В България изучавах пътно строителство, а специалността, която съответстваше в Техническия университет, беше инфраструктурно планиране и мениджмънт. Наблягаше се до голяма степен на планирането на пътното движение и необходимостта от промяна на разделението между модалностите коли - публичен транспорт - велосипеди.
Една от целите при транспортното планиране в Австрия е така да се организира движението в града, че другите видове транспорт да бъдат максимално удобни и атрактивни за хората. По-малко коли означават по-малко задръствания и по-малко вредни емисии. За жалост в България алтернативните начини на придвижване остават недооценени.

По отношение на екологията тази тема също остава малко чужда в българските строителни университети. В Австрия материалите, влагани в строителство, се разглеждат като бъдещи ресурси, съответно управление на отпадъците, екология, преработка на боклука, урбанистичен баланс и т.н. са задължителни предмети за инженерите.

Изпитите в Техническия университет във Виена са обикновено върху целия материал и при много строг контрол. По този начин се елиминира факторът късмет. Или си учил достатъчно, или не си. Като брой са доста повече на семестър, но няма заверки, които са най-трудният момент за всеки студент в УАСГ.

В начина на преподаване не бих казала, че има особена разлика, освен може би, че там лекциите винаги са придружени с презентации. Преподавателите полагат усилия да представят лекциите интересно и обикновено с коментар по актуални теми. Като цяло може би дистанцията между преподавател и студент там е по-малка, което в никакъв случай не означава, че студентите се държат по-неуважително. Напротив, в края на всяка лекция студентите изразяват високата си оценка за представеното от лектора с почукване с юмрук по масите като форма на ръкопляскане.

За реализацията - не знам доколко там е по-лесно или трудно. В момента и там няма търсене на специалисти. Полезното е, че университетът поддържа тесни връзки с фирми от бранша и често предлагат възможности за реализация на по-добрите студенти. В България търсенето на специалисти е ограничено, а за един току-що завършил студент е още по-трудно да отговори на изискванията на строителните фирми за стаж и опит. Затова и много млади специалисти не получават шанс.

Моето първо заминаване за Виена беше през 2010 г. за една година (от магистърската ми степен) в рамките на програмата за двойно дипломиране на УАСГ, София, за инженери по транспортно строителство. Отново бях там през 2012 г., за да напиша дипломната си работа в лабораторията на университета към катедра "Пътища".
Има съществени разлики в изискванията към дипломните работи в България и в Австрия. Тук студентите представят по-скоро проект, а там има условие дипломната работа да наподобява повече научен труд.
Така те максимално използват студентите да допринесат с нещо за университета и дипломните работи всяка година са целенасочено избрани да имат последващо приложение. Например моята дипломна работа беше основа за разработването на нов вид изпитване на битум с една сложна апаратура. Изпълних задълбочени проучвания, а след това и изпитвания, които пък помогнаха и на един от докторантите в университета за неговата работа. В този ред на мисли трудът на студентите е в пряка полза за университета и мисля, че точно това е страхотна мотивация за младите хора - да усещат, че са първи в нещо, да работят над нови проблематики, които не се повтарят всяка година.

За новости и техническо оборудване те разполагат с много сериозен бюджет и имат перфектно оборудвани кабинети и лаборатории.
Най-голямо удоволствие там са практиките, тъй като се посещават много често различни обекти от тестови отсечки и командни центрове на виенското метро до защитни стени срещу снеготопене в Алпите.

Като организация на канцелариите в Австрия са на много добро ниво, тъй като всичко е механизирано, служителите са много любезни и важни документи се вадят за секунди. Всеки студент си има акаунт, чрез който може да си следи учебния план, залите за лекции, оценките, че дори и екскурзиите и практиките.

В заключение бих искала да кажа, че обучението в УАСГ по нищо не отстъпва на Техническия университет във Виена, стига да има стремеж и у ръководството и преподавателите за модернизации и малки реформи. Трябва да се разшири кръгозорът на студентите, при проектиране да се разсъждава многопластово с отговорност и стремеж за подобряване на качеството на живот на хората (а не само на водачите на автомобили) и опазване на природата.