
Пазарът на жилища в България и как "Зелените страници" да дадат полезна информация, да спомогнат за прехода към устойчиво строителство, зелена икономика и всичките хубави идеи за политики и бъдещи стратегически цели в сектора.
Наскоро участвах в дискусия за критерии, които да фигурират при селекция на имот за награда, кръгът бе високо професионален с лидери на пазара на имоти и предприемачество в жилищния сектор. В разговора стана ясно, че идеята за качество през призмата на "зелени критерии" с конкретни мерки за намаляване на отпечатъка върху околната среда и мерки, гарантиращи високо качество на вътрешната среда за обитателя, все още се счита за "иновативна" и за неподходяща като критерий за оценка на жилищен имот. Единствено енергийната ефективност – този доста изтъркан термин – се е установила като релевантен фактор за оценка, макар и често без ясни параметри и конкретика.
Критериите за устойчиво проектиране и строителство в жилищния сектор не са иновативни. Те са задължителен стандарт поради много причини – като започнем от държавните политики и цели на ЕС, с които трябва да се съобразим, до оценка за качество, приета навсякъде с оглед продуктът да остане релевантен след 10 и 20 години - до намаляване на риска при изпълнение за инвеститора и при покупка - за потребителя, до това, че младите купувачи са все по-заинтересовани не само от първоначалната цена, но и от качеството на живота и здравето си. Докато не приемем зелените сгради за стандарт и не започнем да питаме за тях, когато си търсим имот, ще продължат да ни предлагат много хубави нови жилища за "обикновения" български купувач – този, който пести малко днес, като краде повече от себе си в бъдеще.