степен стойността на архитектурния паметник.

Желаем неговото възстановяване. С грижата на добрия стопанин собственикът е предприел всички действия, предписани от закона и институциите за осъществяване на това намерение. Съгласно чл. 74 от Закона за културното наследство е внесен проект за демонтиране и последваща реконструкция, предписани от закона. Сградата не се пристроява или надстроява, възстановява се жилищната й функция. Това става ясно от мотивите на екипа на възложителя към подготвения проект за реконструкция на известната като Къщата с ягодите сграда на столичната улица "Сан Стефано".

В процеса на проучване са разгледани всички законово разрешени възможности, експертизи, състояние на сградата към момента, оценка на елементи подлежащи на повторно вграждане. При избора на подход за възстановяване на сградата е взето предвид предвидените функционални промени на вътрешните помещения, които законът разрешава за този вид паметници /чл. 83 от ЗКН/. Отчетен е и факта, че през 2002, със съответните разрешения е демонтиран покривът и е изграден подпокривен обитаем етаж. Към момента сградата е квалифицирана като аварийна по отношение на  устойчивост на земетръс и качество на строителните материали като много слаб бетон и армировка. Новият покрив натоварва външните стени на сградата, колоните не достигат до основите. Според експертизите не е възможно каквото и да е укрепване на кулата и колонадата с балкона над входа в този им вид без демонтаж и изграждане на нова конструкция, както и много други конкретни за тази сграда обстоятелства, засегнати в направените обследвания.

При избора на възможни подходи за реставрация са разгледани два основни варианта:

- А) Чрез укрепване на съществуващия обем, при извършване на вътрешно преустройство с нова конфигурация на стени и помещения. При този подход, който се предлага от някои експерти, е невъзможно да се гарантира в пълна степен носещата конструкция по отношение устойчивост на земетръс. Сградата ОСТАВА ОПАСНА.

- Б) Чрез използване на разрешен и описан в закона метод – преизграждане посредством прецизен демонтаж по проект и реставрация и съхранение на всички елементи с културно-историческа стойност, съгласно член 73, 84 от ЗКН. Преизграждане на носещата конструкция и ограждащите тухлени зидове и осигуряване в пълна нормативна степен  устойчивост на земетръс, топло и хидроизолация и дълговечност на сградата със запазване на обема в първоначалния си вид. Възстановяване на пластиката по фасадите и обратен монтаж на предвидените автентични елементи посредством предвидените в проект по част КРР (консервационно-реставрационни работи) автентични техники и рецептури на нанасяне на мазилки, изработка на корнизи и други елементи по проект, на база подробно заснемане. Камината се предвижда да се демонтира и монтира в напълно автентичен вид на същото място в дневната. Възстановява се коминът в напълно автентичен вид и място.

Като се има предвид, че всички предвидени дейности по възстановяването на автентичния вид на сградата ще се извършат по описания в проект по част КРР начин, независимо от това кой от двата подхода е избран, като се съобрази напълно с предписанията на комисията по член 73 от ЗКН, Възложителят и проектантския екип избра вторият вариант като по-удачен за сигурността и дългосрочното запазване на  сградата, технически по-целесъобразен и по-малко рисков при изпълнение.

Запазва се духът на сградата

Сградата е оценена като опасна при земетръс, дори и от най-ниска степен. За София нормативно сградата следва да се осигури на IX степен по Рихтер. Предложено е максимално щадящо, нормативно и технически издържано целесъобразно решение с демонтаж и обратен монтаж на всички оценени като ценни елементи от сградата. Извършено е пълно документиране посредством 3D заснемане с лазерен скенер, архитектурно и фото заснемане на всички елементи както на фасадите, така и в интериора. Запазени са обемът и структурата на сградата като част от групов паметник без надстрояване и пристрояване в стъкло и метал.

Недостатъци на предложените варианти

Вероятно това е най-проучваната, обследвана и процедирана сграда от местно значение в момента. Предложеният първи метод на възстановяване и съхранение е законен и е препоръчан от някои експерти, но в конкретния случай точно за тази сграда не е целесъобразно приложимо решение, тъй като намесата в конструкцията на сградата е в същата степен като при демонтаж, но с много по-ниска степен на сеизмично осигуряване на паметника. Той изисква да се изградят нови конструктивни елементи и детайли, които засягат съществуващите носещи фасадни стени по начин по който не е възможно да се запази нищо от съществуващите фасадни елементи. Следва да се има предвид, че укрепването по този метод е  технологично сложно за изпълнение и крие висок риск от злополуки при изграждането на новите конструктивни елементи, необходими за премахването на някои вътрешни стени и изграждането на нови. Въпреки сложните инженерни и технически решения този подход не гарантира осигуряването на достатъчна устойчивост на сградата.

В изказаните мнения за избор на този подход експертите се позовават на ЗКН предвиждащ по принцип някои допустими отклонения от противоземетръсния правилник. Това допускане обаче не е достатъчно ясно дефинирано като параметри и оставя на проектанта да прецени дали да лиши обитателите на сгради-паметници от правото им да обитават сигурни сгради. Не е изяснено също така кой носи отговорност за живота им, допускайки тези отклонения, експертите препоръчали подобен подход или проектанта.

Поради липса на ясна нормативна уредба в момента институциите се затрудняват да преценяват законосъобразно как да се съхрани определен паметник с всички последствия от това. Няма ясна нормативна база, няма публична информация за критериите по които собственика и проектанта следва да изберат правилния подход за всеки конкретен случай. В тази връзка експертите предлагат:

- Промяна и допълване на нормативната база в посока конкретизиране на задължения и отговорности на собственици на сгради – културни паметници, както и за съответните им допустими права за намеса в зависимост от категоризацията на сградата паметник на културата.

- Да се създаде механизъм за оценка на подхода за всяка отделна конкретна сграда, отчитайки нейната специфичност.

- Пълен достъп до информация

- Зачитане от всички на законовите процедури, разписани в Закона за културното наследство

- Преглед на опита в другите страни за стимулиране на собствениците да реконструират и ползват подобни сгради - паметници на културата

ДВА ПОПУЛЯРНИ ПРИМЕРА

Балабановата къща в Пловдив

Балабановата къща е построена е в началото на XIX в. от богатия пловдивски търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф, хаджи Панайот Лампша. Последният й собственик, с чието име е известна, е търговецът на дървен материал Лука Балабанов. През 1935 г. постройката е в окаяно състояние. В архитектурно отношение Балабановата къща наподобява на богатите къщи от крайбрежието на Босфора, в околностите на Цариград, които през XIX в. са силно повлияни от модните тенденции, идващи от Западна Европа. В периода 1976 г. – 1979 г. къщата е възстановена според оригиналното заснемане на видния пловдивски архитект Христо Пеев.
 

Централният дом на архитекта на ул. "Кракра" 11 в София

До 1944 г. в сградата се е помещавала клиника на д-р Карамихайлов, в момента е администрация и зали, ресторант в двора. По проект на арх. Илия Дамянов и арх. Георги Караиванов след 1970 г. сградата е достроена и пристроена със запазване на фасадата към улицата и декорации по партера с промяна на функцията. Променена е изцяло функцията - от клиника в администрация и изложбени зали.

Пълният текст - в брой 6 на сп. ГРАДЪТ