Сгради

Green Pages: България има неизползван потенциал в туризма

Споделяне

Весела Вълчева-Макгий, LEED Fellow, LEED BD+C, BREEAM Int’l Assessor, DGNB Auditor, EDGE Auditor, управител, "Трипъл Грийн Билдинг Груп България"

Весела Вълчева-Макгий има богат опит с устойчиво проектиране и строителство и международни сертификационни системи, с 15 години опит и практически опит с основните инструменти за оценка в строителството и задълбочени теоретични познания за устойчиво бизнес развитие, ESG, изготвяне на политики, планиране и лидерство. Докато работи в тясно сътрудничество с бизнес сектора като експерт и одитор, Весела участва активно и като "лидер на промяната" чрез международна мрежа от неправителствени и академични организации.

Весела е бивш член на управителния съвет и председател на Американския съвет за устойчиво развитие (USGBC) в щата Джорджия, САЩ, и член и съосновател на управителния съвет на Българския съвет за устойчиво развитие, където 6 години служи като председател. От 2008 г. е управляващ съдружник в "Трипъл Грийн Билдинг Груп България" – компания за консултации, сертифициране и обучения за устойчиво строителство. "Трипъл Грийн" е една от първите компании, признати за авторизиран партньор на USGBC с лиценз за професионално образование на международния пазар, където Весела е провела десетки обучения за неправителствени организации в Европа и Русия и за водещи компании като Arup, AECOM, JLL, CBRE, Colliers и Bureau Veritas.

Весела Вълчева-Макгий притежава две степени - бакалавърска и магистърска по архитектура, от едно от най-реномираните висши учебни заведени за архитектура в САЩ - Savannah College of Art and Design, както и post-graduate diploma по Business Sustainability and Leadership от Cambridge University. Тя е акредитирана като LEED Fellow, LEED BD+C AP, BREEAM International Assessor, DGNB одитор и EDGE одитор. От 2021 Весела е отличена от Европейската комисия като официален посланик на Европейския климатичен акт.

"Трипъл Грийн Билдинг Груп България", +359899009339, vvaltcheva@triplegreengroup.com

Имам невероятния късмет да пиша този материал от един от световните шедьоври в курортната индустрия – Atlantis, Bahamas. През цялото време на път за Бахамските острови наблюдаваме елементи, пряко свързани с динамичните промени, пред които се намира секторът на туризма –от бамбуковите прибори за хранене и биоразградими чаши в самолета до стачките на служителите на авиокомпании и летища във Франция, Нидерландия и Великобритания. Оказва се, че на множество европейски летища съветват пътниците да носят удобни обувки поради чакането четири часа или повече при чекиране и сигурността заради липса на персонал и стачки.

Статия в списанието на авиолинията в самолета разглежда плюсовете и минусите на потенциалното въвеждане на "данък за редовни пътници" – разбирам, че вместо да награждават пътниците, че летят често, ЕС разглежда идеята да ги таксува. Това се смята за едно от единствените решения в индустрията на въздушния транспорт за постигане на климатичните цели на Европа, а Франция вече е решила, че страната ще спре всички вътрешни полети, които могат да се извършват с влак за по-малко от 2,5 часа.

Курортът в рая – навсякъде се наблюдават инициативи за по-устойчиво преживяване.

Може би най-големият проект на Атлантис е мащабна акция за запазване и защита на водите и огромната дива морска природа, за да гарантира, че Бахамските острови ще останат убежище за безброй единствени по рода си, редки и застрашени видове за идните поколения. Курортът е основал фондация Atlantis Blue Project, организация с нестопанска цел, с мисията да спасява морски видове и техните необикновени екосистеми в Бахамските острови и околните карибски морета. Финансирането на научни изследвания, програми за опазване и усилия за популяризиране на мисията се получава чрез участие на гостите във всяко от морските взаимодействия и преживявания на Atlantis, Paradise Island.

В резултат на работата, извършена чрез фондация Atlantis Blue Project в партньорство с The Bahamas National Trust и The Nature Conservancy, границите на морския парк в западната част на Андрос са увеличени от 185 000 акра на 1.4 милиона акра девствени морски местообитания и важни разсадници. Районът вече е защитено безопасно убежище за много местни видове.

По време на пребиваването в курорта ние като гости, без да искаме, научаваме за морския свят, за различната флора и фауна, която вирее под кристалните води, и за нейната значимост и принос към местните традиции, култура и начин на живот. И за да сме отговорни потребители, курортът неусетно ни образова за това какъв принос нашето присъствие може да има върху това национално съкровище на Бахамските острови. Така оперират световните курорти, които искат да продължат да привличат посетители, да печелят и едновременно да имат положителен принос към актуални теми, които засягат всички ни.

Екотуризмът – бъдещето на сектора?

Всички знаем за Грета Тунберг – момичето, което застана с твърда позиция за своето поколение – поколение, което се интересува от екологичното състояние на планетата, поколение, което иска да рециклира, да кара колело, да не яде месо, дори да няма деца – в името на нещо, което не е сигурно, че ще се постигне точно по този начин, но това е отделна тема. Това поколение, което бързо стъпва в позицията на основен потребител, иска да пътува на места, където природата е чиста, храната е био или поне качествена и местна и където хотелът, курортът или ваканционното селище явно демонстрират своето отношение към опазване на околната среда.

Притеснението на Грета - приносът на човечеството, включително този на туристическата индустрия, към нашата затопляща се планета. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) предупреждава, че глобалните температури ще надхвърлят 2°C над прединдустриалните температури през XXI век, надхвърляйки границата от 1,5°C, поставена от Парижкото споразумение, освен ако колективно и драстично не започнем да намаляваме оранжерията си газови емисии сега и през следващите десетилетия. Но какво означава това и как да стигнем до там? Климатичната криза изисква спешно разпространение на решения и навременни действия за смекчаване на тази непосредствена заплаха за туристическия сектор и планетата.

Според Световната туристическа организация на ООН (UNWTO) отговорният туризъм има пет основни стълба. Това са приобщаващ и устойчив икономически растеж, социално включване, заетост и намаляване на бедността, ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда и адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, уважение към културните ценности, многообразието и наследството и взаимно разбирателство, мир и сигурност. Организацията подчертава необходимостта успехът на туризма да се измерва в увеличеното задържане на приходите от туризъм в дестинацията и справедливото разпределение на приходите от туризъм към по-добри икономически, социални и екологични условия.

Преди да удари COVID-19, най-големият проблем в света на пътуванията беше свръхтуризмът. Тълпите заплашваха да развалят естествената среда и да направят ежедневния живот непоносим за жителите на популярни туристически дестинации. С възобновяването на туризма въпросът е дали това ще се повтори, или има по добри начини да се стимулира сектора без проблемите от свръхтуризма. Според Центъра за отговорно пътуване (Center for Responsible Travel) отговорният турист пътува извън сезона за да избегне тълпите и високите цени и да спомогне с проблема със свръхтуризма. Освен това този нов вид турист търси по-автентични и смислени изживявания при пътуване.

За да гарантираме благосъстоянието на нашите най-обичани туристически дестинации, трябва да дадем приоритет и на благосъстоянието на техните местни общности. Индустрията трябва да подкрепя устойчивото развитие чрез насърчаване на справедливо разпределение на доходите, подкрепа за местния бизнес и силни права на работниците в рамките на туристическата индустрия.

Възможности на местно ниво

В България сме облагодетелствани от много фактори - като започнем от прекрасната природа, добрата кухня и качествена храна, липса на свръхтуризъм и възможността за развитие в сектора - потенциалът е значителен. Това, разбира се, зависи от опазването на тази природа, запазването и популяризирането на местни традиции и до голяма степен завръщането към добри практики от по-стари времена. Да - говоря за печене на чушки, варене на лютеница, компоти, туршии и отглеждане на истински български плодове и зеленчуци и добитък за сирене, мляко и масло, така нареченият тренд farm-to-table е хит на западните пазари.

На сградните съоръжения също трябва да се обърне внимание - спестяването на ресурси, енергия и вода, без да се отнема от автентичното преживяване на гостите, дава възможност на хотелите и ваканционни селища да останат печеливши въпреки променящата се среда. Голямо внимание трябва да се обърне и на боклука, който генерират курортите - от гледна точка и на храна, и на твърди отпадъци, опаковки и други. Проблемът с боклука е голям за цялата индустрия и се счита за едно от основните предизвикателства на глобално ниво.

Фактите са - България има огромна възможност да се позиционира много благоприятно в това време на промени от обичайните характеристики на успешния туризъм също като други дестинации, които доскоро бяха под радара, като Коста Рика например, където екотуризмът се превърна бързо в един от най-силните икономически сектори.

Вижте статията в брой 4/2022 на списание ГРАДЪТ в дигитален формат с вградени ИНТЕРАКТИВНИ ВРЪЗКИ и ВИДЕО съдържание

Обратно нагоре ↑