Сгради

Изкуството да съхраниш историята и топлинната енергия в сгради - паметници на културата

Реконструкция и ремонт на енорийски храм "Рождение на Блажена Дева Мария” - Белене

арх. Иглика Люцканова, арх. Александър Генчев, СолЕр Архитекти

Стремежът за постоянно повишаване на енергийната ефективност и комфорт на обитаване обхваща както новите, така и съществуващите сгради. В историческите центрове на градовете в Европа голяма част от сградите са паметници на културата, за които обичайните мерки често пъти са трудно приложими и изискват индивидуален подход. Разговаряме с архитектите на една от отличените сгради в Национален конкурс „Сграда на годината 2021“, които си поставят амбициозната задача да приложат изискванията на стандарта „Пасивна къща“ при ремонта и реставрацията на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ в Белене - паметник на културата от местно значение.

Арх. Люцканова, арх. Генчев, реновацията на католическа църква "Рождение на Блажена Дева Мария" получи специалната награда в Национален конкурс "Сграда на годината 2021". Разкажете ни как стартира проектът и вашата ангажираност с него?

- Благодарим за високата оценка, която получи нашият проект! Радваме се, че той бе забелязан сред силната конкуренция на мащабните проекти, които обикновено разполагат с големи бюджети за постигането на високите изисквания на инвеститорите. Проектът за реставрацията на църквата в Белене беше ограничен от финансовата рамка на Европейска програма със 100% грантово финансиране. Това наложи да бъдем изключително прецизни в намирането на баланса между реставрацията и опазването на културното наследство, от една страна, и постигането на висок комфорт на обитаване и подходящ температурно-влажностен и акустичен режим във вътрешността на сградата.

След обявяването на църквата за епархийно светилище на блажен Евгений Босилков интересът на поклонници от цял свят се увеличава значително. Желанието на католическата общност беше да възвърнем първоначалния образ на сградата, който е претърпял редица промени в годините. За съжаление архивните данни, които успяхме да открием, бяха изключително оскъдни. С помощта на няколко снимки, предоставени от Ордена на отците пасионисти, възстановихме орнаментите по фасадата, от които не беше останала почти никаква следа. Повечето снимки бяха от различни църковни събития, на които се виждаха отделни фрагменти от църквата.

Характерният релеф на големия централен фронтон беше изгубен дори в спомените на най-възрастните беленчани, които отдавна бяха забравили първоначалния блясък на църквата. Фризовете около прозорците, рамките на централната порта и на двете странични врати бяха напълно унищожени. Конзолите, рустиката по стените и кулата, цокъла и други декоративни елементи, направени от мазилкова зидария, също бяха заличени от времето. С големи усилия успяхме да сглобим цялата картина и да пресъздадем фасадите в техния първоначален вид.

Въпреки че оригиналните орнаменти са били изработени от варо-циментови и гипсови разтвори, ние преценихме, че е по-удачно те да бъдат възстановени от камък. За целта всеки елемент беше подробно начертан и оразмерен, след което съгласуван с каменоделна фабрика. За производството на всички елементи, които бяха доставени на място в напълно завършен вид, бяха изработени над 2700 детайлни чертежа. Всички външни фризове, конзоли, рамки около врати и прозорци и цокли бяха изработени от фино бучардисан гранит. Триъгълният фронтон е изработен от бял мрамор, като релефът беше разделен на отделни сегменти, които се сглобиха на място. Дворното пространство е изцяло благоустроено. Бетоновите тротоарни плочи бяха заменени с гранитни плочи, павета и бордюри. Градинско и художествено фасадно осветление, кътове за сядане, подмяна на разположения в двора кръстен път, благоустрояване на градинското пространство и други допълват външния облик на църквата.

Интериорът на църквата беше цялостно реставриран. Чамовата ламперия по стените беше заменена с висок гранитен цокъл. Пиластрите бяха облицовани в гранит, а гипсовите капители подменени с нови, частично позлатени. Подовата настилка от сив гранитогрес беше подменена с гранитни плочи с шарка, заимствана от мотивите на чипровските килими, която символизира тясната връзка между католическата общност в Чипровци и тяхното преселение в Белене и околните села.

Електрическата инсталация беше подменена. По тавана бяха монтирани нови църковни полилеи, а по гранитните пиластри - декоративни аплици. Скрито художествено осветление акцентира олтара, олтарната маса, светилището на бл. Босилков и баптистериума. Изградена е съвременна озвучителна система в залата.

Фокус на настоящия брой на списание ГРАДЪТ е устойчивото строителство, енергийната ефективност и "зелените" сгради. Църквата е "почти пасивна сграда" - какво точно означава това и как беше взето решението?

- Нашият екип обръща особено внимание на енергийната ефективност в сградите. Преди 10 години сертифицирахме първата пасивна сграда в България, след което превърнахме прилагането на този стандарт в стандартна практика в работата ни.

Енергийната ефективност в сгради - паметници на културата, изискват индивидуален подход и повишено внимание към техническите решения и детайла. Църковната сграда и особено тази в по-малкия град има специфичен начин на обитаване, който изисква да бъде анализиран и съобразен при изработването на цялостната концепция за енергийна ефективност. През седмицата посещаемостта в църквата е ниска. Тържествената неделна служба и службите на големи църковни празници често пъти са централни събития в живота на малкия град и се превръщат в празници, на които хората отдават почит на Господ и се виждат помежду си. В тези дни църквата се изпълва до краен предел и дори не успява да побере всички желаещи да влязат в нея. Този неравномерен начин на обитаване изисква бързо затопляне на залата и не се нуждае от акумулиране на енергия от масивните стени след завършване на литургията. Църквата е изградена от масивни каменни и тухлени стени с дебелина 1.5 м. Комбинацията от тези два фактора обуславят решението топлоизолационният слой да бъде положен от вътрешната страна на стените. Покривът е изолиран с 25 см слой от каменна вата, положен в подпокривното пространство, върху засводения таван.

При този подход един от основните рискове е образуването на конденз, особено при струпването на повече хора. Изграждането на вентилационна система с високоефективен рекуператор с КПД>75%, разположен в кулата на църквата, гарантира предпазването от появата на конденз и осигурява необходимия постоянен приток на пресен въздух, който се подава в източния край на църквата, от двете страни на олтара. По този начин се съхранява и топлинната енергия, която се отдава на студения пресен въздух, преди той да постъпи в сградата. Входящият в източната част на църквата пресен въздух чрез решетки, разположени от двете страни на олтара, се изсмуква чрез решетки на балкона в западната част, като по този начин въздухът преминава през целия обем на залата.

Терминът „почти пасивна сграда“ не съществува като официално понятие. Въпреки това ние го употребяваме за някои наши сгради, защото на база на дългогодишния опит, който сме натрупали, можем да предположим какви са параметрите на сградата за отопление и охлаждане при предписаните мерки в проектната документация. Често срещаме на пазара рекламни определения за сгради като „пасивни“. Единственият легитимен начин за получаване на този етикет е чрез сертифициране на сградата от лицензирана фирма, която е получила това право от института Passive House в Дармщат, Германия. Сертифицираните сгради в България са общо четири. Това не означава, че много други сгради, които са изпълнени с високи стандарти за енергийна ефективност и имат изградени вентилационни системи с рекуперация, не покриват тези изисквания, но за да получат наименованието „пасивна“, това трябва да бъде удостоверено по съответния начин. Този сертификат не е нормативно изискуем, поради което клиентите рядко желаят да платят допълнителната сума за сертифициране. Именно поради това ние наричаме наши сгради, в които са спазени тези изисквания, „почти пасивни“. Такъв е случаят и с църквата в Белене.

Какви са трудностите при постигане на такива високи цели при обществени сгради?

- Трудностите за постигане на високите стандарти за енергийна ефективност не се различават особено при обществени и при частни сгради. Някои от най-важните условия, които в голяма степен са обвързани, са следните:

  1. Качествен проект. Той е в основата на успеха. Използването на най-скъпите материали не гарантира постигането на най-високи резултати, ако прилагането им не е направено по правилния начин. Качественият проект изисква коректни изчисления, предписания за правилна технология на полагане на материали, многобройни детайли за избягване на термомостове при критични места и др. Качественият проект гарантира оптимално съотношение между вложени средства и постигнати резултати.
  2. Качествено изпълнение. Вниманието към детайла е от особено значение за постигане на висока енергийна ефективност на сградите. Необходима е висока степен на въздухоплътност на сградата, което се проверява с минимум два теста за въздухоплътност по време на строителството. Връзките между различните материали, връзките между различни равнини, инсталационните пробиви на топлинната изолация, отделянето на отопляемите от неотопляемите обеми са част от критичните елементи в изпълнението на сградата. Намирането на компетентни изпълнители е трудна задача, но се наблюдава положителна тенденция за все по-висока квалификация на строителните работници при изпълнението на мерките за енергийна ефективност.
  3. Качествени материали. Използването на материали с високи коефициенти на топлопреминаване, дълготрайните уплътнители за постигане на въздухоплътност, високоефективните рекуператори, енергийно ефективните осветителни тела и уреди за отопление, ВЕИ и други са необходими за постигане на поставените високи стандарти.
  4. Разглеждане на сградата като цялостен организъм, в който всички системи и елементи действат взаимно обвързано. Важен елемент е и правилният режим на експлоатация, което изисква обучение на техническия персонал или на собственика. Едно от предимствата на пасивните сгради е опростеният режим на ползване и сравнително нискотехнологичните съоръжения, които се прилагат за постигане на високите нива на енергийна ефективност.

Какви са изискванията към отделните части и системи, към материалите и продуктите?

- За постигане на стандарта „Пасивна къща“ изискванията към отделните системи и материали не се различават съществено от изискванията за всяка сграда, която има поставени изисквания за високи нива на енергийна ефективност, комфорт на обитаване, равномерна температура и др. Пасивният стандарт за разлика от други популярни системи за сертифициране на сгради се съсредоточава основно в показателите енергийна ефективност, изразяваща се в разход от 15 kWh/m2 за отопление и охлаждане и здравословна среда на обитаване с гарантиран постоянен приток на пресен въздух чрез нискоскоростна вентилационна система с рекуперация.

Стандартът не поставя специални изисквания към материалите и продуктите, но завишените изисквания на възложителите, които следват принципите на пасивната къща, предопределят и високите изисквания към всички вложени в изграждането ѝ материали и продукти. За сравнение бих използвал примера с покупката на автомобил. Когато даден клиент има завишени изисквания към колата, която иска да кара, той не се взира във всеки отделен елемент или система, а залага на марка и съответен клас, което гарантира съответните изисквания към системите, заложени от производителя.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Как протече целият процесът на реализация, какви бяха най-големите предизвикателства?

- Предизвикателствата бяха многобройни. За някои от тях, свързани с проучването и пресъздаването на първообраза на църквата, вече споменах. Важният въпрос за енергийната ефективност беше сред въпросите, по които стигнахме бързо до консенсус с възложителя въпреки някои по-сложни технически решения, които изискваше това.

Топлоизточникът, заложен в проекта, е термопомпа вода-вода. Високите подпочвени води поради близостта на река Дунав и липсата на скални масиви в почвата наклониха предпочитанията към този вид термопомпа пред по-често прилагания вариант термопомпа въздух-вода, която е значително по-евтина като първоначална инвестиция. Наличието на термопомпа, както и естетически съображения, наложиха подовото отопление като система за топлоотдаване. Запазването на съществуващото подово ниво беше задължително условие поради редица съображения. Това наложи свалянето на нивото с повече от 40 см, в които беше положена топло- и хидроизолация.

Капилярната влага по стените от високите подпочвени води на реката на места достигаше до над 2 м. Полагането на дренаж около църквата за понижаване нивото на подпочвената вода наложи подкопаване на основите. За да не се допусне тяхното компрометиране, то беше направено чрез шурфове по 1.50 м през 1.50 м на няколко етапа, с прецизни ръчни изкопни дейности, без вибрации. Положеният дренаж и хидроизолационен пласт прекъснаха напълно пълзящата влага.

При полагането на вътрешната топлоизолация по стени и пиластри всички размери трябваше да бъдат запазени. Това наложи намаляване ширината на пиластрите, за да се запази техният първоначален вид след обличането им с изолация. Гипсовите капители, които потънаха в изолацията, бяха възстановени чрез направата на калъпи, по които бяха изработени и монтирани нови, частично позлатени. Гипсовите пиластри бяха облечени с гранит, като се възстановиха автентичните им бази.

Сериозно предизвикателно представляваше реконструкцията на двата олтара. Централният олтар представлява масивна стъпаловидна конструкция, завършваща с две двойки кръгли тухлени колони и пиластри зад тях, които носят триъгълен фронтон и оформят пространство, в което е разположена голяма икона на Богородица. Талашитената обшивка на олтара беше подменена с гранитна облицовка. Предвиждахме обличане на колоните с кръгли мраморни черупки. За запазването на външния радиус мазилката беше свалена, а тухлите обрушени и изтънени. При разкриването на конструкцията на фронтона се оказа, че носещите греди са изключително компрометирани и опасността от срутване под тежкия товар на гипсовите фризове е много вероятна. Експертната оценка установи, че конструкцията няма да издържи новите гранитни фризове. Направено беше пълно заснемане на олтарната композиция, след което тя беше демонтирана. На мястото на кръглите тухлени колони бяха поставени метални тръби, облечени с мраморните черупки. Фронтонът беше изграден отново и здраво анкериран към стените на църквата, след което гипсовите фризове бяха възстановени от мрамор и гранит. Гранитна орнаментирана рамка подчертава централната икона, която беше свалена, реставрирана и върната обратно.

Тухлената олтарната маса с гипсова мазилка беше подменена, облицована с мрамор и мозайка. Съхраненият мраморен плот беше внимателно демонтиран, реставриран и монтиран обратно. Масата е оборудвана с вградени електрически и интернет изводи, както и връзка към озвучителната система със смесителен пулт.

Южната абсида с олтара, съхраняващ реликвата на убития от Държавна сигурност епископ, блажен Евгений Босилков, който е родом от Белене, беше украсена с облицовка от червен мрамор по подобие на централния олтар. Колоните бяха облечени с кръгли черупки, върху които са монтирани масивни каменни орнаменти, тежащи по 400 кг. Подовата настилка е оформена с орнаментна интарзия от четири вида гранит и мрамор.

Северната абсида е трансформирана в баптистериум. Кръщелният купел е оформен от груб необработен каменен къс, тежащ около 3 тона, в който е обособен съд за светена вода.

При подмяната на напълно амортизираната чамова дограма с нова от слепена дървесина със защитна алуминиева капачка отвън бяхме склонни да допуснем компромис относно изискванията за троен стъклопакет, тъй като се предвиждаше вграждането на допълнителен слой стъклопис. Опитът от други наши църковни сгради, в които сме монтирали такъв продукт, ни караше да бъдем предпазливи поради техническите затруднения при монтажа и голямото тегло на дограмата. С помощта на изпълнителите беше взето решение стъклописът да бъде вграден като четвърти слой, като се изпълнят останалите изисквания за въздухоплътност. Така спазихме критериите и към този важен елемент от сградата за покриване на стандарта „Пасивна сграда“.

Ограничава ли целта - "пасивна" или "почти пасивна сграда", възможностите за архитектурни елементи и дизайн?

- Не бих казал, че ограничава, а по-скоро, че поставя още едно допълнително изискване за качеството на сградата, което налага по-внимателно проектиране и изпълнение. Стандартът „Пасивна сграда“ претърпя развитие в годините, като се появиха няколко възможни пътя за постигане на критериите. Беше въведена нова норма от 25 kWh/m2 за отопление и охлаждане, вместо първоначалните 15 при реконструкция на сгради. Беше разработен метод, който позволява сертифицирането на реновирани сгради в случаи, които дори и тези 25 kWh/m2 енергия не могат да бъдат постигнати, но при спазването на параметрите за топлопреминаване, заложени в стандарта за всеки отделен елемент от сградата. Това се наложи, защото практиката показа, че при заварено положение поради различни обективни фактори невинаги усилията за повишаване на енергийната ефективност могат да постигнат определените в стандарта нива. Друг важен елемент, с който този стандарт се съобразява, е икономическата рентабилност на инвестицията, която е сигнал кога трябва да се спре с надграждането в посока енергийна ефективност, за да има смисъл от подобна инвестиция.

Какво е значението на такъв тип проекти с оглед на настоящите икономически тенденции? Доколко те са по-скъпи и какъв е срокът за откупуване на инвестицията?

- Енергийната ефективност в сградите има различни положителни аспекти в съвременния свят. Аргументът за икономическите ползи е все по-лесен за доказване, особено в контекста на актуалната ситуация на пазара на енергоносителите. Екологичните ползи са безспорни, но за съжаление не всички хора са достигнали до фазата на вътрешно осъзнаване на рисковете, които крие замърсяването на околната среда. Постоянният стремеж за подобряване на енергийната ефективност води до развитие на нови технологии и материали в строителната индустрия, което отваря нови работни места.

Предвид многобройните ползи от енергийната ефективност, срокът на откупуване на инвестицията е непълноценен фактор сам по себе си, защото например човешкото здраве трудно бихме могли да го заложим в този показател. Срокът може да бъде много различен в зависимост от това за каква сграда говорим и от каква изходна позиция тръгваме. Ако санираме един панелен блок със стара двукатна дървена дограма, който се отоплява ежедневно, резултатът ще бъде един, ако санираме обществена сграда или училище, където вентилационната система играе огромна роля за здравословното състояние на децата и качеството на учебния процес, резултатът ще бъде друг. Ако трябва да спомена някакви цифри, колкото и разтегливи да са те, бих казал, че оскъпяването варира между 7 и 15%, а срокът на откупуване - от 10 до 15 години.

В заключение бих казал, че всяка съвременна сграда трябва да отговаря на най-високите критерии за енергийна ефективност. Изпреварването на действащите нормативни изисквания е от полза за всички и разумното управление на влаганите средства ще бъде оправдано рано или малко по-късно.

Вижте статията в дигитален формат в брой 1/2022 на списание ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑