Проектът ни е сред атрактивните примери в Европа


Арх. Мишев, авангардният проект за пречиствателна станция в Сандански ви спечели първата национална награда за архитектура "Архитектон". Какви са съвременните тенденции при проектирането на такива съоръжения? Идва ли времето на по-иновативните и ефектни архитектурни форми в този строителен сегмент?
- Изключително съм горд, че получих тази награда именно за проект на пречиствателна станция. Доста колеги от бранша смятат, че тези съоръжения представляват чист технологичен обект с 2 или 4 басейна, в който няма много архитектура. Радвам се, че успяхме да ги опровергаем, създавайки еднопространствен обем с интересна кръгла форма. Оттам идва и атрактивният външен вид на сградата.
Проектът ни в Сандански е носител и на други награди. Той бе отличен през 2012 г. със сребърен плакет на Архитектурното биенале в София. Получи и голямата награда на американското посолство за иновативна сграда в областта на пречистването.
Как успяхте да съчетаете атрактивната архитектурна форма с технологичните функции на сградата?
-Интересното при реализацията на обекта е, че решихме да работим на обратен принцип. Технологията за пречиствателната станция бе доставена от водеща австрийска компания. Специалистите от фирмата не ни изпратиха технологичен проект, по който да направим архитектурната разработка, както става обикновено. Най-напред ние създадохме архитектурния проект на сградата, след което попитахме австрийските специалисти дали могат да направят технологията, следвайки нашата идея. Оказа се, че това е предизвикателство за тях, но се справиха. Дори бяха изключително доволни, че успяхме да намерим съвместно решение между архитектура и технология при създаването на сградата.
В чужбина има ли други подобни примери за пречиствателни станции с интересна архитектура?
- Проектът ни е един от сериозните примери в Европа за ефектни пречиствателни станции. По света има и други примери за такива сгради, които изглеждат много добре. Идеята, която се роди в нашето архитектурно студио, обаче е много провокативна и не им отстъпва.
По какви други проекти работите в момента?
- Спортната зала в Ямбол е друг наш проект, чиято реализация се надявам да започне съвсем скоро. Спечелихме конкурса за проектиране на залата преди две години, но поради редица обстоятелства и забавяне на финансирането обектът влезе в инвестиционната програма на община Ямбол едва тази година . Надявам се да получим строителното разрешение до септември. Веднага след това ще бъде обявена и поръчката за избор на изпълнител.
Формата на спортната зала също е много интересна. Постарахме се тя да се превърне в притегателен център за младите хора в Ямбол, които да отделят повече от свободното си време за спорт.
Вие сте член на Кралското дружество на британските архитекти RIBA. Как един български архитект може да стане част от тази престижна организация?
- Аз съм завършил архитектура в Чехия. В продължение на една година подготвях документите и портфолиото, с което кандидатствах за членство в RIBA. Кандидатите трябва да представят архитектурната си практика, включително реализирани сгради, награди и т.н. От дружеството преценяват дали те отговорят на критериите на Британската академия по архитектура.
Кандидатстването е двустепенно и протича в две фази. След като ме одобриха на първата от тях, изпратих втори документи и така станах приобщен член на дружеството.
Какви предимства ви дава членството в RIBA?
-Това е една по-скоро морална награда. При участие в определени конкурси вероятно има положителен поглед върху архитектите, членуващи в RIBA. Защото те явно са се постарали да покажат нещо, с което са заслужили вниманието на Кралската академия.
Каква е ситуацията в момента в архитектурния бранш?
- Има симптоми, че кризата отшумява. Един от проблемите в момента е, че строителният бранш заема много силни позиции и архитектурната гилдия остава в сянка. Причината е, че повечето обекти, които се изпълняват, са на инженеринг или строителят сам изготвя проектите. В някои случаи изпълнителите дори извършват т.нар. реинженеринг – променят първоначалния проект, подменят строителните материали и т.н. Оказва се, че правомощията на архитектите са силно занижени, което е недопустимо. Ролята на строителя трябва да се изразява в това да покаже добрите си възможности и качество на работа при построяването на дадена сграда, спазвайки целия архитектурен проект. Той не трябва да го прекроява така, както на него му е по-удобно.
В момента текат обществените обсъждания на проектите за реконструкция на столичния център. Каква е вашата оценка за тях?
- Част от разработките много ми харесват, но към други съм изключително резервиран. Например според мен идеята за създаването на водни пространства в отсечката на Перловската река между "Граф Игнатиев" и Орлов мост не е удачна. Не считам, че предлаганото кръгово кръстовище при Националния стадион "Васил Левски" е подходящо за тази част на София. Според мен трябва да се намери друго решение за тази зона. Много ми харесва обаче идеята за реконструкцията на площад "Славейков", тъй като съм израснал в този квартал.
Каква е оценката ви за архитектурното развитие на София през последните години?
- За съжаление не е добра. Няма архитектура. Има повече строителство, отколкото архитектура. А това трябва да се промени.
Интервюто взе Радостина Попова