Какви са основните посоки, територии и квартали, в които ще расте Бургас?
- Урбанизираната градска територия e почти изчерпанa от възможности за ново застрояване, затова изнасянето на обитаването в новите зони и разтоварването на старата градска територия е от стратегическо значение. Предвидените нови жилищни територии са с ниски показатели на застрояване, като целта е формирането на устойчива среда с повече озеленяване и комфорт, а с изграждането на тези зони ще се търси равномерно разпределение на населението по квартали и населени места. Забелязва се трайна тенденция за изнасяне на обитаването от стария град към малките населени места, като този процес се характеризира с ръст на строителството на еднофамилни и малки многофамилни жилищни сгради в кварталите и малките населени места.
Териториите с възможност за реализиране на ново жилищно строителство са разширението на квартал „Банево“ (изток и запад), както и местността Острица, разширение на жилищна зона в квартал „Долно Езерово-север“; местност „Ъгъла“ в кв. "Сарафово", разширение на зона „Минерални бани“, разширение на квартал „Крайморие“, разширение на зона Б и Д в жк „Меден рудник“. Перспективна зона за развитие са и териториите по протежение на път I-6 Бургас - София, които след изпълнението на проекта за Северен обход и връзка с път I-9 Бургас - Варна, би се явил като сериозен притегателен център за проектиране на смесени сгради с удобен достъп и комуникативно местоположение. Допълнително за развитието на тази зона ще допринесе и обособяването на бившия Общински разсадник на 9-и километър като промишлена и бизнес зона. Тази зона може да служи като вторичен градски център и междинна точка за развитие към кв. "Ветрен" и осъществяване на връзката сухоземен - морски град.
Все по-дисперсен или малко по-компактен град? Кои зони остават нереализиран градски капитал и как може да бъде стимулирана инвестиционната активност?
- Структурата на града винаги е била характерна със своята дисперсност, като това не значи непременно разпокъсаност, а по-скоро формиране на по-голям брой локални урбанизирани центрове, всеки със свой собствен устройствен статут и характерен начин на функциониране. В различните квартали мерките са различни но редуцирането на трафика, увеличаването на паркоместата и насищането на зелената система, като че ли се отнасят за всички едновременно. Трябва да бъде осигурен баланс на обитаване чрез уеднаквяване на възможностите за спорт, културна програма, паркова среда, търговски услуги и работна заетост. Всеки квартал трябва да бъде самодостатъчен - да предлага различен ландшафт и мащаб, но еднаква градска тъкан и структура.
Що се отнася до инвестиционната активност, тя винаги е била цел на общинската администрация, като в най-голяма степен това се потвърждава от проектирането и изграждането на необходимата транспортна и комуникационна инфраструктура към райони със заявен инвеститорски интерес. Отработена стратегия за стимулиране на частни инвестиционни намерения е предоставянето от наша страна като администрация на лесна, достъпна и предвидима среда за бизнес и инвестиции. Разковничето тук е в добрата комуникация и взаимосвързаност на общинските екипи, осигуряващи „бърза писта“ за инвестиции, от една страна, и на бизнеса и неговите звена за менажиране на проекти, от друга, за да се постигне баланс и добра кохезионна политика на местно ниво.