Във Франция има фонд за събиране на средства за запазване на културното наследство, отпуска се държавна помощ на собствениците му и за тях има данъчни облекчения, когато го поддържат и ремонтират.
От друга страна в България липсва цялостна концепция на държавата в защита на паметниците на културата, липсва единен и централизиран регистър, а много от паметниците са само декларирани, без да бъдат надлежно описани.
Това са само част от изводите от дискусията на тема "Културното наследство: достъпно, поддържано и защитено", която се проведе в Червената къща.
Участие в нея взеха професор Дени Гранжан от Висшето училище по архитектура в Нанси, Франция; Тодор Кръстев от ИКОМОС; архитект Константина Пехливанова; зам.министърът на културата Бони Петрунова и главният архитект на София Здравко Здравков.

Първият закон за културното наследство във Франция - от 1543 г.
Гранжан разказа за френския опит за опазване на културното наследство, където първата законова уредба датира от 1543 г. при управлението на крал Франсоа Първи. В момента тези отношения се уреждат със закон от 1913 г. Мерките по неговото опазване и към днешна дата са изцяло държавни, те обаче са децентрализирани и реално се осъществяват от общините, но винаги последната дума по казуси с културно наследство е на държавата, обясни професорът.
Той се позова и на статистика, според която 75% от французите се вълнуват от тази тема, като 40% са доволни от опазването на културното наследство.

Високият процент на обществената заитересованост от паметниците на културата е принудил политическите партии да се съобразяват
с него и в момента във Франция има консенсус за защита на паметниците на културата. Въпреки, че и там понякога ценни архитектурни сгради изгарят, а други не се поддържат и падат, в страната има единна концепция за тяхното опазване, тъй като е туристическа дестинация, а парите от туризма представляват 8% от брутния вътрешен продукт.

"Лицето на паметника не е на собственика, а на обществото".
Това са думи на Виктор Юго произнесени преди закона от 1913 г., който е поставил началото на солидна по думите на Гранжан правна уредба, която отива отвъд правото на частна собственост и според която културното наследство се опазва и независимо от мнението на притежателя му. Гранжан отбеляза още, че държавата винаги трябва да поема своята отговорност по опазване на културното наследство, дори и при децентрализирана система за работа с него.

Един от изводите след експозето на френския професор бе, че сред проблемите в България може би е, че няма 100-годишен закон. Извод, на който веднага реагира зам.-министърът на културата Бони Петрунова, като заяви, че има такъв, без обаче да стане ясно за кой точно нормативен акт говори. И въпреки интересните презентации, както на Гранжан, така и на Тодор Кръстев от ИКОМОС и архитект Пехливанова, основните въпроси, реакции и реплики бяха към Петрунова.

във Франция има фонд, който се събира от част от данъците.
Държавата отпуска и данъчни облекчения на собственици на паметници, които полагат усилия за поддържането им.

От своя страна главният архитект на София Здравко Здравков определи като
прибързано прехвърлянето на грижата за паметниците към общините (с поправките в Закона за културното наследство от началото на годината - бел. ред.), за което е даден срок от 1 година, без да има ясна законова регламентация за механизма, по който ще се случва това.

Що се отнася до субсидирането на културното наследство във Франция, Дени Гранжан отбеляза, че 600 млн. евро на година от държавния бюджет се разпределя по региони в страната. А 40 млн. евро идват от фонда. Но винаги последната дума е на държавата. Той отбеляза още, че мнението на държавата се взема от експерти с абсолютно установени компетенции и заключенията им не се оспорват.

Пълният текст четете в Дневник