Сгради

Епископската базилика на Филипопол

Културното наследство е ценен актив за развитието на местните общности

НАНСИ ШИЛЪР, ПРЕЗИДЕНТ И CEO НА ФОНДАЦИЯ "АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ"

Г-жо Шилър, най-напред приемете нашите поздравления за успешните президентски избори 2020 в САЩ - още един добър пример и успех за демокрацията! Повод за нашия разговор е проектът за Епископската базилика на Филипопол в Пловдив - още една впечатляваща инициатива на Фондация "Америка за България" и община Пловдив - на какъв етап е той в момента и какво предстои?

 

- Благодаря ви! Демокрацията не е без предизвикателства, но свободните и честни избори са върховният израз на демокрацията. 

По отношение на Епископската базилика - тя е напълно готова да посрещa посетители. Сградата и площадното пространство около нея получиха Акт 16 и разрешение за ползване в края на октомври. По-рано през годината Община Пловдив и Министерството на културата решиха да прехвърлят на общината цялата собственост на сградата и след това базиликата ще се управлява от Общински институт „Старинен Пловдив“. Процесът по прехвърлянето на собствеността вече е в ход. Заедно с Община Пловдив наблюдаваме ситуацията с пандемията с COVID-19, за да определим най-подходящото време за официалното откриване.  

 

ДЕСИСЛАВА ТАЛЬОКОВА, ИЗП. ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ "АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ"

Ако се върнем малко назад - как беше взето решението за неговата подкрепа?

- От създаването й през 2009 г. до днес Фондация „Америка за България“ работи за популяризиране на културното наследство на България заради неговата историческа стойност, но и от гледна точка на потенциала му да допринася за икономическото развитие на страната. През 2013 г. фондацията в партньорство с Община Пловдив и Министерството на културата завърши реставрацията на Малката базилика в Пловдив. Този проект не само добави нова забележителност в богатия исторически пейзаж на Пловдив, но в рамките на една година се превърна в една от най-посещаваните туристически атракции. Това разпали още повече интереса и амбициите ни. Учените обсъждаха хипотезата за съществуването на римска мозаечна школа в тогавашния Филипопол. Това ни отведе до разкопките на Епископската базилика, преди това наричана Голяма базилика поради нейните размери – близо 20 пъти по-голяма от Малката базилика с два пласта мозайки от IV и V век. Проектът беше представен за одобрение на нашия борд на директорите, който го разгледа от културно-историческа гледна точка - важността на Епископската базилика за българското и световното културно наследство, но и от икономически аспект – потенциалът ѝ да постави България на световната карта на културния туризъм. Започнахме работа по Епископската базилика през 2014 г. 

Това е поредният проект, който Фондация "Америка за България" подкрепя в Пловдив - каква е накратко вашата оценка за проекти като Малката базилика и неговото значение за местната общност, развитие и туризъм?

- Добре е проучено и известно, че културното наследство е ценен актив за развитието на местните общности, за популяризиране на културните и творческите индустрии и промотиране на устойчив туризъм. Тези дейности създават работни места и генерират доходи за местните общности. В допълнение, устойчивостта на управлението на културното наследство е тясно свързана с подкрепата и активното участие на местните общности. Радваме се, че това вече се случва с Епископската базилика чрез активното участие на стотици доброволци по време на фазите на реставрация. Фондация „Америка за България“ също така помогна за създаването на фондация „Приятели на базиликата - Пловдив“, чрез която гражданите и бизнесът даряват средства, за да помогнат за обогатяването на културната и образователната програма на базиликата след нейното отваряне.

Това е поредният проект, който Фондация "Америка за България" подкрепя в Пловдив - каква е накратко вашата оценка за проекти като Малката базилика и неговото значение за местната общност, развитие и туризъм?

- Добре е проучено и известно, че културното наследство е ценен актив за развитието на местните общности, за популяризиране на културните и творческите индустрии и промотиране на устойчив туризъм. Тези дейности създават работни места и генерират доходи за местните общности. В допълнение, устойчивостта на управлението на културното наследство е тясно свързана с подкрепата и активното участие на местните общности. Радваме се, че това вече се случва с Епископската базилика чрез активното участие на стотици доброволци по време на фазите на реставрация. Фондация „Америка за България“ също така помогна за създаването на фондация „Приятели на базиликата - Пловдив“, чрез която гражданите и бизнесът даряват средства, за да помогнат за обогатяването на културната и образователната програма на базиликата след нейното отваряне.

Каква е стратегията на Фондация "Америка за България" по отношение на подкрепата на гражданското общество, местното развитие и общности?

- Мисията на Фондация „Америка за България“ е да работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и свързаните с него демократични институции. Доказано е, че върховенството на правото и прозрачните и отчетни  публични институции имат съществен принос за развитието на жизнен частен сектор и растеж на  чуждестранните инвестиции.

Проектите, които подкрепяме, имат за цел да допринесат за среда, в която всички бизнеси имат справедлив и равен шанс да се конкурират. Това са инициативи, които подобряват правната и регулаторна среда, насърчават прозрачността на държавните институции, подкрепят независимите медии и стимулират гражданската ангажираност.

В началото на декември ще обявим одобрените проекти в конкурса „Следващите 10: В подкрепа на значими идеи през следващите десет години“.

По отношение на местното развитие темата на конкурса е „Добро управление на местно ниво“ и ще финансираме проектни предложения, които повишават отчетността в разходването на публични средства и увеличават прозрачността в работата на публичните институции на областно или общинско ниво с цел укрепване на доброто управление и създаване на благоприятна среда за развитие на частния сектор.

 

Г-жо Тальокова, какви са конкретните резултати и изводите, които се налагат в резултат на работата в България през годините - както по отношение на подбора на проектите, така и по отношение на направленията за подкрепа?

- През 2019 г. Фондация „Америка за България“ отбеляза своята 10-а годишнина. През този период фондацията е подкрепила близо 1000 проекта на стойност над 232 млн. долара в цяла България в областите бизнес, предприемачество и технологии; образование; гражданското общество; културно наследство; туризъм; социална сфера. Нашите програмни и финансови екипи, както и колегите ни по оценка на проектите, внимателно преглеждат и оценяват всеки проект за съответствие с мисията и целите на фондацията и документират резултатите, които след това отчитаме пред нашия борд на директорите и споделяме с нашите партньори и обществеността, когато е уместно. Това е важно за нас като организация, за да сме сигурни, че сме адекватни на нуждите в страната.

Отвъд цифрите научихме много уроци, но един от най-важните е, че ние осигуряваме финансиране за различни идеи в началната им фаза с ясното съзнание, че някои от тях няма да успеят. Други може да дадат обещаващи резултати и да покажат възможни решения. Но сериозните обществени проблеми рядко се решават само от един сектор. Големите устойчиви решения са възможни тогава, когато енергията на гражданския сектор срещне иновативната и предприемаческа мощ на бизнеса, политическата воля на правителството и обективния и завладяващ разказ на медиите. Само чрез конструктивното взаимодействие на всички сектори може да се постигне социален, политически и икономически напредък.

Може ли да бъдат цитирани подобни или други конкретни и впечатляващи проекти, по които предстои да работите, или вече се осъществяват в региона и в страната?

- Епископската базилика на Филипопол е уникален проект поради своите културна стойност, мащаб, красота и потенциал да се превърне в оживен културен център за хора от всички възрасти от България и от света. След като базиликата отвори врати за посетители, фондацията ще помогне за кандидатурата ѝ за включване в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е трудна задача, която изисква внимателно планиране и координация, и фокусът ни ще бъде върху подготовката на кандидатурата. Освен културното наследство в момента разглеждаме и природния туризъм като начин за ускоряване на икономическото развитие в Северозападна България и по поречието на река Дунав. 

 

Каква е стратегията за работа на Фондация "Америка за България" в бъдеще и какво предстои?

- Както вече споменахме, нашата мисия е да подкрепяме укрепването на частния сектор и демократичните институции в страната и стратегията ни е разработена така, че да е в унисон с тази мисия. Фокусирана е върху четири основни области на работа, които смятаме, че имат водеща роля за развитието на частния сектор – Бизнес, предприемачество и технологии; Добро образование и работни умения; Благоприятна бизнес среда и Културно-исторически и природен туризъм. 

Неотдавнашният конкурс за финансиране на проекти, който обявихме като част от програмата „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“, ще подкрепи идеи, които да допринесат за икономическото развитие на местните общности през следващите десет години, за да са по-привлекателни за живот и работа. Тези идеи ще предложат решения за образование в онлайн среда, за прозрачност и отчетност на местните институции, за устойчив туризъм, който уважава българската природа и културно-историческо наследство, и ще вдъхновят бъдещи научни открития. Ще продължим да приемаме и разглеждаме кандидатури за финансиране целогодишно, но предвиждаме да обявим още конкурси по конкретни теми в четирите ни области на работа.

За да завършим с Епископската базилика на Филипопол в Пловдив - проектът е част от Националния конкурс "Сграда на годината". Вие познавате добре конкурса, който представя най-добрите сгради на България, какви са вашите впечатления и пожелания?

- Конкурсът “Сграда на годината” се е превърнал в златен стандарт в областта на архитектурата и строителството в България и това говори за визията и посветеността на вашия екип. Прекарваме по-голямата част от деня си във или около сгради и тяхната архитектура и изпълнение със сигурност влияят върху начина, по който се чувстваме. Така че конкурсът има важната роля да отличи добрите примери в областта на архитектурата, дизайна и строителството – сгради и пространства, които са функционални и ни карат да се чувстваме уютно и щастливи. Желаем ви здраве и още успехи!

КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА ЕПИСКОПСКАТА БАЗИЛИКА НА ФИЛИПОПОЛ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР

В продължение на хилядолетия по българските земи си дават среща цивилизации, които оставят трайна следа в развитието на съвременния свят. Културното наследство е гордост, но и отговорност на всички. Епископската базилика на Филипопол – най-големият раннохристиянски храм, открит в България, е важна част от националното и от световното историческо богатство. Фондация „Америка за България“ и  Община Пловдив са основни инвеститори в нейната реставрация като инвестицията на ФАБ е над 13 милиона лева, но за да бъде базиликата съхранена за идните поколения и за да стане жива част от града, всеки принос е важен – и на бизнеса, и на гражданите. Така например от началото на проекта през 2014 г. до сега стотици доброволци са помогнали за разкриването и съхранението на базиликата..

Открита при строежа на булевард „Мария Луиза“ в центъра на Пловдив през 1982 г., Епископската базилика на Филипопол отново оживява за жителите и гостите на града благодарение на публично-частно партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата. Процесът по цялостното разкриване, проучване и изграждане на посетителския център и обществено пространство на базиликата започна през 2014 г. и надгражда опита на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив от успешния съвместен проект за Малката базилика.

 

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната.

Открита при разкопките монета на император Лициний (308 - 324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI век, преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х - ХII век на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ - един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

Посетителският център на реставрираната Базилика ще отвори врати през 2020 г.

След очакваното прехвърляне на собствеността и, ако епидемиологичната ситуация позволява, посетителският център на реставрираната Базилика ще отвори врати през 2020 г. и ще разкрие над 2000 кв.м римски мозайки от IV - VI век сл.Хр. Мозайките са експонирани на две нива – първо археологическо ниво in situ и втори етаж – специално построен, за да се експонира и втория слой мозайки.

Общата разгъната застроена площ на сградата е 4536 кв.м. Новоизградените площад, зелени зони и обществени пространства са с площ 8620 кв.м.

Върху мозаечните пана оживяват над 100 уникални медальона с различни видове птици – от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни малкото си.

Сградата включва и интерактивна детска „Зона на откритията”, която представя историята на базиликата по разбираем, вълнуващ начин, както и външна детска площадка, реализирана с дарение на "EVN България". Компанията подпомага създаването на интерактивна инсталация за виртуална реалност вътре в Базиликата. EVN изгради и една от първите станции за зареждане на електрически автомобили в Пловдив на паркинга на комплекса.

Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции и камерни концерти. Използвано е съвременно дигитално оборудване, презентационна техника и озвучаване от най-висок клас.

Обектът е първа категория, обявен за културно-историческа ценност от национално значение. През 2018 г. кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше вписана в Индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Целта на проекта е да осъществи проучване, консервация, реставрация, експониране и социализиране на археологическия обект

Основната цел на проекта е да се изведе пълноценно неговата историческа, архитектурна и художествена стойност.

Проектите са разработени съгласно изискванията и насоките на Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата на Република България.

Археолог проучвател е Жени Танкова от Регионалния археологически музей в Пловдив. Реставрацията на мозайките е дело на доц. Елена Кантарева-Дечева.

Автори на проекта за сградата и площада са арх. Красимир Тодоров (главен проектант) и арх. Пламена Андонова от "Ателие Дуо" - Пловдив, партньор е Zoom studio - София. Арх. Милена Крачанова от "Студио Абстракта" разработи консервационно-реставрационния проект и плана за експонирането на артефактите. Ландшафтен архитект е Мирела Димитрова-Дуйар. Конструктори на сградата са инж. Костадин Палазов и екипа на инж. Йордан Атанасов. 

Амepиĸaнcĸият apxитeĸт Лий Cĸoлниĸ и eĸипът на Ѕkоlnісk Аrсhіtесture+Dеѕіgn Partnership разработиха проекта за инерактивните експозиции и аудио-визуална комуникация, които да представят безценните находки по възможно най-добрия съвременен начин.

Чpeз инoвaтивeн дизaйн, интерактивни елементи, тexнoлoгичнo пoдпoмoгнaти иcтopичecĸи възcтaнoвĸи и paзнooбpaзни дeйнocти зa пoceтитeлитe оживяват дyxът нa дpeвeн Πлoвдив и нeгoвoтo бoгaтo нacлeдcтвo.

Античните мозайки и многобройните артефакти са изложени и представени чрез технологични решения от последно поколение, включващи добавена и виртуална реалност, тъч-екрани и детска “Зона на откритията”, която представя историята на Базиликата по разбираем, забавен и вълнуващ начин. Специално за проекта са изработени акрилен макет на Базиликата и наслояването на археологическите пластове, както и бронзов макет на римския Филипопол.

Изградено е изцяло ново площадно пространство, което включва зони за разходки, почивка и събирания. Предвидено е място за различни прояви и концерти на открито. Построени са ново кафене и открита тераса към него, сухи фонтани, иновативна детска площадка.

Католическата катедрала "Св. Лудвиг" е в центъра на новото обществено пространство, като достъпът до нея е подобрен и значимостта й в градоустройствения план е подчертана. Катедралата се отразява в посетителския център чрез стъклено огледало с ширината на фасадата й.

Проектът на Епископската базилика отчита високата научна и обществена значимост на паметника и неговата среда чрез намеси, съобразени с международно утвърдени принципи и добрите национални и световни практики в духа на договореностите в рамките на международните научни форуми. Затова от особена важност са не само консервацията и експонирането на богатите археологически ценности, но и превръщането на обекта в жив организъм и привлекателен център за гражданите и гостите на града.

Сградата на посетителския комплекс е построена от "Камо Билд Груп" (главен изпълнител) с подизпълнители "Валмекс", "Металик" - Пловдив, "Зенит-2", Център за реставрация на художествени ценности, "Рестстрой", "Булват Енерджи", "Фактор-ТС", "Вътрешен климат", "Ареа". Главен изпълнител на площадното пространство е „Драгиев и Ко“. Зелените площи са изградени от общинско предприятие „Градини и паркове“.

През 2018 г. активни граждани и представители на бизнеса в Пловдив, обявиха, че обединяват усилия във Фондация „Приятели на базиликата – Пловдив“. Мисията на „приятелите“ е да превърне Епископската базилика в оживен културен център, привлекателно място за деца и възрастни, пловдивчани и гости от България и света. Първата инициатива на „Приятели на Базиликата“ е кампанията „Подари си птица“. Всеки може да избере измежду близо 100 мозайки на птици, за които да се „грижи“, като дари. По този начин ще бъде подпомогната дългосрочно дейността на експозиционния комплекс на базиликата, за да предлага по-наситено и разнообразно културно съдържание – изложби, концерти, представления, детски програми, научни конференции.

Виртуална разходка из комплекса

Влизането в сградата на посетителския център на базиликата се осъществява през покрит атрий и преминаване през нартекса. Достъпът се осъществява непосредствено от площада в продължение на оста на античната улица „кардо“, завършващо в широка урбанистична стълба и градски асансьор за 12 души. Запазва се съществуващото градско стълбище и рампа осъществяващи връзката в североизточния край на пресичането на двете градски артерии. Втори достъп е организиран в подлеза на бул. "Княгиня Мария Луиза" в директна връзка с Античния форум и Одеона. За големите групи и организираните посещения е осигурена възможност за паркиране на автомобили и автобуси.

Мястото на приемната функция на сградата е в южния край на двора като единствената проучена и разчистена до „стерил“ част от комплекса. Следват рецепция, гардеробчета, охрана, технически помещения и офиси за персонала.

Нартексът остава зона със свободен достъп за всички посетители. Влизането в експозицията е през най-южния вход на наоса - единствения без запазен прагов камък. Над мястото на западния зид на наоса са предвидени поставянето на светлопропускливи екрани, оформящи и подчертаващи местата на оригиналните входове на базиликата. Тяхната конструкция е изцяло висяща от тавана, не достига запазената и реставрирана субструкция.

Веднъж преминали през вратата, посетителите се озовават в просторна зала с цялостен изглед към базиликата. В самото начало е предвидена по-голяма площадка, на която ще се получава обща информация за обекта. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с цялостния вид на сградата и с възстановките на оригиналното интериорно пространство и екстериорен вид.

Поради наситеността с разположени in situ артефакти посетителите се движат по организирани в липсите стъклени прозрачни пътеки, вдигнати над мозайките на височина 60 - 100 см. На определени места са организирани площадки, от които може да се видят по-добре по-интересните моменти от експозицията и да се получи повече информация за отделните теми.

След голямата входна площадка посетителите преминават по протежение на южния стилобат до източния край на сградата, където е организирана площадка за провеждане на работилници, открити уроци и събития с широк обществен достъп. В непосредствена близост извън контура на базиликата е разположено реставрационно ателие с директен достъп към експозицията. Осигурена е визуална връзка към работата на реставраторите. В зоната до ателието е оборудвана съвременна „класна стая“ с възможност за провеждане на ателиета, презентации и открити уроци. Туристите ще имат възможност да направят своя собствена мозайка от камъчета. 

След тази площадка експозицията се разделя на две: през презвитерия, който освен експозиционна би могъл да изпълнява и функцията на сцена, и зад апсидата - за хора с ограничена мобилност, където има възможност да се разгледа оригиналната конструкция на базиликата, най-добре запазена в тази си част.

Качвайки се по уникалната за България спираловидна рампа, на междинно ниво е организирана зона за временни експозиции, събития и прожекции. В тази зона е възможно също организиране на занимания с деца и арт работилници. Осигурен е санитарен възел с умивалници за възрастни и деца. От тази площадка има директен евакуационен изход към заобикалящото сградата зелено пространство.

На второто ниво е разположена експозиция с вдигнатите и реставрирани мозайки от горния мозаечен слой. Експозицията е изцяло подчинена на символиката и значението на птиците в ранното християнство. Посетителите се движат на ниво мозайки. В центъра на мозайките от централния кораб  е осигурено качване по стъклена пътека над експозиционно ниво за по-добро възприятие на мозайките. Инсталиран е и виртуален каталог на птиците и мозайките. Тук благодарение на добавената реалност всеки посетител може да си направи снимка с „оживелите“ птици от мозайките.

В югозападния край на експозицията е организиран детски интерактивен кът. Осигурена е възможност за по-добра видимост над всички мозайки на партерно ниво. Посетителите се връщат по рампата на първо ниво и, преминавайки през северния кораб, излизат през четвъртата врата (общо пет) на базиликата, преминават през северните помещения от атрия, в част от които е реставрирана оригиналната тухлена настилка. Там е организирано място за продажба на книги и сувенири. Изходът от експозицията става през врата в северната част на атрия в оста на античния северен вход на комплекса.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Технологични решения и иновации

Фасадната разработка е инспирирана от последно съществуващите на място жилищни структури. Сградите към онзи момент оформят координатна система, която дава основните направления във формообразуването на фасадата. Новото фасадно покритие е пречупено през тази координатна система, като няма за цел нейното буквално възпроизвеждане.

Всички настилки в контура на сградата са демонтируеми с минимална интервенция в обекта, същевременно позволяващи лесна поддръжка и преминаване на инсталации. На полуподземно ниво в контура на базиликата всички посетителски пътеки и площадки са вдигнати на височина между 50 и 100 см над ниво археология. Използвана е система за повдигнат под, монтирана върху метална конструкция, която стъпва върху предварително изготвени фундаменти, защитени с хидроизолация. Местата на стъпките на конструкцията са избрани в липсите на мозайките или там, където мозайките са вдигнати по предварително одобрен проект за защитното покритие. Всички електро- и слаботокови инсталации преминават през металните елементи.

Изборът на материали е съобразен изцяло с реставрационните и експозиционните изисквания към обекта.

В зоните, където е възможна по-висока концентрация на хора, се предвижда поставяне на отделни акустични елементи, изработени от текстилни акустични пана на самостоятелна конструкция. В сградата се предвижда фоново общо осветление и художествено–експозиционно осветление. Всички осветителни тела в експозицията са избрани за максимално добро възпроизвеждане на експонатите и мозайките. Цялата осветителна система е с централно управление, позволяващо задаване на различни сценарии на осветление и контрол на всеки от светлоизточниците. Системата позволява контролиране на изкуственото осветление и изключването му при добро естествено осветление, което намалява консумацията на електроенергия. Целта е равномерна осветеност на мозайките без хвърлени сенки и доброто им цялостно възприятие. Художествено-експозиционното осветление е с две възможности: локално светещи информационни пана (LED модули, интегрирани в самите пана) и общо, оборудвано с прожектори с интензивен светлинен поток или линейни тела с асиметричен светлинен поток за подчертаване на експонатите. Допълнително акцентно осветление е предвидено около апсидата.

Над спираловидната рампа, свързваща двете експозиционни нива, е предвидена светлинна инсталация с птици по индивидуален проект, която ще е видима както в интериора, така и отвън от пешеходното пространство.

Екстериорното художествено осветление е решено така, че да подчертава стъкления обем на партерното ниво. Светлопропускливата вата и стъклените панели на фасадата разсейват светлината, което позволява равномерно осветяване вътре. Изборът на системата за окачена фасада позволява сградата да излъчва равномерно дифузно осветление, което може да променя цветовете си. 

Основни принципи при изграждане на посетителския комплекс на базиликата

- Създаване на пространства, вдъхновени от базиликалните, като същевременно се избягват буквалното им използване като формообразувателни.

- Използване на естествената денивелация на терена за организиране на широко обществено пространство и експониране на археологически обект in situ.

- Оформяне на експозиционна структура на новия площад, в която да се експонират вдигнатите от обекта и реставрирани мозайки.

- Инспириране от богатата история на терена. Отделни елементи са вдъхновени от характерни елементи от всеки от историческите периоди.

- Създаване на атмосфера и осветеност, изцяло съобразени с изискванията за експониране на подови мозайки. Светлинен филтър – равномерно естествено осветление за мозайките.

- Функционална организация, вдъхновена от античната.

- Създаване на градско пространство, осъществяващо връзка със съществуващата пешеходната зона, отворена за туристи, гостите и жители на града.

- Интегриране на сградата в терена и градската среда.

- Иновативни технологии и зелени решения.

 

Обратно нагоре ↑