Инфраструктура

Градска мобилност след COVID-19

Споделяне

Придвижването в градовете едва ли някога ще бъде същото. Това е краткият извод за ефекта на COVID-19 върху градската мобилност, която през 2020 г. отбеляза драстичен спад от 60% до 90%. Като концентрира ежедневието на хората в дома и наложи социална дистанция навън, пандемията промени изцяло потоците на движение в градовете, както и начините, по които възприемаме и използваме превозните средства.

Как ще изглежда бъдещето след тази промяна и какви уроци и възможности носи настоящата криза са главните въпроси в дискусията “Мобилност”, част от серията разговори за света след COVID-19 “Новото нормално”. Поредицата се състои от осем видеосрещи, в които български и европейски специалисти коментират отражението на пандемията върху ключови сфери на градския живот като културата, образованието, публичните и работните пространства, устойчивостта и градското планиране. Проектът е първи на новата платформа ГРАДОСКОП - мултидисциплинарна колаборация с фокус върху градската среда, която цели да ангажира гражданите, бизнеса и политиците в продуктивен разговор за бъдещето на градовете и да популяризира добри практики чрез конкретни акции и намеси.

В дискусията на тема “Мобилност” ГРАДОСКОП кани трима експерти по придвижването в града с различен профил и гледна точка. Това са Дейзи Нараянан, която е директор урбанизъм в благотворителната организация за достъпно пешеходство и придвижване с колело Sustrans в Единбург, директорът "Стратегии, иновации и международни проекти" в Център за градска мобилност - София - Методи Аврамов, и Петко Анчев, оперативен мениджър за България на компанията за споделени електрически скутери Lime. Модератор на разговора е архитектът и урбанист Ина Вълканова, която отваря темата с показателната статистика за мобилността в годината на пандемията.

Ина Вълканова - архитект, урбанист и изследовател на Тракия икономическа зона като влияние на индустрията върху средата заедно с екипа на Newrope. Тя е един от създателите ГРАДОСКОП

Ина Вълканова (И.В.): Мобилността е една от сферите, които бяха радикално повлияни от COVID-19. Някои проучвания отбелязват намаляване от 60 до 90% на градските пътувания. Смятате ли, че тази промяна ще бъде трайна в нашите градове или тя е само реакция на обстоятелства в момента?

Дейзи Нараянан - директор урбанизъм в благотворителната организация Sustrans в Единбург, Шотландия, която работи за достъпно пешеходство и придвижване с колело. Занимавала се е с архитектура и градски дизайн в Индия, Сингапур и Англия.

Дейзи Нараянан (Д.Н.): Като наблюдавам какво се случва в Единбург, а и в цяла Великобритания, не мисля, че мобилността в градовете някога ще бъде същата, каквато беше преди пандемията. Промяната е много дълбока, но и разбираема. Сега пред нас стои една голяма възможност, която има три хоризонта.

Първият е непосредственият - да погледнем точно сега каква е ситуацията, защо сме в локдаун, какво се случва. Следващият е средносрочният - да помислим за временна инфраструктура, да видим какви промени могат да бъдат направени, докато преминаваме през тази криза. И накрая е дългосрочният хоризонт - да се запитаме в какви градове искаме да живеем. Тези три дискусии трябва да се случат едновременно в настоящия момент. В същото време имаме и климатичната извънредна ситуация - тя е факт и е заплашителна. Много градове вече търсят политики, с които да отговорят на опасността. Сега имаме истинска възможност да ускорим някои от промените, които вече сме започнали. Както и да променим разговора за тях така, че хората да ги приемат и подкрепят.

Методи Аврамов - директор "Стратегии, иновации и международни проекти" в Центъра за градска мобилност и отговаря за технологичната и дигитална трансформация на системата на градския транспорт в София.

Методи Аврамов (М.А.): В София също сме засегнати от ситуацията. Едно от последните проучвания показва, че ако няма повече вълни на вируса, след две години ще сме възвърнали 80% от пътуващите в градския транспорт. И след кризата обаче много хора ще продължат да работят oт вкъщи. Това е възможност за работодателите да намалят някои разходи, но същевременно дистанционната работа ще се отрази трайно на пътуванията към офисите. Същото важи и за дистанционното обучение в училищата.

Научихме много от тази тежка година, а в началото, когато не знаехме какво да очакваме, направихме и някои грешки. За два месеца в София въведохме безплатно паркиране в зоните, защото първоначално имаше препоръки да не се ползва градският транспорт и да се избягват публичните места и услуги. Затова поощрихме ползването на личния автомобил като най-безопасен, но това беше грешка и доведе до голям хаос в града.

Сега проучванията показват, че общественият транспорт е в много голяма степен безопасен и има изключително малко участие в разпространението на вируса. Същевременно трябва да подчертая, че през 2020 поддържахме транспорта на максимум, дори през лятото, когато обичайно намаляваме капацитета, за да осигурим социалната дистанция и да дадем тази базова услуга за хората. Така в годината на пандемията имахме повече натрупани километри, отколкото през 2019. Сега внедряваме и нова билетна система, която ще събира данни за количеството пътуващи, и ще можем да регулираме курсовете така, че да нямаме претъпкани автобуси.

Петко Анчев - оперативен мениджър за България, Гърция и Кипър на компанията Lime за споделено отдаване под наем на електрически тротинетки, велосипеди и мотопеди. Преди това е бил част от екипа на общинския проект "Зелена София".

И.В.: Как се отрази COVID-19 на частните компании в сектора? Lime стартираха дейност в София едва няколко месеца преди пандемията - изглежда като странен момент за лансиране на услуга за споделено пътуване.

Петко Анчев (П.А.): Според мен всички разработчици на транспортни решения оттук насетне, независимо частни или публични, ще трябва да си задават въпроса “как да създадем нашите услуги така, че да могат да реагират по-адекватно на глобална пандемия”. Това със сигурност ще струва повече пари. Но ако слушаме Бил Гейтс, който, оказва се, знае какво говори - следващата пандемия е вече зад ъгъла. В случая на Lime ние сме фокусирани върху придвижването на сам човек и в известен смисъл сме подготвени за такава ситуация. В България стартирахме през август 2019, а през март 2020 направихме пауза, предвиждайкиq че ще има голям спад в търсенето на транспортни услуги. През септември 2020 решихме да се завърнем в София, да преструктурираме бизнеса си и го направихме успешно.

И.В.: Всички вие работите за устойчива мобилност и по време на пандемията видяхме много добри примери в тази посока, особено в градове като Милано или Париж. Същевременно обаче има стабилно покачване в използването на личен автомобил. Как да се справим с тази противоположна тенденция?

Д.Н.: Това е много важен въпрос. От една страна, имаме хората, които си мислят, че да скочиш в колата си е безопасно, и това е разбиране, което трябва да променим. От друга страна, по време на локдауна се заговори за това как отново можем да чуем песента на птиците, преоткрихме градините си, видяхме, че някои отсечки не са толкова дълги като за пътуване с кола. Имаше една радост от локалното живеене, появиха се концепциите за 15-минутния град в Париж и 20-минутния квартал в Мелбърн. Затова и сега е моментът да променим наратива.

Преди 2 години ръководех проект на име “Промяна на градския център”, който целеше да направи центъра на Единбург по-подходящ за ходене и каране на велосипед, включвайки общността и нейното мнение какъв иска да бъде градът. През 2020 този разговор се ускори и видяхме проекти, които трябваше да се случат за три години, да се случват за една. Не са само временните велоалеи, говоря за постоянни промени в системата, каквито не сме и мислели, че могат да се случат така бързо. Ковид ни позволи да подложим системата на съмнение. Видяхме, че можем да сме гъвкави и да реагираме на ситуацията. Пандемията ни показа и че имаме нужда от по-смислено и по-дълбоко сътрудничество между секторите - частен, публичен, благотворителен, за да създадем заедно по-устойчиви градове.

П.А.: Много съм щастлив, че видяхме тази възможност в кризата - да преосмислим придвижването в града. Веднъж на поколение се появява такъв шанс за промяна на глобално ниво, която да бъде приета и от хората. Но личното ми предположение е, че те не обичат колите си по-малко, даже е обратното. Ето нещо удивително: ако се върнем назад до икономическия бум в края на XX и началото на XXI век, ще видим, че в западноевропейските градове тогава всеки имаше кола. В това време България тъкмо забогатяваше, а когато и ние станахме достатъчно заможни, за да си купуваме автомобили, хората на Запад казаха: “Знаете ли какво, градовете не са за колите.” И сега всички ние сме в тази странна ситуация, в която трябва да преоткрием градовете и да комуникираме нуждата от тази промяна. Това ще е по-трудно в страни като Индия или Китай - общества, в които хората тъкмо започват да взимат по-големи заплати и да си купуват масово автомобили. Как казваш на 1 милиард души в Индия “Не си купувайте кола, защото трябва да се грижим за планетата и светлото бъдеще”. Няма да е лесно да ги убедиш в тази идея.

И.В.: Как си представяте един многопластов модел на мобилността в София, който комбинира обществения транспорт с микрорешения като Lime? Как тези различни услуги могат да работят заедно и да се обогатяват взаимно?

М.А.: София има страхотен потенциал за микромобилност, защото в момента много малък процент от придвижванията са с колело или пък скутер. Да увеличим този дял е заложено и в нашия план за устойчиво придвижване. За целта трябва да развием микромобилността паралелно с градския транспорт. Lime бяха пионерите в София, сега имаме 3-4 компании за споделено пътуване със скутери, а скоро ще заработи и големият план за споделени велосипеди в града. От страна на ЦГМ и общината ние ще окуражаваме микромобилността, както и информационните услуги, така че пътуващите да получават данни в реално време и да могат да организират своето пътуване. За жалост не се възползвахме от възможността да увеличим велосипедната инфраструктура по време на пандемията, както направиха много градове в Европа, които сега вече трансформират временните си велоалеи в постоянни.

П.А.: Вярвам, че единственото сигурно предположение за транспорта в близко бъдеще е, че ще има повече опции, когато става дума за пътувания под 5 километра. Наскоро Lime добави електрически мотопеди към скутерите и велосипедите си. Хората със сигурност ще имат по-голям избор и гъвкавост за кратки пътувания. По отношение на колите съм наистина любопитен какво ще се случи. Като разработка те ще стават все по-удобни, дори няма да има нужда да ги шофираме. Може да са електрически, така че няма да замърсяват въздуха, но въпросът не е само в замърсяването. Една кола заема много повече място от колело или мотопед, а тенденцията е все повече хора да идват да живеят в градовете. Интересно е дали ще видим някакво отдръпване от града, да речем, в сателитни села, защото сега хората могат да работят отвсякъде.

И.В.: Изглежда, устойчивото придвижване ще има нужда от маркетинг. Трябва да стане желано, да се стремим към него, а защо не и да е символ на статус.

Д.Н.: Точно сега имаме шанс да направим градовете си по-устойчиви, но същевременно хората вече страдат, последната година беше тежка и е трудно да им кажем: “Има и още жертви, които трябва да направите, може би да слезете от колите си.” Затова тази комуникация, тези послания трябва да бъдат направени наистина по правилния начин, за да сме сигурни, че хората ще разберат защо тази промяна е нужна, защо искаме от тях да пътуват повече с градския транспорт и да не използват колите си за кратки пътувания. Ако не обединим всички общности и не работим заедно за това, ще става все по-трудно през следващите години.

Целия разговор можете да гледате на сайта на ГРАДОСКОП — gradoscope.com

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ