Брой 6 на Списание ГРАДЪТ СГРАДИ
Разхождайки се из кривите павирани улички в Стария град на Пловдив, плътно затворени от високи зидове и възрожденски къщи с надвиснали еркери, човек може и да пропусне величествената сграда на Градската художествена галерия. Възрожденското градче (или поне каквото е останало от него) сякаш с времето е погълнало тази чужда на духа му постройка. Наистина – неоренесансовата сграда е свободностояща, силно отдръпната от границите на имота, с изявена ос на симетрия, предполагаща също толкова добре балансиран и симетричен подход, който обаче е невъзможен в едно възрожденско селище като Стария град. Непреодолим антагонизъм или неоползотворена синергия на даденостите?

СГРАДАТА

Дело на тогавашния окръжен инженер и възпитаник на Политехническия институт във Виена – Йосиф Шнитер, Девическото училище (което първоначално се е помещавало в сградата) бързо става един от символите на града по онова време. Неокласицизмът е спектакъл, и то спектакъл за един път – импозантното излъчване и днес не е напуснало неоренесансовата сграда. Така че всички бъдещи намеси не следва да променят това чрез радикални интервенции, а да се търси максимална автентичност на екстериора - възстановяване на оригиналните цветове на фасадата, реставриране на всички детайли с подходящи материали, подмяна на дограмата с нова дървена по съществуващия детайл, запазване параметрите на покрива и т.н.

Всъщност най-сериозните промени по сградата се появяват в интериора като резултат не от стилистичните различия в епохите, а от съществуващите в момента законови наредби – за пожарна безопасност (добавяне на външна евакуационна стълба от метал и видим бетон; вътрешна представителна стълба от метал, видим бетон и естествена дървесина); конструктивна устойчивост (подмяна на покривната конструкция); достъпност на средата (остъклен външен и вътрешен асансьор с видима метална конструкция; нова организация на входното фоайе); осветление; вентилация и климатизация; звуко- и топлоизолираност и т.н.
Всички нови елементи се предвижда да бъдат изградени от естествени материали, и то с минимална обработка, където е възможно. Това често е предпочитан способ в днешната реставраторска дейност – навярно защото намеква за неизбежността на намесите в опит да се отдаде реверанс на културния паметник, но също така изключва възможността да се превърнат в евтина декорация, пастиш.

ДВОРЪТ

Обширното дворно пространство около сградата е претърпяло множество преустройства, които са заличили следите (ако е имало такива) от минали стилистични епохи. Това ни дава свободата да развием потенциала на двора до крайност, като премахнем неуместната за съвременна културна институция ограда, която няма историческа стойност. С този урбанистичен жест психологическата преграда между галерия и посетител изчезва, а дворът се превръща в едно от малкото отворени обществени пространства в Стария град.
По-нататъшните проектантски решения не изискват изобретяването на нови типологични или морфологични единици. От нас се иска просто да освободим скритите възможности на ситуационната специфика, да се опитаме да материализираме неосъществената метаморфоза на възрожденски/средновековен урбанизъм в неоренесансов (макар и в твърде ограничен мащаб). Подобни хибриди са нещо типично за архитектурата след постмодернизма, и особено днес, когато темата за опазването на недвижимото културно наследство е толкова актуална, макар и болезнено опростявана.
Нашето решение се състои в изграждане на силно представителна външна каменна стълба, следваща начупената линеарност на уличната мрежа. Тя води към своеобразен микроплощад, какъвто се очаква да има пред подобна неокласическа сграда. Площадът е с нарушена, но силно подсказана симетрия, и гледа към града от повдигната площадка пред галерията. Увенчан е от реставрираната фреска на известния пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Рампа за хора в неравностойно положение позволява на посетителите постепенно да възприемат фреската от различни ъгли и да я разгледат отблизо. Предвижда се изграждането на бетонови постаменти за скулптури в зелените площи, превръщащи двора в скулптурна градина. Използваните настилки са от графитеносив гранит, рамкиращ пана от характерните за Пловдив гранитни павета.