Какви са тенденциите, които бяха - и все още са валидни - до момента, какво иска съвременният бизнес за своите офиси? Какви са изискванията на обитателите на съвременни жилища? Те ще бъдат ли приспособени да бъдат подходящи и за работни места?

- По отношение на новите предизвикателства пред различните бизнеси реорганизацията на работното пространство не е толкова непостижима, колкото адаптирането на работния процес от дистанция. Начинът, по който големите корпорации развиха офисните си централи, приличайки повече на собствения ни дом, където можем да почиваме и спортуваме ефикасно, вероятно ще се запази. Но предизвикателството тук е друго за значителна част от бизнеса. Дигиталната трансформация на работния процес и комуникация, както и качествената интернет връзка се оказват ключови за поддържане на дейността без значителни сътресения, независимо от какъв външен характер.

Ако съвременният офис досега успешно се е трансформирал и в място за почивка, социални контакти и място за спорт, то съвременният дом все още изостава от способността си да се адаптира към евентуалната си трансформация и извършване на професионална дейност. Оказа се особено нужно при условията на работа от дома наличието не само на ефективно пространство, предназначено или реорганизирано за работа, но и достатъчната естествена вентилация и светлина от гледна точка на физическото и психическото здраве. Фактор са и използваните материали при изграждане на интериорите при жилища и общите вътрешни пространства. Ново поколение материали, с минимално наличие на пореста повърхност, които не задържат влага и прах, биха били за предпочитане от гледна точка на поддръжка и хигиена.

Кои са системите, които ще бъдат най-силно повлияни - достъпност, липса на контактни повърхности - врати, асансьори, табла с бутони, изисквания за социално дистанциране, ОВК? Как ще се променят например местата за общуване в офисите?

- В световен мащаб броят системи, които ще бъдат осезаемо повлияни, вероятно ще бъде в зависимост от степента на засегнатост от пандемичната обстановка в съответната държава. Промени в динамиката на пазара и в тенденциите в сферата на архитектурата и строителството биха започнали от тези страни, в които реалността трайно се е променила в тези няколко месеца. За щастие в България към този момент нямаме драстични и необратими процеси, които да повлияят значително за начина, по който измисляме, създаваме и ползваме пространства. Това, което се надяваме да се случи, е да се увеличи и подобри степента на чувствителност на обществото към качество на живот, обитаване и комфорт - нещо, което и ние като практика, така или иначе, сме превърнали в основен принцип в работата си.

Новата вълна от отворени покани за предложения и идеи, както и конкурси, на тема „Пандемична архитектура“ е също особено интересен феномен, на който не сме ставали свидетели в практиката си. Това е времето, в което вероятно ще се инициират течения, обвързани с досегашните устойчиви, зелени и пасивни практики, чието развитие ще проследяваме тепърва в бъдеще.

С оглед на казаното - ще претърпят ли трансформации проектите, по които работите?

- Генерални трансформации на текущите ни проекти едва ли ще има. Ако има промяна, тя ще е в определени детайли, които да ги адаптират към новата реалност. Този процес на адаптация ще е бавен и вероятно пазарът ще го възприеме едва след като се установи, че има работещи добри практики. Това, което със сигурност няма да се промени, е стремежът ни да създаваме качествена архитектура.

Как ще коментирате бъдещите промени на стандартите за градска среда - достъпност, пътна инфраструктура, алтернативно придвижване, социална инфраструктура, зелена система? Ще нараства ли тяхната роля за повишаване на комфорта на обитаване и за търсенето от клиентите, особено в светлината на последните събития?

- Приносът на пандемичната обстановка е да бъде катализатор на вече започнати процеси в градската динамика, свързани с отлива от използването на лични автомобили, внедряването на повече зелени пространства и подобряването на социалната равнопоставеност с достъпа до такива пространства. От гледна точка на общественото придвижване ситуацията предполага повече и по-чести превозни средства и намален максимален капацитет за по-голям комфорт и дистанция. За да се балансира влиянието върху околната среда, увеличаването на броя на използвани електрически средства би било ключово.

В много сфери на обществото, в които ние все още изоставахме, като дистанционно обучение и електронни обществени услуги успяхме да се адаптираме с изключителна бързина на фона на извънредно положение, така и се надяваме това да се случи и в градската ни среда и за напред. Въпреки че тук все още сме в процес на цялостно изграждане на инфраструктура за екологична и алтернативна градска мобилност, за да можем да приложим същите действия като западните си съседи, ползите за нас в условията на карантина бяха други. Всички оценихме съществуващите малки озеленени и открити градски пространства, както и видяхме нуждата от това те да са повече, по-облагородени и поддържани през времето. Съответно търсенето на места за живеене в близост на подобни пространства би се повишило. Всичко това ни показва, че тази здравна криза е всъщност възможност да видим нещата, които не работят в градовете ни, както и възможност да ги направим още по-добри за живеене.

Четете в брой 3 на сп. ГРАДЪТ