Сгради

GREEN PAGES: Колко "зелени" могат да бъдат сградите - паметници на културата

Споделяне

Весела Вълчева- Макгий е управител на "ТРИПЪЛ ГРИЙН БИЛДИНГ ГРУП - БЪЛГАРИЯ". Весела има богат опит с устойчивото строителство както в практиката, така и в образованието. С повече от 15 години опит в устойчивото развитие и зелени сгради, Весела има практически опит с основните инструменти за оценка в сектора на строителството, както и дълбоки теоретични познания за устойчиво бизнес развитие, изготвяне на политики, планиране и лидерство. Докато работи в тясно сътрудничество с бизнес сектора като  консултант, Весела е участвала активно и като "лидер на промяната" чрез международна мрежа от неправителствените и академични организации.

В качеството си на експерт с всички професионални грамоти в бранша Весела е имала възможността да работи по много сертифицирани проекти с национално и международно значение. Лично ръководи сертифицирането на проекти по LEED и BREEAM в България, Русия, Азия, Европа и САЩ. Ключов експерт по устойчиво градско развитие за Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по програмата "Зелени градове" и притежава магистърска степен по архитектура от Savannah College of Art and Design, където е почетен гост-преподавател, както и post-graduate diploma по Business Sustainability Leadership от Cambridge University. Тя е изнасяла лекции в "Харвард", "Бъркли" и различни висши учебни заведения в Европа и Русия.

От личните архиви

Искам да ви разкажа една история за една къща – паметник на културата. Не е Къщата с ягодите, не е в София, дори не е в България. Намираме се в град Савана, щата Джорджия. Къщата "Давенпорт". На пръв поглед може да ви се стори странно да говорим за паметник на културата в САЩ – една млада държава, която не асоциираме с архитектурни паметници.

Историята започва в 1733 г., когато генерал Джеймс Огълторп и 120 пътници от Англия пускат котва на брега на река Савана. Тук е основана 13-ата, последна, американска колония, наречена Джорджия на английския крал Джордж II, а Савана е първият й град.

Савана става и първият планиран град в Америка. Огълторп планира града с мрежа от широки градски улици, преплетени със сенчести квадратни площади и паркове, служили за обществени срещи и мероприятия. Савана е имала навремето 24 площада, като 22 съществуват и се ползват и до днес.

Около 100 години градът просперира по времето на търговията с памук и роби, след което 100 години линее след Американската гражданска война. Къщата се строи през 1820 г. от Изея Давенпорт – новопреселил се майстор строител – за неговото ново семейство и като пример на неговите умения. Превъртаме лентата до 1950 г. - градът страда от икономическа криза, обезлюдяване, разпад, висока престъпност и почти никакъв туризъм. Красивите къщи на местни исторически фигури, проектирани някога от видни английски архитекти, са без стопани и без концепция за бъдещето. Когато предприемачи решават да бутнат къщата на Изея Давенпорт и да направят паркинг на нейното място, група жени се обединяват и спасяват къщата, като буквално застават пред крана. Така е основана Историческата фондация на Савана, която от средата на миналия век не само запазва красивите паметници на култура в града, но и набира средства за реставрацията на цели райони и квартали с историческа и културна стойност.

1 / 2

2 / 2

Защо разказвам тази история? България е държава с много по-дълга история от САЩ, с много повече градове, квартали и райони, които представляват ценно културно наследство. В един малък американски град група жени правят фондация за запазване на паметници на културата, след което самата община открива дирекция и изготвя регламент, по който да се реставрират, реновират и ремонтират тези сгради.

Ще кажете - това го имаме и у нас. Но някак си, като се огледаме наоколо, прави впечатление, че нещо не се получава. Там общината не само регламентира всеки паметник на културата, но и средата около него – колко висока може да е съседната нова сграда, с какво е бил познат кварталът и каква да бъде неговата съвременна идентичност, кои материали са подходящи за новите сгради, какви пропорции. А ако общината не забележи някое нарушение или одобри спорна намеса в историческия център, гражданското общество скача и има глас чрез фондацията – така е от 1950 г. От строгите правила няма мърдане – като целта не е да се пречи на бъдещето, нито да се копира миналото.

Целта е да се запази ценното от миналото и да се вплете новото така, че да има приемственост и уважение към стилове, функции, материали. Целта е старата архитектурна среда да остане релевантна – старото да продължи да бъде част от настоящето, да ни вдъхновява, а не да ни натъжава.

Историята на къщата Давенпорт е с щастлив край. Днес тя е къща-музей и се посещава срещу немалка такса от хиляди посетители на година. А историческият център на Савана със своите 22 квадратни площада още от 1966 г. е в националния регистър за исторически забележителности в САЩ и продължава да просперира, сравнително непокътнат от времето, запазен с любов, реставриран постепенно и внимателно. Дано и за нашите паметници на културата да може скоро да се каже същото.

Паметниците на културата и зелените сгради – сродни или противоположни?

В средите на устойчиво строителство се твърди, че „най-зелената сграда е тази, която не е построена“. Тази сентенция може да е вярна, но не е особено обективна спрямо нарастващата необходимост от сгради по света. Междувременно милиони сгради вече съществуват, но не се използват с пълния си потенциал въпреки техния исторически характер и екологични характеристики. Построени с цел, която вече не съществува или се е променила и често изостава от днешните стандарти за изпълнение, тези сгради са сигурни обекти за рехабилитация.

При възстановяването на един исторически имот възприемането на стриктната позиция на исторически консерватор, от една страна, или на поддръжник и популяризатор на зелени сгради, от друга, може да доведе до значителни различия в подхода. Въпреки това нараства разбирането, че двете гледни точки трябва да бъдат все повече в съответствие една с друга. И така стигаме до нова поговорка: „Най-зелената сграда е тази, която вече е построена.“

Сградите със статут паметник на културата отговарят на определени критерии и са често свързани с исторически хора или събития. Те са значими със своята архитектура, изработка или дизайн или, както при археологически обект, са от значение за историческите изследвания. Освен да се зачитат историческите характеристики на дадена сграда, има и други основателни причини да се работи внимателно. Старите сгради са лаборатории за това как да правим нещата по устойчив начин. Те дават възможност нещата да бъдат по-прости, по-дълготрайни и издръжливи. Въпреки екологичните качества на по-старите сгради опасенията за енергийната им ефективност често водят до възприятието, че те не са "зелени" или устойчиви и че няма как да станат такива без непозволени интервенции от регулациите за това за какво може и какво не може да се прави с една сграда на културата.

Една от основните характеристики на старите сгради, която ги прави устойчиви, е т.нар. въплътена енергия в материалите. Въплътена енергия на историческите сгради балансира потенциално ниската енергийната ефективност. За да се реализират икономии от жизнения цикъл на нова сграда в сравнение с реновирането на стара сграда, сроковете са често по-дълги от предсказуемия живот на градите, които се строят днес. Много исторически сгради съдържат материали и характеристики, които са ценни от няколко гледни точки: разходите за енергия и материали се спестяват, когато повторно се използват съществуващи материали и архитектурни елементи, архитектурните характеристики и изработка в стара сграда може да са невъзможни за подмяна, както и благодарение на социалната стойност на поддържането на артефакти.

Каквато и да е причината за експлоатирането на една сграда - паметник на културата, намаляването на потреблението на енергия обикновено е на първо място в програмата за рехабилитация. За щастие нито консерваторите, нито защитниците на устойчивото строителство вярват, че по-старите сгради непременно са силно неефективни в пестенето на енергия. Това се доказва чрез енергийно моделиране на по-стара сграда, което често пъти показва енергийна ефективност по-добра от предполаганото.

Стандартите за рехабилитация обикновено насърчават запазването на съществуващи материали или замяната им с подобни материали, които не нарушават характерния облик на сградата. Продуктите с рециклирано съдържание и други "зелени" продукти, които все повече се предлагат за покриви, облицовки и настилки, е малко вероятно да бъдат одобрени съгласно настоящите стандарти за рехабилитация. Процесът на интегриран дизайн е утвърден като важен компонент на зеленото строителство и добрите практики показват, че иновативните подходи, постигнати чрез този вид процес, са от голяма полза в зелената рехабилитация на исторически обекти. Добрата практика показва, че екипите трябва да включват специалисти по историческа консервация и по устойчиво строителство, за да се получат оптимални резултати.

Въпреки присъщите конфликти в движенията за опазване на околната среда и защита на сгради - паметници на културата, споделените възможности намаляват тези опасения. Най-големият враг и на двете движения сред собствениците на сгради е краткосрочното мислене, при което сградите се проектират и строят за момента, без да се мисли за дългосрочните последици от избора на проект. Околната среда и културното наследство страдат, когато сградите се третират като еднократни. "Зелените" строители, които ценят енергийната ефективност, невинаги могат да срещнат очи в очи консерваторите, които ценят старите прозорци и други автентични елементи, но всъщност двете групи споделят много общи възгледи и имат много да научат едни от други.

Паметници на културата и сертифициране по международните системи за устойчиво строителство – мисията възможна?

Не само е възможно, но е и факт. Много сгради в Европа и САЩ със статут паметници на културата се сертифицират по различните системи за зелени сгради на пазара. Всички основни инструменти за сертифициране на зелени сгради се прилагат за сградите на културно наследство. Две добре познати системи са LEED ("Лидерство в енергетиката и екологичния дизайн") и BREEAM (методът за оценка на въздействието върху околната среда).

Като цяло при тези системи реновирането на исторически сгради се оценява и измерва по същия начин, както на новите сгради, но често има допълнителни точки за доказана историческа стойност. Например BREEAM предоставя отделна скала за сравнение на енергийните нужди на сградите - паметници на културата, която включва допълнителни точки при прилагане на доклад от специалист по архитектурно наследство, докато LEED дава допълнително до три точки за повторно използване на сградата и отделно за сграда - паметник на културата.

Ето и няколко примера за сертифицирани сгради - паметници на културата:

- "Бари билдинг", Кралски колеж на хирурзите, Лондон – сертифицирана по BREEAM

Сградата "Бари" е част от историческия кампус на Кралския колеж на хирурзите в централен Лондон. Нов проект за изграждане и обновяване с цел по-висока енергийна ефективност и комфорт за обитателите замени крило от 50-те години. Сложните казуси, свързани с проекта, бяха решени чрез прилагане на принципи за устойчивост в проекта от най-ранните етапи.

Проект GOITO58, Рим - първата историческа сграда с двата сертификата - LEED и BREEAM

Този проект за обновяване на историческа сграда от XIX век и конверсията й в модерни офиси е първата историческа сграда, получила и двата сертификата. Сградата е реконструирана, за да осигури гъвкаво планиране на пространството, и се придържа към най-високите стандарти с прилагане на най-новите технологии. Атриумът е запазен, за да се увеличи максимално устойчивостта на сградата.

Aviatorilor 8, Будапеща – сертифицирана BREEAM

Вдъхновението за комплекса Aviatorilor 8 е къщата Oromolu - историческа забележителност от 1927 г. Изграждането на сертифицираната по BREEAM офис сграда завършва с реставрацията на дълго време пренебрегваната вила. Трансформацията възстановява забележителната сграда до предишния й блясък.

Сграда на Министерството на финансите на САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия, от 1842 г. – сертифицирана по LEED за съществуващи сгради

В разгара на Голямата рецесия Министерството на финансите на САЩ взема смело решение с перспектива за постигане на LEED Gold и така помага да се спестят на американските данъкоплатци 3.5 млн. долара от разходи за енергия, вода и лизинг.

Паметници на културата, устойчивото развитие на градовете и стратегията за кръгова икономика на ЕС

Европейските сгради са поразително ресурсоемки - отговорни за 40% от консумираната в Европа енергия годишно. От гледна точка на жизнения цикъл европейските сгради генерират 40% от емисиите на парникови газове, половината суровини и една трета от потреблението на вода. В резултат на това този сектор е от решаващо значение за превръщането в устойчива икономика в Европа. Обновяването на съществуващи сгради, включително паметници на културата, е от основно значение за постигането на целите на климатичните промени, чистата енергия, ефективността на ресурсите и намаляването на материалите. Фондът от сгради - паметници на културата, притежава уникално значение за миналото, настоящето и бъдещето на човешките общности, включително тяхното въздействие върху околната среда.

Кръговата икономика като настояща фокусна точка на политиката на ЕС за устойчиво развитие предлага добра рамка за интегриране на екологичните проблеми в строителния сектор. Цялостното намаляване на използваните материали и енергия за осигуряване на качество на живот до устойчиви нива е ключова цел на кръговата икономика. Постигането на тази визия за устойчиво потребление и производство обаче изисква по-добри показатели, измерване и мониторинг на ниво проект, изпълнение и експлоатация на сграда.

В заключение - бързото разширяване на кръгова икономика в Европа ще доведе до нова политика и нови набори от показатели за съществуващите сгради, включително и паметници на културата.

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ