Как протече целият процесът на реализация, какви бяха най-големите предизвикателства?
- Предизвикателствата бяха многобройни. За някои от тях, свързани с проучването и пресъздаването на първообраза на църквата, вече споменах. Важният въпрос за енергийната ефективност беше сред въпросите, по които стигнахме бързо до консенсус с възложителя въпреки някои по-сложни технически решения, които изискваше това.
Топлоизточникът, заложен в проекта, е термопомпа вода-вода. Високите подпочвени води поради близостта на река Дунав и липсата на скални масиви в почвата наклониха предпочитанията към този вид термопомпа пред по-често прилагания вариант термопомпа въздух-вода, която е значително по-евтина като първоначална инвестиция. Наличието на термопомпа, както и естетически съображения, наложиха подовото отопление като система за топлоотдаване. Запазването на съществуващото подово ниво беше задължително условие поради редица съображения. Това наложи свалянето на нивото с повече от 40 см, в които беше положена топло- и хидроизолация.
Капилярната влага по стените от високите подпочвени води на реката на места достигаше до над 2 м. Полагането на дренаж около църквата за понижаване нивото на подпочвената вода наложи подкопаване на основите. За да не се допусне тяхното компрометиране, то беше направено чрез шурфове по 1.50 м през 1.50 м на няколко етапа, с прецизни ръчни изкопни дейности, без вибрации. Положеният дренаж и хидроизолационен пласт прекъснаха напълно пълзящата влага.
При полагането на вътрешната топлоизолация по стени и пиластри всички размери трябваше да бъдат запазени. Това наложи намаляване ширината на пиластрите, за да се запази техният първоначален вид след обличането им с изолация. Гипсовите капители, които потънаха в изолацията, бяха възстановени чрез направата на калъпи, по които бяха изработени и монтирани нови, частично позлатени. Гипсовите пиластри бяха облечени с гранит, като се възстановиха автентичните им бази.
Сериозно предизвикателно представляваше реконструкцията на двата олтара. Централният олтар представлява масивна стъпаловидна конструкция, завършваща с две двойки кръгли тухлени колони и пиластри зад тях, които носят триъгълен фронтон и оформят пространство, в което е разположена голяма икона на Богородица. Талашитената обшивка на олтара беше подменена с гранитна облицовка. Предвиждахме обличане на колоните с кръгли мраморни черупки. За запазването на външния радиус мазилката беше свалена, а тухлите обрушени и изтънени. При разкриването на конструкцията на фронтона се оказа, че носещите греди са изключително компрометирани и опасността от срутване под тежкия товар на гипсовите фризове е много вероятна. Експертната оценка установи, че конструкцията няма да издържи новите гранитни фризове. Направено беше пълно заснемане на олтарната композиция, след което тя беше демонтирана. На мястото на кръглите тухлени колони бяха поставени метални тръби, облечени с мраморните черупки. Фронтонът беше изграден отново и здраво анкериран към стените на църквата, след което гипсовите фризове бяха възстановени от мрамор и гранит. Гранитна орнаментирана рамка подчертава централната икона, която беше свалена, реставрирана и върната обратно.
Тухлената олтарната маса с гипсова мазилка беше подменена, облицована с мрамор и мозайка. Съхраненият мраморен плот беше внимателно демонтиран, реставриран и монтиран обратно. Масата е оборудвана с вградени електрически и интернет изводи, както и връзка към озвучителната система със смесителен пулт.
Южната абсида с олтара, съхраняващ реликвата на убития от Държавна сигурност епископ, блажен Евгений Босилков, който е родом от Белене, беше украсена с облицовка от червен мрамор по подобие на централния олтар. Колоните бяха облечени с кръгли черупки, върху които са монтирани масивни каменни орнаменти, тежащи по 400 кг. Подовата настилка е оформена с орнаментна интарзия от четири вида гранит и мрамор.
Северната абсида е трансформирана в баптистериум. Кръщелният купел е оформен от груб необработен каменен къс, тежащ около 3 тона, в който е обособен съд за светена вода.
При подмяната на напълно амортизираната чамова дограма с нова от слепена дървесина със защитна алуминиева капачка отвън бяхме склонни да допуснем компромис относно изискванията за троен стъклопакет, тъй като се предвиждаше вграждането на допълнителен слой стъклопис. Опитът от други наши църковни сгради, в които сме монтирали такъв продукт, ни караше да бъдем предпазливи поради техническите затруднения при монтажа и голямото тегло на дограмата. С помощта на изпълнителите беше взето решение стъклописът да бъде вграден като четвърти слой, като се изпълнят останалите изисквания за въздухоплътност. Така спазихме критериите и към този важен елемент от сградата за покриване на стандарта „Пасивна сграда“.