Сгради

GREEN PAGES: Устойчивото развитие и зеленото строителство са тук, за да останат

Весела Вълчева-Макгий, LEED Fellow, LEED BD+C, BREEAM Int’l Assessor, DGNB Auditor, EDGE Auditor, управител, "Трипъл Грийн Билдинг Груп България", +359899009339, vvаltсhеvа@trірlеgrееngrоuр.соm

Приключва първият месец на 2023 година. Питам се кога отново дойде новата година и къде е снегът? Рефлектирам върху динамично изнизалата се 2022 – като че ли мигнахме и тя отмина – може би заради затишието на кошмара с ковид-19, комбинирано със зелени сделки и война, която е практически в задния ни двор. Като цяло много интензивна и динамична, уморителна година.

Мисля си – пръв брой на "Зелените страници" за 2023? Има ли повече какво да кажем по темата? За ESG си говорихме на почти всеки форум и събитие, за таксономията също, за зелената сделка, за сертифицирането. Говорихме за възобновяема енергия, но инвестициите във въглища и горива се увеличават. Говорихме си за "енергийна независимост", но Германия се нуждае от руски газ. Провали ли се зелената сделка още в зародиша си? Какво ново има в зеленото и остана ли нещо отвъд greenwash тенденцията, която неизбежно настига всяка зелена тема, веднъж станала популярна или задължителна?

След малко постновогодишна зимна депресия, размисъл и информация се усещам, че това въобще не са правилните въпроси. Въпросът не е какво ново в зеленото. Въпросът не е релевантно ли е то. Въпросът всъщност е съвсем различен.

Устойчивото развитие и зеленото строителство са тук. Те няма да отшумяват. Ако това не е ясно от политиките на ЕС и множество други държави по света, някой си е заровил главата в пясъка. В крайна сметка ние оперираме в един свързан свят, в една голяма структура. Банките, политиците и модите задават параметрите, в които ние трябва да правим бизнес. Има неща, които трябва да претърпят много сериозни промени и които не са измислени и дори не са съвсем реалистични на този етап. Но има и много неща, обозрими и вече с достатъчно доказани положителни резултати. За мен най-голямото доказателство е, че големите инвеститори на глобално ниво непрестанно вдигат летвата на зеленото. Те го правят, защото отговарят на изискванията на своите stakeholders, защото печелят и защото виждат, че печалбите са за всички и че може още много!

И така, какво ново? Ами летвата се вдига и вълната става цунами.

COP27 Sharm-el-Sheikh

Срещата на върха за климата COP27 в Шарм ел Шейх, Египет, разочарова много заинтересовани страни, тъй като не се предприеха значителни нови стъпки за ограничаване на емисиите, критични за ограничаване на повишаването на температурата до 1.5 градуса C. Не се отбеляза и особен напредък в адаптацията към климатичните промени.

Вместо обединение около темата за източници на енергия тази година имаше голямо геополитическо разделение. Миналата година COP26 завърши с дебат относно езика, с който да се оформи постепенното премахване на въглища от енергийните източници, като в крайна сметка се стигна до компромис, призоваващ за „постепенно намаляване“, а не на „постепенно премахване“.

Тази година, както направи през 2021 г., Индия предложи разширяване на постепенното намаляване на всички изкопаеми горива, предложение, което получи подкрепа в Шарм ел Шейх от 80 страни, включително тези от ЕС. Всъщност няма нищо изненадващо в тези резултати, особено с продължението на войната в Украйна.

От СОР27 имаше и други резултати обаче - постигна се исторически пробив за подпомагане на уязвимите страни да се справят със загубите и щетите от въздействието на изменението на климата. В продължение на почти три десетилетия уязвимите страни призовават за финансова подкрепа, за да им помогнат да се справят с най-сериозните въздействия на изменението на климата, само за да бъдат препятствани от богатите нации отново и отново. Създаването на поток от финансиране за справяне със „загуби и щети“ се превърна в изпитателен тест за успех на COP27.

След две седмици упорити преговори, които бяха на ръба на провал, страните най-накрая постигнаха консенсус за установяване на споразумения за финансиране, включително специален фонд за загуби и щети. Това е огромен пробив по тема, отдавна пренебрегвана от разговорите на ООН за климата. Какво означава това в глобален план? Означава, че ще се харчат пари за негативните ефекти от изменението на климата за тези, които се нуждаят, от тези, които допринасят за това изменение, но при които ефектите не се усещат толкова силно. Променя се потокът на световни финанси, което неизбежно ще притисне плащащите по-силно към действие.

Отделно от Фонда за загуби и щети финансирането на климата зае централно място в преговорите тази година. Решението на COP27 отразява сериозната загриженост на развиващите се страни, че ангажиментът на развитите страни да предоставят 100 милиарда долара годишно все още не е изпълнен, въпреки че нуждата от финансиране става все по-очевидна. Много развиващи се страни също изразиха недоволство от начина, по който се предоставя финансиране, включително големия процент, идващ под формата на заеми, увеличаването на дълговата тежест в страните, които вече са обременени с дългове, и липсата на отчетност и прозрачност.

Необходимостта от реформиране на по-широката публична финансова система, включително многостранните банки за развитие, получи повишено внимание. Това служи като признание за необходимостта от повече финансиране за климата и за справяне с начина, по който дългът може да възпрепятства действията на развиващите се страни в тази област. През 2023 г. ще видим дали развитите страни най-накрая ще изпълнят ангажимента си да предоставят 100 милиарда долара годишно и дали показват признаци на ускоряване на обещанията, за да компенсират недостига през предходните години. Отново ще се харчат пари на тема климат.

Друга важна тема бяха пазарите за въглеродните емисии. Повечето правила за въглеродните пазари бяха финализирани на COP26, а COP27 имаше за цел да изглади оперативните подробности. За съжаление страните се бориха с големия обем и силно техническия характер на предложените текстове. Не бяха взети решения за справяне с двойното отчитане на намаленията на емисиите между държави (като част от техните НДК) и недържавни участници като компании — или за изясняване в кои случаи това може да подкопае целостта на въглеродните пазари и да създаде впечатлението, че емисиите са намаляват повече, отколкото са в действителност.

На COP27 базираните на природата решения (биомимика) бяха включени за първи път в основното решение на ООН за преговори за климата. Текстът насърчава страните да обмислят базирани на природата решения или основани на екосистеми подходи, като същевременно гарантират съответните социални и екологични предпазни мерки. Текстът на решението беше допълнен със знаци за повишена политическа воля и нови финансови ангажименти.

Толкова за политиките – много приказки, много цифри, много намерения. Независимо колко бързо и ефективно ще се състои "зелената трансформация", от практическа гледна точка строителният сектор продължава да има значителна роля и влияние. Това е очевидно по тенденциите, които забелязваме – все по-зелени сгради, все повече и не само офиси.

Непрестанен ръст в сертифицирането

От болници и домове до музеи, училища и стадиони, проектите LEED променят качеството на застроената среда, като до 2022 има над 100 000 проекта, възлизащи на общо 11 милиарда бруто квадратни метра площи в над 180 държави. Това число включва:

- Проекти на всеки континент с изключение на Антарктида
- 680 000+ жилищни единици
- Няколко от 10-те най-високи сгради в света
- 11 000+ проекта за висши и основни учебни заведения и детски градини
- 4000+ склада и дистрибуторски центрове
- 250+ летища

За BREEAM пък числата, цитирани от BRE, са 600 695+ cертификати, 2 326 192+ регистрирани сгради в над 93 държави.

В България до момента има 81 сертифицирани сгради по LEED и BREEAM, което на фона на новото строителство не е малко. Има и още множество обекти в процес на сертифициране. Това, което се отбеляза през 2022, бе повишаването на интереса към сертифицирането на съществуващи сгради, които или претърпяват основни реконструкции и реновации, или просто искат да повишат своят профил като релевантни места за работа спрямо изискванията на съвременния наемател. Повишен интерес за сертифициране има и от страна на моловете, които основно го правят поради корпоративни политики.

За търговски и офисни сгради зеленото се превърна в стандарт за качество и performance.

Но секторите, които силно се нуждаят от добавената стойност на процедурите, са жилищният, хотелиерският, здравният и образователният. През последната година се забелязва определен интерес за зелени жилищни сгради на международния пазар. Интелигентният потребител изисква домът, в който ще инвестира своите собствени средства и където ще живее със семейството си, да има доказани характеристики за енергийна ефективност, качество на вътрешната среда, максимален достъп до природа и зеленина, достъп до градски транспорт и услуги.

Според данните на Research and Market анализ глобалният пазар на зелени сгради за еднофамилни жилища расте от 105 милиарда до 121 милиарда долара през 2022. Очаква се пазарът да достигне 209 милиарда долара през 2026 г. Основните видове зелени сгради за еднофамилни жилища са ново строителство и проекти за реновация.

Повишеният потребителски интерес допринесе за растежа на еднофамилните жилищни зелени сгради. Клиентите, особено millennial поколението, проявяват по-голям интерес към устойчиви и нулево енергийни домове, тъй като са по-силно заинтересовани за запазването на околната среда. Повишената осведоменост за ползите, свързани с устойчиви зелени практики, като по-малкото излагане на токсини и замърсители от строителни материали, намаленото замърсяване на въздуха в жилищата, подобреното здраве и качество на околната среда задвижва растежа на този пазар. В България тази потребителска група е малка, но тя тепърва ще каже своята дума при избора на жилище.

На хоризонта 2023 – Net Zero

Една от най-популярните тенденции в зеленото строителство за 2023 г. са сградите с нулево нетно потребление. Сграда с нулево нетно потребление е тази, която произвежда толкова енергия, колкото използва за една година. Това може да се постигне чрез различни средства, включително слънчеви панели, вятърни турбини и геотермални системи.

Изграждането на сграда с нулево нетно потребление обикновено взема предвид целия жизнен цикъл на сградата - от снабдяването с материали и строителството до текущото потребление на енергия и управлението на отпадъците. Сградите с нулево нетно потребление стават все по-популярни, тъй като предлагат значителни ползи за човешкото здраве и околната среда, докато също отговарят на затягащите се регламенти за енергийна ефективност по света.

Passive design

„Пасивният дизайн“ е термин за тип дизайн, който взема предвид местния климат, за да помогне за поддържането на комфортни температури в сградата без допълнително отопление или охлаждане, което може да спести енергия и пари. Пасивните техники за проектиране могат да включват неща като ориентиране на сграда, за да се възползва от слънчевата печалба, или използване на зелени покриви и зелени стени за естествено охлаждане на сградата.

Пасивният дизайн се възползва от природните източници на отопление и охлаждане като слънцето и вятъра, за да минимализира получаването и загубата на топлина в сградата. Най-добрият начин за внедряване на пасивен дизайн е при първото проектиране или изграждане на сграда, но много функции могат да бъдат добавени и чрез обновяване или прости подобрения на сградата с течение на времето. Една добре проектирана пасивна сграда може да осигури топлинен комфорт в продължение на много години, по-ниски сметки за енергия и по-ниски въглеродни емисии в атмосферата.

С поскъпването на ресурси и цени на енергия ще се наблюдава все по силно внедряване на пасивен дизайн в зелените сгради.

Алтернативни и устойчиви материали

Има скок в интереса към алтернативни строителни материали по целия свят и се наблюдава ускорен растеж в използване на такива материали, които са едновременно издръжливи и имат по-малко въздействие върху околната среда. Зелените строителни материали не принадлежат на далечното бъдеще. Това са интелигентни и динамични материали, способни да реагират на външни стимули, и съществуващи материали, за които може да се намери нова употреба или за които се разработват нови методологии и варианти.

Във време, когато колективното екологично съзнание преживява безпрецедентно развитие, префиксът „био“ ще стане наложителен пред термините "сграда" и "архитектура", а методите на проектиране, съобразени с принципите на екологична устойчивост, ще се превърнат в нова норма. Устойчивите материали не са нови на пазара. Те могат да бъдат получени от възобновяеми или рециклирани ресурси. Често срещаните примери включват бамбук, вълна и корк.

Някои от алтернативните разработки за строителни материали включват самовъзстановяващи се бетони, топлорегулиращо стъкло, бетон с въглеродни влакна, който е по-устойчив на атмосферни влияния, невероятно здрав, лек и гъвкав строителен материал. Въпреки че е силно необходим в строителството, циментът е и доста голям замърсител. За да се преодолее този факт, се разработват нови технологии за активиране на цимент като Chryso Icare. Тази технология позволява клинкерът, основният компонент за производството на цимент, да бъде заменен с по-екологични и икономични свързващи вещества. Мицелът пък е вещество, съдържащо се в гъбите, което по някакъв начин също намира своето място в строителната индустрия, като се разработва за екологичен и биоразградим материал за подобряване на херметичната структура на сградите.

Biomimicry

Концепцията за биомимика е свързана изцяло с идеи, вдъхновени от природата, и е предложена като оптимално решение за конфликтите между природата и човешките дейности. Основно се отнася до дизайна на продукти и материали, който черпи решения от живата природа. Биомимическият дизайн предоставя широка гама от решения за структурна ефективност, водна ефективност, системи с нулеви отпадъци, топлинна среда и енергоснабдяване, които са от съществено значение за всеки устойчив дизайн на сграда. Например изолация на основата на кактуси или пречистване на отпадъчни води на принципа на езера и блата.

Търсенето на решения от примери от природата ще намира все по голямо приложение в зелените сгради на бъдещето.

Beceлa Bълчeвa-Maĸгий имa бoгaт oпит c ycтoйчивo пpoeĸтиpaнe и cтpoитeлcтвo и мeждyнapoдни cepтифиĸaциoнни cиcтeми, c 15 гoдини oпит и пpaĸтичecĸи oпит c ocнoвнитe инcтpyмeнти зa oцeнĸa в cтpoитeлcтвoтo и зaдълбoчeни тeopeтични пoзнaния зa ycтoйчивo бизнec paзвитиe, ЕЅG, изгoтвянe нa пoлитиĸи, плaниpaнe и лидepcтвo. Дoĸaтo paбoти в тяcнo cътpyдничecтвo c бизнec ceĸтopa ĸaтo eĸcпepт и oдитop, Beceлa yчacтвa aĸтивнo и ĸaтo "лидep нa пpoмянaтa" чpeз мeждyнapoднa мpeжa oт нeпpaвитeлcтвeни и aĸaдeмични opгaнизaции.

Beceлa e бивш члeн нa yпpaвитeлния cъвeт и пpeдceдaтeл нa Aмepиĸaнcĸия cъвeт зa ycтoйчивo paзвитиe (UЅGВС) в щaтa Джopджия, CAЩ, и члeн и cъocнoвaтeл нa yпpaвитeлния cъвeт нa Бългapcĸия cъвeт зa ycтoйчивo paзвитиe, ĸъдeтo 6 гoдини cлyжи ĸaтo пpeдceдaтeл. Oт 2008 г. e yпpaвлявaщ cъдpyжниĸ в "Tpипъл Гpийн Билдинг Гpyп Бългapия" – ĸoмпaния зa ĸoнcyлтaции, cepтифициpaнe и oбyчeния зa ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. "Tpипъл Гpийн" e eднa oт пъpвитe ĸoмпaнии, пpизнaти зa aвтopизиpaн пapтньop нa UЅGВС, c лицeнз зa пpoфecиoнaлнo oбpaзoвaниe нa мeждyнapoдния пaзap, ĸъдeтo Beceлa e пpoвeлa дeceтĸи oбyчeния зa нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции в Eвpoпa и Pycия и зa вoдeщи ĸoмпaнии ĸaтo Аruр, АЕСОМ, ЈLL, СВRЕ, Соllіеrѕ и Вurеаu Vеrіtаѕ.

Beceлa Bълчeвa-Maĸгий пpитeжaвa двe cтeпeни - бaĸaлaвъpcĸa и мaгиcтъpcĸa пo apxитeĸтypa, oт eднo oт нaй-peнoмиpaнитe виcши yчeбни зaвeдeния зa apxитeĸтypa в CAЩ - Ѕаvаnnаh Соllеgе оf Аrt аnd Dеѕіgn, ĸaĸтo и роѕt-grаduаtе dірlоmа пo Вuѕіnеѕѕ Ѕuѕtаіnаbіlіtу аnd Lеаdеrѕhір oт Саmbrіdgе Unіvеrѕіtу. Tя e aĸpeдитиpaнa ĸaтo LЕЕD Fеllоw, LЕЕD ВD+С АР, ВRЕЕАМ Іntеrnаtіоnаl Аѕѕеѕѕоr, DGNВ oдитop и ЕDGЕ oдитop. Oт 2021 Beceлa e oтличeнa oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия ĸaтo oфициaлeн пocлaниĸ нa Eвpoпeйcĸия ĸлимaтичeн aĸт.

Вижте cтaтиятa в бpoй 1/2023 нa cпиcaниe ГPAДЪT в дигитaлeн фopмaт c вгpaдeни ИHTEPAKTИBHИ BPЪЗKИ 

Обратно нагоре ↑