Епохалният строеж на факултета по журналистика върви към край

На Факултета по журналистика в Софийския университет му отива да бъде извор на интересни истории.
Малко след като лятото на 2000 г. за първи път стъпих в него за кандидатстудентски изпит, разбрах, че в сградата, повече от половината от която тогава беше затворена поради опасност от срутване, е сложено началото на висшето образование в България през 1888 г.

Бъдещите ми колеги също ще имат какво да разказват, ако университетът реши да премести факултета в неговата "нова стара" сграда след няколко години. Недотам историческа, повече от 20-годишната бетонна конструкция в местността Къро (до The Mall, зад днешния строеж на бъдещия хотел Novotel) на бул. "Цариградско шосе" има не по-малко интересна история.

Тя има шанса да се превърне в една от малкото доведени до край части от големия медиен проект на комунистическа България, простиращ се на терена между ИПК "Родина" и бул. "Брюксел". От него днес са останали синята фасада и ронещият се бетон на нереализиралите се редакции на вестниците, работещата печатница зад тях, "София прес", антените и залите на Националния радио-телевизионен център и споменатата конструкция на Факултета по журналистика и масова комуникация.

Миналата година дострояването й тръгна със средствата на частните инвеститори в имоти "Актив пропъртис" (публично дружество със специална инвестиционна цел с основен акционер "ПТ холдинг") и "Галакси пропърти груп". По договор с университета те получават в замяна правото да строят в съседен терен с лице на най-натоварения софийски булевард.
По проект, изготвен под ръководството на архитект Ангел Захариев ("А и А архитекти"), пловдивската строителна компания "Сиенит" вече е вдигнала до терена четириетажния паркинг на университета (два подземни и два надземни етажа). След края на зимата трябва да започне възстановяването на конструкцията на двата основни корпуса, каза за "Строителство Градът" арх. Захариев.
 
Първенец
С разгъната застроена площ (заедно с паркинга) над 23 хил. кв.м, те ще оспорят първенството на завършения 2004 г. Бургаски свободен университет като най-голямата университетска сграда, строена в България след 1989 г. "Актив пропъртис" и "Галакси пропърти груп" ще инвестират над 13 милиона евро само в нея, каза в писмен отговор на запитване от "Строителство Градът" Дилян Панев, изпълнителен директор на първото дружество. Тези средства обезпечават освен самото строителство и всички съпътстващи го разходи като изготвянето на нови устройствени планове, окрупняване на терени, проектиране, управление, надзор, изграждане на външни връзки и присъединяване към инфраструктурните мрежи, поясни той.
Софийският университет, направил сделката, когато цените на терените бяха на върха си, трябва да получи сграда, отговаряща както на съвременните строителни норми, така и на изискванията за образование, което в много по-голяма степен е обвързано с информационните технологии. Препроектирането е било задължително – първо, защото голяма част от проектната и строителната документация не е намерена, второ, защото са установени разминавания между построеното и първоначалния проект, също преправян. Както и дефекти като 30 сантиметра отклонение на фасадата.  
Строителите ще добият ценен опит в справянето с дефектите в строителството, ефектите на времето и приспособяването на сградата към новите и по-строги строителни норми и с последствията от 20-годишната изложеност на строежа на прищевките на времето. "Тези конструкции са значително разрушени", каза арх. Ангел Захариев.
 
Устойчив проект
Факултетът по журналистика може и да не бъде една от широко рекламираните сгради с многобройни сертификати, изписани с трудни за четене съкращения на латиница, но енергийната ефективност на сградата е тема, която заслужава внимание. Арх. Захариев казва, че освен топлоизолация в съответствие със съвременните норми проектът предвижда активно използваната учебна част да бъде в северната част на терена. Защитена от прегряване, тя ще има по-малка нужда да се възползва от охлаждащите машини, предвидени за климатизация. Отоплението ще бъде осигурено от топлофикация. Големите зали, които могат да бъдат използвани за прожекции, са в тъмната средна част на задния корпус, така че нуждата от допълнителна слънцезащита е намалена. Предвижда се внедряването и на автоматизирана система за наблюдение и управление.
Целта е била да се използва максимумът от съществуващата постройка, казва архитектът. Това са по-малко отпадъци от разрушаване и по-малко вредни емисии в хода на строителството.
Инвеститорите ще финансират строежа със собствени средства, каза Дилян Панев. "Срещу този наш ангажимент, получаваме отстъпено право на строеж в съседен парцел, собственост на СУ, с големина от 8468 кв.м", добави той.
На едно от най-желаните и бързоразвиващи се места в София обаче за строителството на нови сгради още е рано. "Към момента сме разработили технически проект за изграждане на офисен проект, с търговски площи с големина от 92 097 кв.м. Икономическото състояние и в частност пазарът на офисни площи, ни карат да бъдем предпазливи на този етап, за стартирането на проекта", каза Дилян Панев.