Възможност за благоустрояване на Перловската река в София
Или защо София да не бъде град на хората
Защо Перловската река?
Арх. Людмил Леонидов (Л.Л.)
- Защото само от нея е останало нещо, което все още може да се превърне от канал в река. Перловската река е четвъртият по големина приток на река Искър и е една от дългите маловодни реки, които пресичат София, като изпълнява и функцията на външна канализация по протежение на столичния булевард "Христо и Евлоги Георгиеви".
Реката извира от торфищата между Черни връх и върховете Голям и Малък Резен и първоначално тече на запад под морените. След това променя посоката си и тръгва на север.
Реката напуска Южния парк и изчезва под НДК. Появява се наново при бул. "Фритьоф Нансен". Тече в открито корито в продължение на 2220 метра и отново изчезва след парка "Оборище".
Днес е известна на повечето софиянци като... "Канала".
Винаги ли е било така?
Арх. Борислав Богданов (Б.Б.)
- Някога е било друго, дори са я почиствали. Сега откритият участък изглежда по такъв начин, че с право я наричат "Канала". Освен фекална вода гражданите на София изхвърлят в реката и всякакви боклуци и около нея също. В интернет попаднах на следното: "Бунище за бетонни отпадъци. Така няма да бъде прав да обиди изкуството никой, който се разходи по алеята край Перловската река между НДК и Орлов мост."
Не че няма и стоманени произведения на изкуството, има дори и от епохата на соцреализма.
Какво ви предизвика?
Л.Л.
- Нека да цитирам от интернет: "Преди 9 години Андрей Слабаков най-после избра деня и мястото, за да направи премиерата на поредния си филм, наречен "Перловец - реката на живота". Историята разказва за реката и за всичко онова, което й се случва - от нейните извори до устието й. Във фокуса на повествованието е истинска експедиция, чиито участници се опитват да изследват и анализират причините за замърсяването на Перловец. Слабаков не крие, че чиновниците, с които се е срещал, докато е подготвял снимките на филма, са проявили завидно безразличие към проблемите на Перловец. Той се надява, че все пак може да раздвижи общественото мнение, "защото друга река в София всъщност няма."
За "Реката" един от бившите кметове на София имаше брилянтна идея. Ще ви цитирам и нея: "Трети мегапроект в района между НДК и Орлов мост лансира вчера кметът Стефан Софиянски. Той смята да изгради там транзитна магистрала, която ще минава над Перловската река. ... Има комуникационен проект, но все още не са намерени пари, уточни зам.-кметът по строителството Иван Гечев. Той каза, че имало идея над всички реки в София да се построят подобни магистрали, за да се облекчи движението по натоварените пътни артерии."
Каква е целта на вашето проучване и кампания?
Б.Б.
- Данните, предоставени в проучването, са предназначени да помогнат на Столичния общински съвет при взимане на решение за избор на вариант за изпълнение на проекта.
- Има следните възможности:
1. Съветниците да приемат или отхвърлят идеята
2. Ако я приемат, да проведем конкурс за техническо решение
3. Въз основа на решението да проведем окончателен градоустройствен конкурс
4. Да финансираме проекта и да го реализираме.
Няма голям град в Европа, който да не се е възползвал от възможностите, които предоставят Кохезионните фондове – в случая Европейският фонд за регионално развитие (ЕFRD), за да обновят градската среда, като регенерират и предоставят нов живот и функции на загубили предназначението си ценни територии. Лондон, Амстердам, дори и Париж не са изключение.
Каква е философията на проекта?
Л.Л.
- Преди няколко години Оливие Боасиер каза това, което всички мислим, но не можем да го произнесем: "Каквото и да кажа, казвам го само от позицията на един влюбен в София човек, а както знаете, влюбеният харесва любимата си с всичките й грешки, както и аз София. Затова признавам - не зная какво трябва да се направи, за да функционира идеално един милионен град, а и, честно казано, се съмнявам, че някой по света е съвсем наясно с решаването на проблемите на съвременния град.
Ето какво бих се опитал да оправя тук, ако можех - Перловската река, едно вълшебно място като даденост, свързано с Витоша, и така омерзително занемарено, сякаш е намразено.
Е, ако един град не си даде сметка, че трябва да е хубав, ако хората не искат техният град да бъде хубав, какво можем да направим?!"
Какво точно предлагате?
Б.Б.
- Ако ние не можем да стигнем до реката, можем да доведем реката при нас, като й създадем ново корито. Технически това е напълно възможно. Така ще създадем нов зелен град с огромни за мащабите на София открити пространства. Тогава "Каналът" ще се прероди и отново ще стане река.
Паркът "Перловска река" може да обедини 6 парка в центъра на София. Паркът може да стане гръбнак на мрежа от пешеходни и велосипедни алеи и да послужи за модел на съживяване на софийските паркове и включването им в единна зелена система.
Това пространство от хиляди декари може да добие нов живот - да привлече софиянци, туристи и артисти, да забрави за счупената пейка, да има удобни места за сядане, детски площадки, места за пушене, шадравани, чешми и места за барбекю, алея на славата и ботаническа градина, лесен и бърз достъп, а защо не и символ на София – както е в Париж, Лондон, Виена.
Какви са добрите световни примери?
Л.Л.
- Проблем с магистралите имаше и Сеул – столицата на Южна Корея. Построиха магистрала върху реката Хан-Ган и градът престана да диша. Много амбициозен млад мъж стана кмет на Сеул. Първото, което направи, беше да взриви магистралата и да върне реката на хората. Сега той е президент.
Преди години в Бирмингам кварталът с каналите се считаше за най-грозната част на града. След регенерацията край чистите канали районът се превърна в любим център за социални контакти и привлекателна туристическа дестинация. На това място, изпълнено с цветове и живот, има "за всекиго по нещо". Регенерацията е интегрирано управление и възстановяване на градската среда чрез публично-частното партньорство и с активното участие на гражданите. Можем да го направим за тях...