Сгради

Да се търси логична и естетическа симбиоза между автентичните черти и почерка на съвременната намеса

Споделяне

Арх. Весела Иванова, главен архитект на Русе

При сигурността на обитаване и сеизмичната безопасност при възстановяване на сградите - паметници на културата, ключов момент е наборът от информация от различно естество. С оглед на това в Дирекция „Инвестиционно проектиране, устройство и кадастър“ при община Русе стартирахме изработването на

регистър, който съдържа освен идентификация на НКЦ, собственици, но и текущо състояние на сградата.

Това ще спомогне за предвиждания за намеси и за предприемане на необходими действия по реда на Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство.  

Липсата на постоянна поддръжка на сградите и насочеността на европейските фондове към дейности по възстановяване на физическото състояние поставя инвеститорите в нелека ситуация. Остава на заден план цялостната концепция. Решаване на случаите „на парче“ не дава пълния облик на пъзела. В тази връзка „Капана“ в гр. Пловдив е модел за „одухотворяване“ на паметниците.

СГРАДАТА НА БИВШЕТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ Първоначалният замисъл е сградата да се използва като резиденция на княз Александър I Батенберг, затова и до днес се нарича Дворецът "Батенберг". Сега в тази сграда се помещава Регионалният исторически музей

Способите за възстановяването и социализацията на културното наследство намират място в стратегическите документи на община Русе като приложенията за защитени територии за опазване на културното наследство в разработения Общ устройствен план на община Русе. Конкретни мерки и дейности по възстановяване и социализация на сградите паметници са били заложени и в „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Русе“. Насочеността вече е отправена към микрорамката. В Русе са ясно маркирани артериите в градската тъкан, съдържащи единични и групови паметници, обликът на реката и взаимовръзките на социално и културно ниво, като същото ще бъде отразено и в предстоящия План за интегрирано развитие на община Русе.

ПЛОЩАД НА СВОБОДАТА И ГРАДСКАТА ГРАДИНА НА РУСЕ Площадът на Свободата е оформен след Освобождението на мястото на турско гробище и джамия, които по-късно стават собственост на русенския фабрикант Андреа Тюрийо, след което теренът е предоставен за Градска градина. Автор: арх. Белин Моллов

Концентрацията на културно и историческо наследство е предпоставка за развитие на различни сфери на културния туризъм. Възстановяването и социализацията на сградите не трябва да се ограничават до подобряване на физическото състояние и обличането в адекватна функция, а и в начина на презентиране и интегриране, който да е иновативен и модернистичен. В този дух младото гражданско общество „Градоред“ постави табели с QR кодове на брой сгради с цел актуализиране начина на достъп до информация. Също и по идея на „Градоред“, заложена в проекта „Изгубеното минало на Русе“, ще се създадат 360-градусови модели, които пресъздават вече изгубените сгради – хотел „Ислях хане“, ресторант "Фишер" - кино „Роял“.

СГРАДАТА НА “СИРОПИТАЛИЩЕТО НА ПАСТОР ВАНГЕМАН”, ПО-ИЗВЕСТНА СРЕД РУСЕНЦИ КАТО СТАРАТА МУЗИКАЛНА ГИМНАЗИЯ Сградата, построена през 1900-1901 г., е един от архитектурните бисери на Русе. Проектът е на арх. Удо Рибау. Архитектурата е оригинална и артистична комбинация от готически и класически форми. Автор: арх. Белин Моллов

Фокусът на община Русе е насочен както към сгради - общинска собственост, така и към частните, но с различни способи.

Приоритет за тази година е изработване на проект за определени намеси в единична културна ценност – „Дом на дейците на културата“, и съответното финансиране за тяхното осъществяване.

По отношение на сградите - частна собственост, трябва да се показват и анализират добрите примери за работа в областта на опазване на културното наследство. Скорошни такива от гр. Русе са сградата на ул. „Александровска“ №37 (сграда на Папа Маноли), сградата на ул. „Александровска“ №4 (банката на братя Симеонови, днес Банка ДСК), ул. „Олимпи Панов“ №12 (сградата на "Еконт Експрес").

Казусът „Русе“ е специфичен. Река Дунав винаги е била проводник на идеи и влияния на Западна Европа. Считам, че в бъдеще следва да се обръщаме към положителния опит на големите дунавски градове в областта на опазване и експониране на културното наследство.

Намеси като фасадата на Crystal Housе в Ротердам по проект на MVRDV или реновацията на Four Seasons в Лондон по проект на Норман Фостър, публикувани в бр. 6 на сп. ГРАДЪТ, категорично са възможни, но тяхното прилагане би следвало да е съобразено с контекста и документите на съвременната теория за опазване на паметници.

Автор: арх. Белин Моллов

Смятам за крайна мярка възможността за „демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност“ и създаваща противоречива практика, която до определена степен е предпоставка за бутафорен резултат.

Налични са примери, които показват, че по елегантен начин може да се търси логична и естетическа симбиоза между запазването на автентичните черти на паметника и почерка на съвременната намеса - всяка руина има потенциал да се превърне в историческа рамка за съвременно пространство или намеси от тип architectural insertions в застроени защитени зони.

Симеоновата къща Автор: арх. Белин Моллов

Всеки обект със стойност за предаване изисква индивидуално решение, съответно проблематиката, която възниква, е многопластова и от различно естество. Балабановата къща в Пловдив освен модел за реконструкция и възстановяване по автентични данни на сграда е и пример за цялостно изграждане на пространството: в интериор - планова схема, детайл, обзавеждане, екстериор - елементи на двора, кореспондиращи на традиционните за възрожденския период, на който принадлежат.