София произвежда около 300 000 тона отпадъци годишно и все още не достига капацитета (410 000 тона) на Завода за механично-биологично третиране, който работи от 12 септември 2015 г. Всеки ден във фабриката пристигат по около 1300 тона отпадъци, като на час могат да бъдат обслужени по 40 камиона. Големите бели Renault C380 минават през кантара и се отправят към приемното здание, снабдено със система за обезмирисяване и обезпрашаване. На заден ход се прилепват до някой от 8-те входа на първата от общо 12-те сгради на завода, за да прехвърлят товара си в двата дълбоки бункера.  Оттук нататък отпадъците започват своя самостоятелен поход по движещи се подове към сградата за механично сепариране. Там магнити отделят черните метали от боклука и по технологичните ленти се обособяват материали, подлежащи на рециклиране (около 39 043 тона на година) – хартия, картон, стъкло и пластмаса. Пресяването се прави според големината от четирите барабанни сита, като всяко от тях е с капацитет 8 тона на час. Фракцията над 200 мм, която излиза от ситото, се отправя директно към зоната за ръчно сортиране. По-малката фракция постъпва в сградата за биологично сушене, в която има 26 клетки. Там "продуктите" намаляват почти двойно обема си заради отделянето на вода. Това, което остава, се придвижва към специална инсталация за производство на подобен на компост материал (CLO) – около 359 тона годишно, а 178 462 тона годишно се превръщат в RDF гориво. За депониране остават около 75 635 тона на година, или 5% от постъпилите отпадъци.
Произведеното RDF гориво отива в сградата за съхранение. Оттам поема към четирите циментови завода в страната, но само засега. Очаква се през този програмен период 2014 - 2020 "Топлофикация - София" да стане потребител на RDF горивото, като необходимата за целта инсталация трябва да е готова след 2 години и половина. Тогава 30% от столичани ще се топлят от преработени отпадъци, а нуждите от природен газ ще намалеят с 10%.

Г-жо Бояджийска, с проекта за интегрирана система за третиране на отпадъците за пръв път на практика на отпадъците се гледа като на ресурс. Какво влиза в завода и какво излиза от него и кой го ползва?
- Използването на отпадъците като ресурс е част от концепцията за "кръговата икономика" на ЕК и стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Рециклирането, пестенето на ресурси, използването на отпадъците като ресурс чрез производството на електро- и топлоенергия са мерките, които се препоръчват от ЕК. Интегрираната система за управление на отпадъците включва третирането на зелени, хранителни и битови отпадъци чрез съвременни методи и технологии на механична и биологична преработка. Заводът е с капацитет 410 хил. тона битови отпадъци на година. В резултат от работата му се произвеждат около 180 хил. тона на година RDF гориво, отделят се хартия, пластмаса, стъкло и метали, които общината продава.

Според вас от колко завода за преработка на отпадъци се нуждае България?
- Според мен България има нужда от не повече от 5 завода, изградени на регионален принцип, т.е. за няколко общини. По този начин разходите за преработка ще са минимални. Заводът в София реално е  вторият в България, другият е частна инвестиция във Варна.

Как работи Заводът за преработка на отпадъците 1 година след откриването му?
- Експлоатацията започна през септември 2015 г., в съответствие с приетия план за постепенно натоварване. До 25 юни 2016 г. са постъпили 147 222 тона смесени битови отпадъци от територията на Столичната община. За същия период са обработени 141 280 тона отпадъци, като от тях са извлечени 5307 тона рециклируеми отпадъци.
Най-голямо е количеството на стъклото - 2731 тона, и черните метали – 2112 тона. Отделената пластмаса е 195 тона, а цветните метали и хартията са съответно 173 тона и 94 тона. Депонираното количество остатъчни материали са едва 20 553 тона. Произведени са 71 014 тона RDF гориво. Според данните за отчетния период се наблюдава тенденция на намаляване на количеството депонирани отпадъци и увеличаване на количеството на отделените рециклируеми материали от началото на експлоатацията на завода до момента.
Съгласно договора за строителство изпълнителят на Завода за МБТ ДЗЗД "Актор АД – Хелектор АД" има задължението в рамките на 1 година от експлоатацията на инсталацията да докаже постигането на предвидените по проект технически и икономически показатели. В резултат от работата на завода се очаква количеството отпадъци за депониране за 2016 г. да бъде намалено до 80 000 т. Това представлява намаление соколо 2.5 пъти спрямо депонираните отпадъци през 2009 г.

Каква е организацията на процеса на доставка и преработка на отпадъците и получаване на така нареченото модифицирано твърдо гориво?
- Капацитетът на завода е 410 000 тона годишно, или 1300 тона на ден.
Етапите на преработка са следните:
*Приемане и предварително сортиране, като в този етап се отделят опасни и едрогабаритни материали.
*Механично третиране, като целта е да бъдат отделени рециклируемите материали и RDF горивото.
*Биологично третиране чрез патентован процес (Herhof) на биологично сушене.
*Стабилизиране и производство на висококачествено RDF гориво и подобен на компост продукт.
Целият процес на преработка е напълно автоматизиран и контролиран в реално време чрез интегриран мониторинг на процеса и система за събиране на данни (SCADA). Отпадъчните води се третират в отделна пречиствателна станция. Въздухът от халетата се пречиства в ръкавни филтри, скрубери и биофилтри.

Стимулирани ли са българските общини да рециклират?
- Съгласно националното ни законодателство общините са длъжни да постигнат определени цели за рециклиране и в тази връзка трябва да се търсят и подходящите механизми за насърчаване на рециклирането.
Работещ механизъм са дължимите такси за депониране на отпадъци.

След завода за отпадъците коя е сегашната ви цел?
- Изграждане на инсталацията за оползотворяване на RDF в "Топлофикация София" АД и изграждане на съоръжения за третиране на утайките от ПСОВ "Кубратово".

Каква част от енергията, нужна за отопляването на София, ще осигури RDF горивото и откога? Как този факт ще се отрази на сметките на столичани, абонати на "Топлофикация София"?
- С използването на RDF в "Топлофикация София" ще се произвежда около 135 000 MWh електроенергия, което е потреблението на 25-30 хиляди домакинства, и около 390 000 MWh топлоенергия. Това ще гарантира поносима цена на парното в София.

Какво представляват технологията и инсталацията в "Топлофикация София", на каква стойност са?
- Общата стойност на проекта е 145 млн. евро без ДДС. Технологията предвижда горивото да се подава в камерата чрез захранваща шахта, след което постъпва върху тласкаща скара, в която протичат процеси на сушене и изгаряне при 850°С.
Вторият важен елемент е хоризонтален котел. В него ще се използва топлината на димните газове за производство на пара.
Третата част е турбина и бойлер-кондензатор. Отработената от турбината пара ще се отвежда до присъединен бойлер-кондензатор, в който парата ще се кондензира и ще генерира топлинна енергия, захранваща топлофикационната мрежа на София. Предвидени са два кондензатора, като системата ще бъде с конфигурация от 3 топлофикационни помпи (две от които ще бъдат в експлоатация при нормални условия, а една ще бъде резервна).
Пречистването на отпадъчните газове е четиристепенно, включва сухи и мокри способи и гарантира постигане на нива на емисиите под нормите, определени в директивите на ЕС.

Докъде стигна проектът за изграждане на инсталацията за комбинирано производство на електро- и топлоенергия в "Топлофикация София" АД?
-За проекта има направено прединвестиционно проучване, на база на което са определени основните параметри за реализацията му. Има издадено положително решение по ОВОС за реализацията на проекта. Към настоящия момент в процес на подготовка е формулярът за кандидатстване за финансиране на проекта с всички необходими приложения към него, като очакваният срок за внасянето на документите за одобрение от УО на ОПОС 2014 - 2020 е до края на тази година.

Интервю
Милена Василева