- В коя посока ще се развива столичният град за комфортно обитаване и жилищно застрояване - мястото на северните територии и изчерпан ли е потенциалът на южните територии?

- Тенденциите от последните години за постоянно нарастващо потребление на нови жилища извън рамките на компактния град, характеризиращо се с бърза трансформация на неурбанизираните територии по периферията, доведоха до трайно разрастване на столицата, без да бъдат отчетени последиците върху околната среда, социална сегрегация и проблемите в общата градска мобилност и инженерната инфраструктура. Ревитализацията на изоставените и маргинализирани зони най-вече в северните територии се явява като основна алтернатива, която може да преодолее тези проблеми и да допринесе за създаване на по-устойчив и компактен град. За да се подкрепи тази пространствена стратегия, е необходимо да се разработят поредица от насърчаващи инструменти, специално адаптирани към „интериорни” проекти на територията на СО.

За да преосмисли своето бъдещо развитие, София следва внимателно да преразгледа досегашното развитие на територията си и посредством потенциала на терените с отпаднала необходимост да заложи на тях за дългосрочно енергийно и транспортно независимо урбанистично ревитализиране. Затова трябва да потърсим скритите пространствени ресурси на града, като се преразгледат съществуващите 26 производствени зони, локализирани около железопътните ареали и входно-изходните ни магистрали. Голяма част от тези зони днес са с отпаднала необходимост и са следствие на „индустриализацията“ на София, проведена през втората половина на XX век. Те често са неприветливи, понякога и силно маргинализирани, неотговарящи на съвременните градоустройствени изисквания, но са с изградена техническа инфраструктура и дори чисто топографски се намират на перфектни локации. Считам, че е целесъобразно да преместим фокуса си на урбанистично развитие към скрития „интериорен“ потенциал на тези терени.

- Как се развиват бизнес сититата в София и какви са предизвикателствата пред тези райони?

- През последните десетилетия сме свидетели на постоянно нарастване на територията на компактния град, провокирано до голяма степен и от бурния икономически растеж на СО, който в последните години доведе до факта, че брутният вътрешен продукт (БВП) на града е близо до 60 млрд. лв. за 2022 г. В същото време тук се предлага и най-големият пазар на труда, който се провокира от съществуващия човешки капитал и тенденцията за постоянен механичен прираст на население (съставено предимно от млади и активни хора), като едновременно с това се допуснаха и катализираха урбанистични процеси на неустойчиво дисперсно развитие по периферията.

Внимателното анализиране на „визуалните коридори“ е една от задачите ни през следващите години, с които трябва да се заемем след приключилата работа по" Визия за София 2050". Градът ни се развива динамично през последните години, което неизбежно променя и неговия силует. Строителството на нови високи сгради (тип СИТИ) поставя сериозни предизвикателства пред опазването на ценните гледки и перспективи в града. Довършването на анализа на бъдещите “визуални коридори”, разработен от ОП „СОФИЯПЛАН”, ще предлага допълнителен инструмент за защита на важните гледки както към знакови места в самия град, така и от София към околните планини и най-вече към Витоша.  Времето, което имаме до приемането на следващото изменение на ОУП, ще ни даде възможност за правилно осмисляне границите на тези зони, свързаните с тях транспортно-комуникационни, екологични и визуални проблеми, както и прецизиране параметрите им на застрояване.

- Районът на Централна гара – нов хъб за бизнес и обитаване?

- Анализът на територията на СО показва, че не само в района на Централна гара, а в целия обхват на жп възел София заедно с контактните бивши индустриални зони - тип НПЗ, попадат четири потенциални територии за градско възстановяване и развитие с обща площ, надвишаваща 240 ха. Собствеността на имотите на разглежданите терени в по-голямата си част е държавна. Необходимо е да се премести фокусът на градско планиране към тези изоставени територии, създаващи значителни градски бариери, допринасящи за развитието на социални и икономически дисбаланси в контактните квартали, както и причина за поредица от екологични предизвикателства от натрупване на отпадъци до изчистване на почвите от замърсяване.

Предвид непрестанното нарастване на столичния град, намирането на устойчиви решения за развитие в рамките на компактния град се явява единствената алтернатива пред разрастването по периферията и ще изисква и нов подход за връщането на тези изоставени територии към живот. Необходимо е да се отбележи, че за да се създадат устойчиви квартали в реализираната градска тъкан, не е достатъчно просто да оценим физическите, устройствените и екологичните променливи, свързани с плътността, микса на функции и мобилността. Необходимо е да се вземат предвид и всички натрупани социални, политически и икономически въпроси и проблеми, свързани с гарантирането на устойчивото ревитализиране на районите в градския контекст, както и да се създадат нови модели на управление.

- Бившите НПЗ - развитие и равносметка? "Хладилника" - добър пример за комплексно развитие и планиране на бизнес и инфраструктура?

- Действащият ИОУП 2009 г. насърчи развитието на бившите НПЗ единствено чрез дефиниране начина на бъдещото им земеползване през устройствените зони и „щедро” раздадените параметри на застрояване (тип „бонус площи“), от което капитализираха единствено собствениците на поземлените имоти и предприемачите, без да е възможна намесата на градската управа. В резултат на прилагането само и единствено на тези инструменти се достигна до пълната липса на контрол върху краткосрочните интереси на бизнеса. Проблемът в този подход е, че той бе фрагментарен и доведе до значими и забавени във времето негативни ефекти, с които общината и гражданите, а не предприемачите, ще трябва да се справят в бъдеще.

С други думи, ръководството на СО в бъдеще ще трябва да РАЗПОЛАГА с:

- нов набор от градоустройствени инструменти за управление на пространствения ресурс чрез приоритизиране на намесите;

- механизъм за управление и насърчаване на градското развитие на града през местните данъци и такси;

- анализ на липсващите елементи и промяна в подробните устройствени планове чрез механизми за стимулиране смесването на функциите на конкретни територии;

- промяна в „статичните“ устройствени параметри за стимулиране, ревитализиране и опазване на определени имоти и устройствени зони;

- анализ на ефективността на изпълняваните градски намеси и управленски политики през действителната пазарна стойност на имотите.

Очевидно в досегашния опит за ревитализиране на съществуващите постиндустриални територии тип НПЗ ЛИПСВАТ устройствени инструменти, които да осигурят:

- Нормативни регулации, контролиращи създаването на правилния микс от ФУНКЦИИ, СОЦИАЛНО МНОГООБРАЗИЕ и ДЕМОГРАФСКИ ПРОФИЛ;

- УПРАВЛЕНСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ на предприемачите и собствениците за споделено изграждане на социална инфраструктура;

- КООРДИНИРАНЕ И ПРИОРИТИЗИРАНЕ НА ТРАНЗИТНОТО ГРАДСКО ПЛАНИРАНЕ с особено внимание към пешеходеца и велосипедиста и обвръзка на новите зони със системите на МГТ.

Възможен изход е чрез промяна на действащото законодателство (ЗУЗСО) с регламентиране на специфични правила за интегриране и „съшиване” към градската структура на постиндустриални територии, като се създаде възможност на СО да синхронизира и дефинира развитието им, като умело координира бъдещия функционален микс. Същевременно е необходимо в процеса на ревитализация да се създаде задължение към всички собственици на имоти да се включат в общия проект с ясен времеви хоризонт, като това ще гарантира общата трансформация в цялата зона.

- Развитието на Софийския околовръстен път е голям успех - какво предстои?

- Със заповед от 4 май т.г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството бе приет подробният план за трасето на Софийския околовръстен път в участъка от АМ „Струма“ – при кръговото кръстовище за гр. Банкя, до ул. „Киевска“ и р. Владайска. За съжаление, срещу административния акт постъпиха две жалби и същите са изпратени към съда за решаване.

За последната част от СОП, която е от бул. „България“ до р. Владайска, заповедта за допускане изработването на ПУП също премина през съдебен контрол и предстои съобщаване на плана.