Президентът на България Георги Първанов и посланикът на Норвегия Тове Скарстейн откриха в Карлово възстановената Онбашиева къща.

Изчезналият архитектурно-строителен обем на родната къща на Васил Левски се се възстановява с грантова помощ от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) с донори Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Реставрационният проект, който бе приключен на 30 април, представлява заключителен етап от цялостното оформяне на историческа застройка около къщата.
Разширяването на музейния комплекс започна още през 1994 г. по проект на арх. Мария Каразлатева с възстановяване на Чардаклиевата къща, и изграждане на мемориалния параклис "Всех святих болгарских" през 2000 г.

Проектът за реконструкция на Онбашиевата къща получи одобрение за финансиране по приоритетната ос 4: "Опазване на европейското културно наследство" на международната донорска програма, и е на обща стойност 275 275 евро, от които безвъзмездната помощ е в размер на 233 984 евро (85%).
Останалите 15% от средствата се осигуряват от община Карлово, която като основен бенефициент осигурява терена за строителство, както и проектите по част "Конструкции", "Електро" и "ВиК".
Арх. Каразлатева е предоставила безвъзмездно архитектурния проект.

Партньори на община Карлово в изпълнението на проекта са Общинската агенция за устойчиво развитие, Националният музей "Васил Левски", Общобългарският комитет "Васил Левски" и Българо-норвежкота дружество в Осло.

Онбашиевата (преди това известна като Хадживълкова) къща е строена през първата половина на XIX век и съществува до 1981 г., когато е съборена след пожар.
С реставрацията на къщата се възстановява и старата улица от запад, която ще отдели историческата застройка на квартала от обема на т.нар. зелен блок, изграден през 60-те години на миналия век.

Къщата е на два етажа и частичен сутерен с разгъната застроена площ около 170 кв.м. Конструкцията е монолитна с дървен покрив и гредоред на втория етаж. Художественото оформяне на фасадите ще е в съответствие с традиционните местни възрожденски образци от края на XIX век.
Оформянето на интериора максимално ще следва намерените архивни данни. В същото време функционалното решение дава възможност за обединяване на вътрешните пространства и превръщането им  в зала за провеждане на научни конференции, семинари и др. Центърът ще е образец на съвременните информационни технологии и техники.
Напълно е възстановен е и дворът около къщата, който служи като функционална връзка с музейния комплекс.