Абонамент
Лили Владимирова завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия през 1996 г. в ателието на проф. Димо Заимов. В творческата си кариера работи в сферата на интериорен стенопис и възрожденска православна живопис – стенописи и икони. От 2014 г. като управител и галерист поема отговорната и благородна мисия да подпомага развитието на българското съвременно изкуство. Позната, уважавана и ценена от колегите си, тя успя да създаде още един дом на изкуството с галерия "Нюанс".
Още от създаването на галерията бяхме предначертали една посока, в която да се развиваме. Основното ни намерение беше да обхванем изцяло и свободно колкото е възможно по-обширно историята на българското изкуство. Ние всъщност не показваме “старо и съвременно изкуство“, ние представяме, цялото такова в рамките на възможностите ни. Затова, когато правя избори относно автори и произведения, не се ограничавам в период и жанр. Това ми дава по-голяма свобода да избирам качественото във визуалните изкуства. От друга страна, в нашия бранш има и мода. Има моменти, в които модернистите са много ценени, има моменти, в които се търсят изключително стари майстори, има други, в които имаме много силно поколение съвременни художници. Съответно ние се опитваме да бъдем адаптивни и към тези процеси, от които сме част, но и не можем да контролираме напълно. Една от главните ни мисии и когато планираме програмата на галерията, и когато подбираме произведенията, които представяме, e да отразяват едно високо изкуство, независимо от кой период е. Това беше основната ни идея - да създадем едно пространство, което да представя визуалните изкуства във всичките им проявления. Също така за нас е много важна и свободата на твореца. Авторите, с които работим, избираме на база техния опит, стил и вкус, но им предоставяме пълна свобода, когато работят за нашето пространство. Така те могат да развихрят своето въображение, потенциал и идеи, така че да направят нещо, което понякога е нетипично и за самите тях. Благодарение на реставратора Емил Чушев в галерията имаме много сериозен реставрационен капацитет, което ни позволява да боравим с произведения, които са много стари или в много проблемно състояние, но ние имаме възможност буквално да им даваме втори живот. Това ни привилегирова да работим и с творби от самата зора на българското изобразително изкуство.
Галерия "Нюанс" не е профилирана към специфична област, период, стил, течение или жанр - нещо, за което бях много критикувана в началото. Стремим се да обхванем широк диапазон, колкото и невъзможно да звучи това. През единадесетте години на нашето съществуване представяме автори от различни поколения на живописта, скулптурата, графиката и приложното изкуство. От най-малките, като очарователни детски рисунки, през младите прохождащи художници до утвърдените и наложени имена в съвременното изкуство. Разбира се, отдаваме и необходимата почит към българската класика - нашите стари майстори. С течение на времето се убедих, че това е правилният подход. Всички 140 изложби, като започнем от Ярослав Вешин и Иван Мърквичка, Майстора, през съвременниците ни Крум Дамянов, Емил Стойчев, Греди Асса, Свилен Блажев, Десислава Минчева и още много много други, с които е безкрайно отговорно да работиш. Имаме редица художници, които правят първата си самостоятелна изложба при нас и това е изключително събитие.
За нас е от голямо значение да не се ограничаваме, както ние самите, така и авторите, затова може да се каже, че тази мултидисциплинарност е “търсен ефект“, който ние от самото начало си бяхме наложили до известна степен - стратегически. Това се случи естествено, тъй като галерията има капацитета да поддържа тази мултидисциплинарност. Приятно е да бъдеш тясно профилиран и да се занимаваш само с един жанр в изкуството. Именно тази липса на ограничение ми дава възможност да дам шанс на всеки, в който видя нещо, колкото и да е нестандартно то. Имайки толкова талантливи автори, в толкова много направления, не можем да бъдем ограничени само към едно или друго. Това ни дава възможност да подбираме качествено, защото, когато имаш такава свобода в жанровете, можеш по-лесно да се придържаш към подбора на най-доброто в един или друг контекст. Преплитането на изкуство, дизайн, архитектура, интериор и симбиозата между тях ме вълнуват силно и фактът, че можем да съчетаваме в някои по-големи проекти експонирането на картини по стените, външното оформление със скулптура, цялостното решение на едно пространство, дава една пълна визия на това как да бъде представено и въвлечено изкуството в ежедневието ни. Галерията е участвала в събития като Салон на галериите и Нощ на музеите.
Разбира се, дейността на галерията не може да бъде ограничена само в пространството ни и участието в тези по-големи форуми обогатява както нас, така и колегите, така и изкушените от изкуство хора. Смятам, че в София все повече се случват хубави инициативи, които да популяризират българското изкуство, и ние не оставаме безучастни към динамиката на града. Въпреки че в годините сме представяли и чуждестранни автори, на 90% нашата програма е решена в това да представяме българско изкуство. Галерията е едно разпознаваемо място. Голямо предизвикателство е провеждането на “Конкурс за млади автори”. Многобройните кандидатури в трите му издания са истинско доказателство за потребността от подобни инициативи, които да насърчават младите творци. Това е един от начините да откриваме нови талантливи автори, но е безкрайно смело и отговорно начинание.
Колкото до събитията извън галерията, можем да се похвалим с няколко международни изложби, които сме реализирали, като може би най-незабравимата беше във Венеция, в Scuola Grande Della Misericordia. Тогава представихме за няколко месеца творчеството на Крум Дамянов и моите икони. На мен самата тази идея ми се стори малко особена, но италианският куратор на изложбата Джулиано Пизани ме убеди със своя изключителен текст, че това е едно културно събитие, което е истински вълнуващо за публиката. Това беше може би най-амбициозният ни проект. Но, честно казано, от мъдростта на над десетгодишния ни опит мога да кажа, че поради фокуса на галерията върху българско изкуство за мен ценността е да се развиваме в родния контекст и да развиваме конкретно регионалния пазар на изкуство.
Аз продължавам изключително активно с дейността си на иконописец. Това са моите моменти на уединение, усамотение и вдъхновение и със сигурност най-голямата ми страст. Именно заради това, че съм толкова вглъбена в иконописта, изключително много разчитам на екипната работа в галерията. Създадохме екип, които също е доста мултидисциплинарен и всеки има силни и по-изявени страсти на тема изкуство и това общуване ме мотивира и обогатява. Въпреки че да си художник е самотно занимание, работата в галерията успява да ме балансира. Аз се занимава с нещо, което не търпи големи промени, то е много устойчиво и буквално канонично. Затова подхождам с още по-голямо любопитство към съвременните тенденции. Много се вдъхновявам от децата ми, те се занимават с архитектура и мода и винаги ми дават един съвременен поглед върху нещата, от който често пъти имам нужда и се чувствам много сигурна, когато имам и тяхното мнение зад гърба си.
Това е от изключителна важност за нас. Приемам отговорността, че всяко културно пространство има мисията и да образова, и затова ние се стараем да предоставим на нашите посетители едно цялостно преживяване. Истината е, че всеки от екипа ни има чувство за дълг към публиката и изкуството, което ни подтиква да говорим със страст за случващото се във и извън галерията. Опитваме се да строим мостове между света на културата и обществото и се стараем да направим изкуството достъпно и любопитно за всеки.
Такава е и идеята екипът да бъде специализиран в различни насоки. Представянето на едно произведение е много повече от това да го закачиш на стената. Ние имаме изключително много комуникация с автори, музеи, културни институции и структури, подобни на нашата, с клиенти познавачи, изкуствоведи и ако не си подготвен за всички въпроси, които можеш да срещнеш, просто стои непрофесионално, а ние не можем да си го позволим.
Смятам, че нашата работа е да възпитаваме добър вкус към красивото и стойностното. Да опазим ценностите на българското изкуство и да го разпространяваме чрез всичките ни дадени възможности. На повечето от нас ни се е случвало да влезем в музей или галерия, да се почувстваме сякаш мястото ни не е там и нищо не разбираме. Точно от това бягаме с всички сили, искаме всеки да се чувства комфортно и с лекота да разбере всичко, което го интересува.
Създаването на галерия "Нюанс" за мен беше едно ново начало, целящо да промени средата, в която работя.
Успехът на галерията не е само моя заслуга. Той е колективно дело и зависи от спойката между всички, които участват в този процес - колеги художници, колекционери, журналисти и всички изкушени от изкуството. Доверието се гради постепенно и внимателно през изминалите десет години. Споделяме общи ценности и се радваме на споделените успехи. В галерията се събират съмишленици.
Това, с което се стремим да се отличаваме, е всичко, което споменах в горните редове: галерия "Нюанс" е място, което да представя пълната история на българското изкуство, да развива публиката и да допринася за икономическия растеж в сферата. Пазарът на изкуство в България е в процес на развитие, а без това развитие няма как да има прогрес. Той е сложна и трудна материя и се радвам, че имам възможността да участвам в тези процеси. В работата на галерията трябва да има съвършен баланс между романтика и прагматизъм. Срещаме се с трудности, но вярваме, че далновидно погледнато, това, което правим, е стойностно.
