Кралство Дания
Дания е страна, състояща се от полуострова Юланд (Jylland) и архипелаг от 406 острова, разположени в Балтийско море, от които 75 са населени. Територията на страната обхваща приблизително 43 000 кв.км с изключение на териториите на Гренландия и Фарьорските острови в качеството си на автономни зони. Около 67% от територията на страната се използват за земеделие и селско стопанство, 16% са заети от гори и горски земи, 10% от урбанизирани територии и транспортна инфраструктура и 7% от водни обекти като езера, блата и влажни зони. Крайбрежната линия е с дължина 7300 км.
Към 2012 г. населението на Кралство Дания наброява 5,58 млн. души, като една трета от тях обитават столицата Копенхаген и района около нея (1,7 млн.), а една пета – трите най-големи града в страната - Орхус, Олборг и Оденсе. Осемдесет и шест процента от населението обитават населени места с повече от 200 жители, а останалите четиринадесет процента живеят в села.
Субсидирана чрез един от най-високите проценти на данъчно облагане в света (48% от БВП), Дания разполага със значителен публичен ресурс, който би могъл да се разглежда като компонент на Датската социална система, която преди всичко осигурява безплатен достъп до образование и здравни грижи. В комбинация с ниския процент на безработица в страната и високия процент чувство на сигурност сред гражданите Дания официално е провъзгласена за държавата с най-щастливите жители в първия по рода си "Доклад за Световното щастие" (World Happiness Report), изготвен от ООН през 2012 г. Със сигурност може да се твърди, че системата на градско планиране и стратегическият подход за устойчиво развитие на градските територии в страната допринасят до голяма степен за високия процент на "щастливи граждани" в иначе на пръв поглед тъжно сивата страна на Хамлет.

Административна структура
След 1849 г. Дания функционира като парламентарна демокрация, състояща се от изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Водено от министър-председател, правителството се състои от кабинет министри, които оглавяват осемнадесет министерства и четири министерски служби. Парламентът се състои от 26 комисии, които работят със законопроекти и предложения за парламентарни резолюции. Комисията по околната среда работи по проблеми, свързани с пространственото планиране в страната.
През 2007 г. либерално-консервативното коалиционно правителство въвежда реформа в структурите на местното управление и в резултат 275 общини са уедрени в 98 по-големи административни единици с повишен капацитет. Успоредно с това решение е предприето и учредяването на 5 административни района (NUTS2) с главна цел да се подобри управлението на здравното обслужване в страната. Териториално-административните промени от тази реформа генерират преразпределяне на задачи и отговорности между националното, регионалните и местните нива на управление, като най-голямо влияние се усеща в пренасочването на отговорности от областното към общинското равнище на управление.
Дания има децентрализирана система на публична администрация, при която местните общински власти администрират по-големия дял от всички публични разходи. Общинската администрация е отговорна за редица задачи, свързани с местните нива на безработица, с образованието, здравеопазването, културата, опазването на околната среда и градското планиране. Общинската администрация има право да налага данъци в своята юрисдикция. Администрацията на регионално ниво, от друга страна, няма това право. Ето защо, бидейки изцяло зависима от централното управление и субсидиране от общинските бюджети, основната функционалност на регионалното звено е да фокусира усилията си в управлението на здравната администрация в страната.

Законът за устройство на територията (Planning Act)
Основният закон, определящ насоките на градското планиране, е т. нар. Planning Act от 1992 г. През годините, както всеки нормативен документ, и този търпи редица промени и поправки, диктувани най-вече от набиращия популярност дебат в Европа, свързан с устойчивото интегрирано градско планиране, нуждата от дигитализация на процеса по изработване на плановете и стратегиите за развитие, налагащата се тенденция за по-строги мерки по опазването и съхранението на околната среда и местните ресурси. Териториално-административната реформа от 2007 г. налага нови условия за развитието на градските територии в станата. Понастоящем отговорността за пространствено планиране пада на Министерството на околната среда, петте регионални съвета и 98-те общински съвета. Последните поправки в закона са базирани на принципите на реформата от края на 70-те години, в чийто център стоят децентрализацията на процеса на взимането на решения и промотирането на активното общественото участие при разработването на всеки проект.
Реформата от 2007 г. оказва огромно влияние върху датската политика за градско планиране, като делегира отговорността за развитието на градовете на две нива – национално и общинско. Новите общини акумулират отговорност за развитието на урбанизираните и неурбанизираните територии в своите граници, докато Министерството на околната среда създава 7 агенции, разположени в различни части на страната, които да осигурят реализацията на стратегическите цели за развитие на национално ниво.

Нива на пространствено планиране
Пространствено планиране в Дания. Източник: Spatial planning in Denmark, Ministry of the Environment, 2007, достъпен на http://naturstyrelsen.dk/media/nst/Attachments/Planning_260907_NY6.pdf
Министерството на околната среда създава рамката за териториалното планиране на регионално и общинско равнище чрез национални доклади за пространствено планиране, периодични прегледи на националните интереси в общинското планиране, директиви за национално планиране и други. По този начин се гарантира, че реализациите в сферата на пространственото планиране на общинско ниво, съответстват напълно на националните интереси.
Регионалните съвети изготвят устройствени планове, които представят единна визия за развитие на регионите. За датската действителност това е нов тип стратегически план, който се фокусира върху генералната идея за пространствено развитие на региона и е тясно свързан със стратегиите за развитие на бизнеса по региони, които се подготвят от регионалните форуми за икономически растеж.
Общинските съвети обобщават целите и стратегиите за тяхното постигане в т.нар. общински план, който дава насоките за разработването на подробни устройствени планове и за процедирането на индивидуални проекти съгласно нормативната уредба (Planning Act 2007).

Общински план
Общинският план за пространствено развитие е най-близкият по смисъл планов документ до Общия устройствен план в България. Той обобщава и конкретизира целите за развитие на общината, развивайки ги в няколко направления, които са задължителни както за плановете на общинско, така и за плановете на регионално равнище, между които урбанизираните територии, вилните зони, териториите за обитаване, за транспортна, техническа и социална инфраструктура, за рекреация и туризъм, за бизнес зони, за озеленяване. Общинските власти са отговорни за планирането както на градските зони, така и на заобикалящите ги неурбанизирани територии.
През първата половина на 4-годишния избирателен период всеки общински съвет е задължен да разработи стратегия за общинското планиране и да реши как ще преразгледа действащия към момента устройствен план. По този начин на всеки 4 години се осигурява ревизия на действащия устройствен план за територията на цялата община, който е с времеви хоризонт от 12 години. Общинският съвет решава дали да преразгледа целия предишен устройствен план и стратегията към него, или да се фокусира само върху конкретни сфери, като например зелени системи или развитието на конкретни квартали. Ревизираният общински план дава насоки за разработването на нови местни планове за развитие. Нови планове се разработват само и единствено при установена потребност от такива. Общинският съвет трябва да одобри плана за местно развитие, преди да се предприеме каквато и да било инициатива за развитие на по-големи проекти.
Преди всеки планов документ да влезе в сила (общински план, регионален план за пространствено развитие или национална директива за пространствено планиране), той трябва да получи обществено одобрение. За тази цел съдържанието на проекта и докладът за аргументацията относно нуждата от преразглеждане и осъвременяване на настоящия планов документ се представя на вниманието на широката общественост. Собственици на земя, неправителствени организации, обществени институции, предприемачи и други заинтересувани страни имат минимум 8 седмици от публикуването на гореспоменатите документи за запознаване с тях и за обжалвания, коментари или предложения за промени и допълнения. Всички действащи устройствени планове и всички предложения за изменения на такива са предоставени с безплатен достъп в сайта на Датския национален портал за околна среда, като по този начин се стимулира участието на всеки заинтересуван от процеса на градско планиране. Публични консултации по отношение на съдържанието на плана се извършват на два формални етапа: преди изготвяне на предложението за план и преди неговото приемане.
Общинският план за развитие се изготвя и приема от общинските власти в сътрудничество с други публични власти, граждани, неправителствени организации. В общинския отдел по планиране има редица експерти от широк кръг дисциплини, които разработват в екип предложението за устройствения план. Допустимо е в различните общини да няма пълен набор от специалисти по отделните специалности, при което се допуска участие на външни експерти. Специален случай е планирането на столицата и нейния хинтерланд поради обстоятелството, че структурата и йерархията на административно управление на общината са уникални за страната. Копенхаген е управляван общо от 8 кметове – един Главен или т. нар. Lord Mayor, който е и председател на общинския съвет, и допълнително 7 кметове, които оглавяват ##
различни департаменти в общината - Икономически, "Здраве и здравеопазване", "Деца и младежи", "Култура и свободно време", "Социални услуги", "Заетост и интеграция" и "Технически отдел и околна среда" 
(http://subsite.kk.dk/sitecore/content/Subsites/CityOfCopenhagen/SubsiteF...).
Тези осем носители на власт в общия случай са и представители на различни политически партии. Департаментът "Технически отдел и околна среда" отговаря за устройственото планиране на столицата. В него работят експерти, разпределени в 8 направления – Местно планиране и архитектура; Транспорт; Паркинги; Паркове и природни територии; Реновиране на градски територии; Техническо обслужване на улици и площади; Гробищни паркове; Архив. В сътрудничество с експерти от други департаменти специалистите в изброените 8 подотдела разработват предложението за нов устройствен план.
Освен добре познатото съдържание на общ устройствен план общинският план е съпроводен и от доклад, описващ предпоставките за създаване му. Ето защо може да се твърди, че различните общини имат и различен подход по отношение на плановите си документи - някои общински планове са тясно обвързани с общинския бюджет и възможността за предоставяне на услуги на гражданите, докато други дават насоки единствено по отношение на земеползването и устройството на териториите.

Местен план
Общинският план представлява цялостен преглед на развитието на общината и плановете за изграждане на жилища, за разкриване на нови работни места, за организация на транспорта, за опазване на околната среда, докато местният план за пространствено развитие предвижда развитието и използването на определени зони. От юридическа гледна точка местните планове имат задължителен характер за собствениците на имоти. Местният план изследва и регулира множество фактори, свързани с използването на земята, и в общия случай собствениците на имоти нямат право на обезщетение при лишаването им от част от недвижимия имот. Този устройствен план единствено регламентира бъдещите условия за развитие на конкретната територия и не изисква задължителна дейност от страна на собственика. В специални случаи общинският съвет има право да отчуждава частна собственост за изпълнението на местния план.
Местните планове се различават значително по съдържание и обхват, като например някои регулират използването на земята или развитието на нови градски зони, докато други регулират използването само на конкретен имот. Местни планове се изработват и по специални теми, например зониране, улични знаци, шумоизолация или фасадно оформление. Както и при общинския план, в срок от 8 седмици граждани или други заинтересувани страни могат да коментират съдържанието на местния план. Всяка община е задължена след приемане на съответния план да публикува съдържанието и прилежащите схеми към него на уебсайта си.

Plan 09
В допълнение на горепосочените национални доклади, регламенти и директиви Министерството на околната среда в сътрудничество със създадената през 2000 г. филантропска асоциация RealDania стартира инициатива, наречена Plan 09, чиято цел е да наблюдава, инспирира и подпомага диалога между националното и местни нива на планиране след структурната реформа от 2007 г.
Едно от най-големите предизвикателства, с който се сблъсква новосъздадената система, е липсата на нови приоритети и иновационни методи за създаването на устройствените планове на градските и селските райони в общините. Plan 09 подпомага разработването на нови методи и обмена на знания във и между общините в процеса на планиране. В паралел с откритите дебати на тема съдържание и ноу-хоу на съответнтите устройствени документи, организацията фокусира вниманието на обществеността и върху въпроси, свързани с политическата отговорност в градското планиране, както и с насърчаването на местната култура на пространствено планиране. Така създадената инициатива насърчава сътрудничеството между общини, частни консултанти, научноизследователски институции и заинтересовани граждански организации и групи, които заедно да преосмислят структурата, съдържанието и пространствените приоритети, формиращи общинския план за пространствено развитие.
Датската система на градско планиране е планово ориентирана система, а не пазарно ориентирана, при която възможностите за развитие се определят от регламента за пространствено планиране на общинско равнище или по-конкретно от задължителните местни планове за развитие. Взаимодействието между националното и общинското равнища на управление може да бъде разгледано като мрежа от вертикални и хоризонтални връзки, където националните и секторните политики се разработват и изпълняват от строга йерархична система от експерти в градското планиране на общинско равнище. Ето защо може да се твърди, че културата за пространсвено планиране в страната е базирана на факта, че общинските планове за пространствено развитие се изпълняват, поддържат и управляват от експертите в съответната община. Това е гаранция за тяхната адекватност на местните ресурси, публични потребности и потенциал.

Териториално-административно деление, метрополни райони и основни връзки
Spatial Planning in Denmark, Ministry of the Environment, 2007 http://naturstyrelsen.dk/media/nst/Attachments/Planning_260907_NY6.pdf