Всички, които попадат за първи път в тази къща на брега на езеро недалеч от София, по правило са удивени. Дървена постройка, изграждаща „втора кожа“ около стара масивна вила от времето на социализма, пространство с двойна височина и запазени максимално в натуралния ми вид дървени трупи, панорамни прозорци с поглед през дърветата към водата – всичко тук очарова. Чак когато окото привикне с всичко това, започва да открива малко по малко детайлите. В дъното на основното пространство при триметровата маса за хранене е камината. Преди нея – основната група за сядане с пунктови мебели, образуващи зона, напомняща със своята едрина и прецизен подбор за обзавеждане в луксозна обществена сграда. В топлите летни дни благодарение на широкоформатните плъзгащи прозорци тази дневна се оказва колкото вътре, толкова и вън.

Навлизайки в сърцевината на къщата на първия етаж в масивната каменна постройка, зад втори ред плъзгащи прозорци се озоваваш в пространство, чийто мащаб е много по-познат. Тук е разположена кухнята с малка маса за хранене към нея, както и зоната с телевизор – закътано място за студените дни. Контрастът между обемите на двете дневни е компенсиран със смяната на начина на разработка на пространствата. Ако във външната дневна структурата на дървените трупи придава суровост и известна грубост на пространството, вътре повърхностите са чисти, дървото отново присъства като материал, но тук то е използвано с финес. Отвътре панорамата е различна. Погледът преминава през растери и цветове, които напомнят тези на пейзажа отвън. Усещането е по-интимно.

Спалните в този дом са на втория етаж. До тях се стига по стълби и през терасата на вътрешната масивна постройка. Структурата на някогашната малка вила е запазена максимално. Парапетът на тази тераса е изграден от стъкло и с идеята да не спира погледа навън. От втория етаж панорамата, която се разкрива, е различна. Погледът се плъзга над голямата дневна отново напред към дърветата и водата. Вътре в стаите формите са меки, стените са облечени с текстил, който преминава със своя фин растер и по тавана. Кривите линии са съчетани с по-изявена цветност, сякаш пропила се от пейзажа навътре. Всяка спалня разполага с всичко необходимо -  своя баня, както с гардероб или дрешник. В усамотена пристройка на първия етаж, встрани от основните дневни зони, е разположен и кабинет за работа.

Елементите, изграждащи средата, са малко на брой и в много добра комуникация помежду си. Вертикали в тъмносиво като алуминиеви прозорци и фини крака на мебели структурират решението и придават графичност на иначе потъващия в бежови тонове поглед. Дискретната цветност в текстила на мебелите, кадифе и вълна, е обогатена с фотьойли, чиято структура асоциира с листата на дърветата отвън и с лъскава цветна ниска маса.

Това място те кара да мечтаеш. Всичко в решението му е едновременно прецизно в детайлите си, но и ненатрапчиво. Сутрешната светлина пълзи бавно по бетоновите повърхности и сякаш гради втора подвижна структура върху тях. Забравяш. Отпускаш се и си почиваш.