Сгради

БЯЛА КНИГА на българския архитектурен модернизъм

Споделяне
Тодор Булев (р. 21.04.1944 г., с. Изгрев, об. Левски) е завършил Московския архитектурен институт (1969), доктор на архитектурните науки (1973), професор (2007), член на Руската академия за архитектура и строителни науки (1999). Зам.-председател на САБ (2004 - 2009). Преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър” (2004 – 2014), във ВСУ „Л. Каравелов“ и НХА - София. Участва в разработването на Единния устройствен план на България, регионални устройствени схеми и планове, ОУП на София, Варна, Пловдив, Плевен, Шабла. Автор е на проекти за пешеходни зони в София (бул. „Витоша“), Сандански, Севлиево. Проектант на редица обекти, сред които реставрацията на ансамбъла от сгради на Посолството на Св. Престол в София, където е автор и на цикъл дърворезби, фрески, архитектурен декор. Над 300 публикации в различни специализирани и масови издания. В момента завършва издаването на 5-томен труд „Изкуството архитектура“. Над 20 изложби на свои графики, живописни и монументално-декоративни творби. Гостувал е със свои лекции в САЩ, Мексико, Франция, Швейцария, Русия, Полша, Грузия и др. Участвал е с доклади в конгресите на Международния съюз на архитектите. Носител на награди от архитектурни конкурси, Националните прегледи на архитектурата и от Международното трианале на архитектурата в София „Интерарх”. Награден с почетен знак – „Златна значка” на САБ (2004) и „Златна значка с циркон“ (2014). Представя свои цикли живописни и графични творби в авторски изложби за Русия, Италия, Мароко. Инициатор на т.нар. „Бяла книга за обектите на българския модернизъм (1930 - 2010 г.)".

Това е инициатива на САБ за проучване, популяризиране, съхраняване и усвояване на архитектурното, урбанистичното и художественото наследство на модернизма от периода 1930 - 1990 г.

Чрез БЯЛАТА КНИГА си поставяме задачите:

· да разберем и преоткрием наследственото и културното значение на сградите, ансамблите и пейзажите, показателни за българския архитектурен модернизъм;

· да насочим вниманието на професионалната колегия, управляващите и обществеността към тяхното проучване и третиране с респект към техните качества;

· да предложим най-характерните за защита като недвижими културни ценности;

· да развием и предложим решения за техния достоен съвременен и бъдещ живот.

Като едно основно средство за постигане на тези цели виждаме издаването на ежегоден алманах Бяла книга, първият том от който е пред нас.

Благодаря на всички членове на САБ, които подпомогнаха инициативата БЯЛА КНИГА, и вярвам че тази подкрепа ще става все по-широка и по-последователна.

Проф. д-р арх.Тодор Булев, председател на УС на САБ

"Бяла книга на българския архитектурен модернизъм" - том I, съдържа материали за историята на възникването и развитието на това направление в България, придружени от голям брой илюстрации и факсимилета. Това е един комплексен изследователски и социален проект, който преминава през няколко фази. Работата е провокирана от намесите в комплекса "Кемпински - Зографски", което стана повод за решение на УС на САБ за начало на такава изследователска работа.

Освен събиране на информация целта е да мобилизираме членовете на САБ да ни предоставят информация за сгради от 60-те до 80-те години. Още от 2007 г. са изготвени критерии за оценка на архитектурните обекти от най-ново време, има изготвен и модел за идентификационен картон за предварителна оценка на културно-историческата стойност на единични и групови обекти в България в периода след Втората световна война. В наши дни сградите до 1970 г. вече могат да се разглеждат като историческо наследство.

Регионален исторически музей, Благоевград, 1980-те години, арх. Иван Битраков

Тази първа крачка - първата част на Бялата книга, разглежда предимно отделни сгради - цитираме към 500 - 600 обекта, които трябва да бъдат уточнени и прецизирани. Нашата амбиция е обхватът да бъде разширен - например архитектурни ансамбли - комплекси от сгради като "Хиподрума", паркови комплекси като "Борисова градина", градски центрове - Благоевград, Ловеч, Смолян - цялостни структури, художествено образование на по-високо ниво със сгради, зеленина. Тук трябва да отнесем и архитектурно-скулптурни ансамбли като Самарското знаме или Основателите на българската държава. Те са уникални по своя характер -  знаци на определени периоди, често с архитектурно-романтична насоченост като мемориалите в Перущица, в Панагюрище, цял пласт в нашата среда. Ето защо, вместо да мислим как да ги унищожим, е по-добре този пласт да бъде изучаван и съхранен като уникални реализации от т.нар. социалистическа култура. Трябва да коментираме и инженерните съоръжения - например някои язовирни стени с височина 100 - 150 м са уникални, фабричните комини са огромни реализации, които могат да бъдат съхранени и интегрирани. Жалко, че ликвидирахме старите кинотеатри - те можеха да се развият като културни средища с различен характер, бяха пренебрегнати от културните институции и се превърнаха в търговски центрове. Сгради като кино "Изток" в София, кино "Полтава" във Велико Търново са важна част от съвременната култура.

1 / 3

2 / 3

Хотел "Кубан", к.к."Слънчев бряг", арх. Д. Салабашев

3 / 3

Апартаментна жилищна сграда "Плажът", Варна, арх. Стефан Венедикт Попов

Ние търсим да популяризираме и да реабилитираме модернизма, включително модернизма от 60-70-те години, с много семпли сгради, които като елемент на средата имат своите големи качества. След соцреализма има едно успешно връщане към основите на съвременното модерно движение. Плод на т.нар. соцмодернизъм са курортните комплекси, които вече бяха унищожени. Кк Албена е добър пример за архитектурна среда в сравнение със Златни пясъци например. Принципите на модернизма са заложени до голяма степен в жилищните комплекси като "Яворов", комплекса "Заимов". При застрояването на тези големи терени приоритет е даден на парковата среда, а отварянето към природата и зеленината са основен елемент на модернизма. Въпреки че много критикувахме и "Младост", и "Люлин", от съвременна гледна точка се вижда, че принципите на модернизма - отделни сгради в зеленина, а не силно уплътнено застрояване, големи дворни пространства, система от училища и детски градини - това са принципи на модерното градоустройство и архитектура. Хората, които живеят в комплексите, изключително много ценят достиженията на модерното градоустройство. И един пример с отрицателен знак - създадената среда в "Манастирски ливади" сериозно отстъпва от понятието градоустройство. Дори при големи терени с комплексно застрояване частните инвеститори не достигат качеството на големите комплекси, нито на традиционния град като два полюса. Също така преди години възразявахме срещу типовото проектиране, а сега много затворени жилищни проекти се изграждат изцяло с типови проекти, което е предпочитано от предприемачите.

Поща във Велико Търново, 1934-1938 г., арх. Станчо Велковски

Проектът има също така за цел да маркира какво представлява културната ценност в определени знакови сгради като НДК, резиденция "Бояна", паметника на Бузлуджа (един изключително интересен архитектурен обект, за който фондация "Гети" дава 260 хил. долара за проучване на състоянието му). Хотел "Рила", бившият "Витоша Ню Отани" трябва да бъдат запазени като еталони на един културен период. Има интересни запазени обекти като Международния дом на журналистите във Варна, комплекса на Тракийския университет в Стара Загора, които трябва да бъдат оценени и проучени.

Пълният текст - в брой 5 на сп. ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑