Сгради

Българската жилищна архитектура демонстрира устойчиви и нови тенденции

Споделяне

арх. Владислав Дечев, директор, и арх. Никола Георгиев, директор, Stephen George International

арх. Владислав Дечев, директор, Stephen George International

Съвременният жилищен продукт и неговата промяна

Във времена на пандемия редом със здравния проблем задължително на втора линия застава и икономическият. Всички сме свидетели от първо лице на случващото се в последната година, но въпреки редицата изгубени бизнеси и финансови сътресения в множество сектори някак пазарът на жилища у нас изглежда стабилен. Производна на това са и цените на имотите, които въпреки очакваните преди година спадове днес всъщност се покачват. „Търсене“ и „предлагане“ – двата фактора, балансиращи икономическото уравнение, играят своята роля и тук. За мнозина у нас жилището остава основна форма на дълготрайни инвестиции, а при страх от финансов срив е и логично да се търси начин за бързо материализиране на акумулираните средства. В тази връзка, обект на подобен внезапен и ударен интерес се превръщат жилищата във всички сегменти – от бюджетния до луксозния. В някои случаи, основно в ниския клас, критериите за избор при покупка се занижават с цел по-бързото затваряне на сделките. Предлагането не е пропорционално, което пък позволява на нискокачествени и амортизирани стари жилища да се котират за големи суми, независимо от минусите си.

Търсене се наблюдава и в средния и високия сегмент, където пазар има както за съществуващи еднофамилни сгради и жилища, така и за нови такива. Качествените продукти държат своите високи цени, което при обекти за изминалите година-две със значително по-ниски разходи води до генерирането на рекордни печалби за продавачите в тази позиция.

Нови проекти продължават да се развиват и бизнесът се опитва да реагира на изискванията на клиента. С пандемията инициативите за новите офис сграда останаха „на трупчета“ и това измести фокуса и средствата в сектори като логистиката и жилищните сгради.

Освен вследствие на пазарните изисквания обръчът около новите проекти, най-вече в жилищния сектор, се затяга и от регулаторна гледна точка. С влезлите в сила промени в ЗУТ и замяната на Наредбата за достъпна среда се цели създаването на по-осмислени, по-функционални и по-устойчиви домове. В замяна обаче стойността за изпълнение на същите няма как да не се повиши. Последните два фактора бавно, но прогресивно ще създадат едно ново поколение продукт, чиито цена и ползи логично следва да са осезаемо по-високи от тези на досегашните жилища. Това е още един фактор, който допълнително ще влияе на прираста на жилищните имоти в близко бъдеще.

арх. Никола Георгиев, директор, Stephen George International

Жилищни концепции и иновации

В условията на пандемия на всички нас ни се наложи в много по-голяма степен да използваме собствените си жилища като инструмент за осъществяване на по-широк набор от аспекти на живота. Освен традиционните дейности като хранене, спане, гледане на телевизия, почивка днес трябва да намерим начин и да работим, да се забавляваме, да спортуваме и да се възстановяваме в тях. Макар и краят на пандемията да се вижда зад ъгъла, настъпиха промени в нагласите, които биха останали постоянни, не само като предпазна мярка, но и поради факта, че успяха да намерят своето устойчиво място в живота на хората. В този смисъл ще откроя няколко тенденции в жилищната архитектура, които в различна степен бяха подкрепени от развилата се пандемия.

Тенденции останали устойчиви

- Българската жилищна архитектура през годините остана устойчива в предпочитанията си към непреходни пространства, ясно дефиниране на преддверието и самостоятелни функционални връзки между основните единици. В условията на пандемия тази особеност се оказа изключително полезна в опита да се постигне хигиенен подход към пространствата.

- Крайградските къщи. Една тенденция, започнала и преди самата пандемия, която получи ново ускорено развитие. Много от хората, разполагащи с първо жилище вътре в града, избраха да инвестират в качествените жилищни проекти в периферията на града. Жилища с достатъчно дворно пространство, просторни дневни и с непосредствен пешеходен подход към планински разходки.

- Колкото повече светлина - толкова по-добре. Добре замислените помещения, с богата естествена светлина, широк поглед от дневната стая, гледка към зеленина - това са все предимства, които след изминалия локдаун на закрито се превърнаха в необходимост.

Навлизащи тенденции, стимулирани от пандемията

- Работно пространство. Безспорно дори хора с професии като фитнес инструктори, които до момента не са предполагали, че ще им се налага да работят от вкъщи, или поне не по основното си занимание, в днешно време трябва да имат възможност пълноценно да практикуват от дома си. Особеното е, че подобно работно място трябва да отговори на малко по-широк обхват от изисквания, тук не говорим за лаптоп в скута ни върху леглото, а за обособен кът с възможност за уединение и провеждане на видеоконферентна връзка.

- Акцент върху кухните. Те станаха по-функционални, в някои случаи и обособени като самостоятелни помещения - хората много по-често приготвят храната си сами и преоткриха рекреационния фактор в процеса на готвене и поднасяне на храната. Това доведе до завишени изисквания към тези пространства, които, може да се каже, възвърнаха значимостта си в ежедневието ни.

- Градски жилища с достъп до външно пространство. Това са всички онези домове, разположени вътре в градската тъкан, които имат достъп до уединена, открита площ, било то градина на партерен етаж, покривна тераса или дори балкон, но с достатъчни размери, за да може 3-4-членно семейство да разположи маса за кафе или чай и да прекара 2 часа на въздух в приятни разговори. Традиционно представите на българина са свързани с това, ако е къща, да е къща с двор, градина, гараж и т.н., но новите условия наложиха осмисляне и претегляне на тежестта на критериите. Ако можеш да получиш 30 кв.м двор, но в локация с достъп до метро например, това си е своеобразна "втора дневна на открито" и водещ фактор за подобряване качеството на живот, без да се прави компромис с локацията и градската обвързаност.

 - Контролирана и пречистена вентилация, била тя активна или пасивна. Макар този стремеж да се явява като пряк ефект на друг проблем - мръсния въздух - пандемията ни наложи да прекарваме повече време на закрито в нашите домове, което от своя страна доведе до завишени изисквания към качеството на въздуха в жилищата ни.

- Трансформируемост на жилищата. Да, истината е, че всички изброени по-горе тенденции водят до повишаване на качеството на живот в новите условия, в които живеем, работим или почиваме, но те са свързани и с повишаване на разходите ни за жилище - било то за наем, ипотека или спестени средства. В тази връзка възможността за полифункционалност на съществуващите жилищни пространства или закупуването на нови, бюджетни, но с акцент на флексибилността, пространства с възможност за преобразуване за различните нужди през различните части от деня е силен движещ фактор в избора на имот. Жилищните продукти, които могат да защитят подобна платформа, излизат с едни гърди пред останалите.

- Тук ще добавя и преустройство и пристрояване на съществуващите жилищни пространства, тяхното разширяване и актуализиране чрез съвременни подходи и строителни материали, така че да отговорят на днешния актуален начин на живот.

"Моят дом е моята крепост" - днес тези думи звучат по-актуално от всякога. Значението на жилищата за благоденствието на хората се увеличи многократно и в отговор на това ние, професионалистите в сферата, трябва да приложим стандарти, осигуряващи по-високо качество на обитаване.

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ