Вашият екип стои зад проекта за сградата на частното езиково училище "Дорис Тенеди", с какво то се различава от традиционните училища и до каква степен се вмества в контекста на устойчивата архитектура, който в момента е много популярен и търсен?
- Училище "Дорис Тенеди" съчетава традиционни принципи с новаторски идеи. Например традиционно класните стаи се търсят на юг при всяко училище и ние не бягаме от този принцип, защото чисто физически е по-добре за децата да изпитват ласките на слънцето в преходните сезони. В същото време сме направили една доста енергоефективна сграда, като сме предвидили засенчване на цялата южна фасада, където са разположени класните стаи, когато слънцето е високо, във вид на хоризонтални сенници, които спират преките слънчеви лъчи и влизат директно в помещенията. Съответно през преходните сезони, когато слънцето е ниско, светлината ще навлиза в помещенията и това комбинирано със съвременни топлоизолации и обособяване на вътрешен двор в сградата, който служи като комин за естествена вентилация.
Училището е организирано чрез триъгълна схема, която е разчупена по по-интересен начин, отговарящ на характера на сградата, така че да бъде интересно на децата като пространства и виждане за архитектура. Може да се каже, че сме постигнали един доста интересен образ, без да бъде той замаскиран, т.е. говори сам за предназначението на сградата. Всичко това се вписва добре в идеята за устойчивост, която напоследък е много модерна, въпреки че сградата е проектирана, преди тя да набере популярност.
Много беше важно да успеем в много малка площ да сместим много функции – в 3650 кв.м разгъната площ успяхме да вкараме всички функции, които се изискват от конкретната образователна програма. Освен това сградата е изключително компактна и икономична, което е особено важно за този етап, тъй като държа да отбележа, че единствената помощ, която инвеститорите получиха, е от страна на община София, които осигуриха терена. Държавата не помага на нашите училища, тя не отпуска кредити за изграждането им, особено когато става въпрос за частни училища, а нивото в българското образование се дължи на конкуренцията между тях.

Как постигнахте толкова високо качество на изпълнението на сградата?
- Много важно беше по време на строителството да упражняваме много сериозен контрол и аз съм много благодарен на самите инвеститори, че се вслушваха в нашите съвети, което в днешно време е истинска рядкост и е въпрос на интелигентност. Освен това финалът на строителството беше в последните две години, когато вече беше започнала кризата и имахме възможност да упражним авторски контрол на високо ниво и в много случаи имаше наш представител на обекта, който е по-подробно запознат с детайлите в съответствие с характера на сградата, така че всичко да е максимално устойчиво и в същото време да се създаде безопасна среда за децата.

Предвидени ли са съответните системи по отношение на енерго- и ресурсоефективността, например колектори за дъждовна вода или фотоволтаични системи?
- Тези системи не влязоха в програмата, ако говорим конкретно за фотоволтаичните елементи, те все още са недостъпни заради цената си. Училището е изградено на ръба на свръхвъзможностите на една частна институция и това затруднява не само изграждането му, но и предвиждането на модерни системи. Освен това от проектирането на училището досега изминаха 4 години, а тогава не се говореше за тези системи и те не бяха толкова напреднали. В същото време кредитите, които банките отпускат за енергоефективност, позволяват единствено да се санира една сграда и да й се сложи топлоизолация, но не и да направиш нещо ново като да поставиш фотоволтаици или ветрови генератори. В България нещата са поставени така, че инвеститорите традиционно нямат възможност да развият докрай намеренията си, а на предприемачеството се гледа по лош начин.

Как сградата на училище "Дорис Тенеди" ще посрещне изискванията на Европа 2020?
- Сградата разполага с всякакви възможности да влезе във всяка една програма. Всички покриви са плоски и така се осигурява много голяма площ за разполагане на фотоволтаични елементи, дори при положение че част от тях са за горно осветление или се използват. Единия от покривите е зает като спортно игрище. Определено има възможности за надграждане, така че да се постигне още по-добър енергиен баланс, но на този етап няма програма, която да ти гарантира, че това реално ще бъде изгодно.

Споменахте, че реализацията на сградата започва на практика с началото на кризата, как сегашната ситуация се отразява на вашия бизнес?
- Човек винаги е доволен, когато вижда резултат от усилията си във всяко едно отношение – в лично и професионално. От тази гледна точка единственото, което би помрачило настоящия момент, е финансовата страна, но това е твърде малък фактор и не трябва да се влияем от това. Действително съм доволен от дейността на нашата фирма, защото живеем във време, в което можем да видим резултата от работа си. Ние живеем в хубаво време и виждаме плода на труда си и това опира до философия на живота. Ако говорим за кризата, може да се каже, че минаха две години и вече свикнахме с тази ситуация. Има наченки, че кризата отминава, и това ни прави оптимисти, но те не са във финансово измерение, напротив. Интересът на инвеститорите от своя страна е променен, вече не се интересуват толкова от жилища и офиси, а от по-различни обекти – училища, спортни обекти, клиники, все нови неща. Важното за архитекта е да търси нови неща, но завладявайки нови територии, не можеш да направиш печалба. Тя идва с рутината, когато правиш едни и същи неща. От новите неща ще изваждаме продукция, което е най-важното.

Какво е отношението ви към архитектурните конкурси и начина, по който се провеждат, имайки предвид, че сега е най-подходящият момент за развиване на тази практика?
- Наскоро бяха обявени няколко конкурса, и то доста сериозни, например този за Художествената галерия е уникален конкурс, но по мое мнение не дадоха време. За мен един такъв конкурс трябва да е организиран в по-дълги срокове, защото в противен случай нещата стават случайно, на когото успее да му хрумне бързо добра идея, печели, а всеки архитект има нужда от време да помисли и да прехвърли нещата. Аз подкрепям идеята, но проблемът е, че всичко минава през държавна поръчка, т.е. този, който печели конкурса, не е сигурно, че ще успее да го завърши след търга за самата реализация. Аз съм съгласен с това, че конкурсите трябва да се организират по отделна наредба и този, който печели конкурса, трябва да носи авторските права. Надявам се да се случват все повече конкурси.