Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и арт адвайзър в областта на съвременното изкуство. Автор е на книгата „Въведение в българското съвременно изкуство 1982 – 2015“, куратор на българския павилион на 52-ото Венецианско биенале, съосновател на кураторския колектив „Изкуство – Дела и Документи“. Вече 10 години работи в галерия Credo Bonum в София.

Срещата между съвременното изкуството и неговата публика може да се случи на много места. В залата на музея или в белия куб на галерията, в парка или в архитектурната среда на нова офисна сграда, в хола на приятел. Изкуството е там, за да направи всеки момент от живота на хората различен и вълнуващ. То има способността да ни носи енергия и емоции, но и смисъл, който да ни помогне да осъзнаем мястото си в света, който обитаваме. Докъде се простира нашата роля в изкуство? Можем ли от публика да станем дейни участници, негови партньори? Можем. Като следваме работата на артистите и я подкрепяме. Затова не е необходимо да сме колекционери, събиращи творби в недостъпни складове – една доста клиширана представа за колекционера, трупащ ценности. Достатъчно е да отворим пространство за изкуството в домовете и офисите си, в ежедневието си. Тогава изкуството има способността да се отплаща, предлагайки стойност, която устоява във времето и многократно повишава цената си.

За повече от 30 години българската арт сцена претърпя множество трансформации.

Появиха се и укрепнаха няколко поколения артисти, откриваха се и се закриваха десетки галерии, публиката се умножи няколко пъти, родиха се истински звезди на арт небосклона. Едно нещо обаче оставаше неизменно. Видимо на пазара на изкуството царстваха вездесъщите “стари майстори”, художници, работили основно през първата половина на XX век. Консервативен дух, припознаване на инвестиционна сила, скрита в образите от миналото, или просто вид идентификация, каквито и да са причините, те задълго затрудниха развитието на българското изкуство. Защото независимо от всичко, няма по-добра подкрепа и стимул за работа на художника от ценителя, който би желал да притежава изкуството. Без съмнение през последните години тази негативна ситуация видимо започна да се променя.

Първите знаци за настъпваща промяна са появилите се активни частни галерии. Те ежедневно работят за създаването на добри условия за авторите при показването на техните произведения. Помагат на художествената и културната стойност да се изяви и докаже. Галерии, каквито са пловдивската „Сариева“на Веселина Сариева с почти две десетилетия активна работа зад гърба си, галериите „Структура“, „Доза“, Little Bird Place, „Аросита“, +359, One и други в София, създадоха необходимата плодотворна среда за развиването на изкуството. Те показват между 6 и 10 изложби на година, но също така официално представляват няколко избрани артисти, в които инвестират фокусирани усилия с години. В търсене на отваряне към нови международни аудитории и пазари голяма част от тях показват художниците си и на международни панаири. Най-често това са изложенията във Виена, Истанбул, Брюксел, Кьолн и дори и в недостъпния "Арт Базел". Това изисква освен солидна и често пъти рискована инвестиция, внимателна стратегия, насочена към оценката и подбора на автори и произведения, преминаващи през професионална селекция на няколко нива.

Днес по света има повече от 350 панаира на изкуство. За сравнение - през 2000 г. те са били едва 100 на брой. На практика почти всяка европейска столица има свой панаир веднъж в годината, а имената на някои отдавна са се превърнали в символа на самия пазар на изкуството. Art Basel е една от тези марки. Той без съмнение е най-престижният панаир за изкуство, протичащ на няколко нива, и както е видно от името му, води началото си от швейцарския град Базел. Случва се в рамките на 5 дни през юни. В различни отдели могат да се видят утвърдени галерии за съвременно изкуство от Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Младите галерии и артисти са в частта Liste, а съществува и голям отдел за мащабни музейни и колекционерски творби в частта Unlimited. Редом с панаира винаги стоят изложенията за дизайн и фотография. Art Basel няколко години има своите филиали в Париж, където тази есен изпълни "Гран Пале", и през декември в Маями бийч. Вторият по влияние световен панаир е лондонският Frieze.

Влиянието на арт панаирите е силно не само върху изкуството. Те оказват огромен икономически ефект върху икономиката на градовете. Така например „Арт Базел Маями“ носи на града повече от 500 милиона долара годишно, лондонският Frieze 120 милиона и т.н. Суми, влизащи в наемането на работна ръка, хотелски резервации, обороти на ресторанти и разбира се, от данъци от търговия с изкуство. Големите и известни панаири отдавна не са само пазар, но и са търговски изложения, които показват и налагат нови имена в изкуството, остойностяват тенденции. От години на панаирите за изкуство се гледа като на барометър, показващ състоянието на обществото и икономиката, често пъти дори предричат бъдещи промени и обществени нагласи.

Един панаир е успешен, когато галериите, които участват в него, реализират продажби. Това е ясна логика, която мобилизира всички участници в събитието. Реализираните на софийския панаир продажби са повече от обещаващи. На практика всички са успели да намерят своите купувачи, като повече от половината участници са с между 1 и 5 продажби, 30% са направили 6 до 10 продажби, а за 10% панаирът е бил особено успешен с между 11 и 20 продажби.

И все пак най-големите позитиви от панаира са нефинансови. Пазарната платформа като никоя друга подрежда работата на всички участници в артистичната сцена. Галериите и художниците са изправени пред нуждата да се концентрират в създаването на силно портфолио от артисти. Самите художници са стимулирани да инвестират повече в своята работа както време, така и средства в по-качествена продукция. Увеличават се усилията в достигането до нови публики, в реклама, в издания. Все усилия, които прибавят допълнителна стойност към таланта на художника и превръщат творчеството в реален капитал. Всички тези процеси много по-лесно биха довели до стъпване на международни пазари, а от там и до влизането на артистите в публични колекции, музейни сбирки и до успешно представяне на българското изкуство по света.
 

Текст: Весела Ножарова

Снимки: Косара Иванова