Списание ГРАДЪТ бр. 4, август-септември, 2016 г.

Архитект Пенка Станчева

Работата по спасяването на стара каменна къща изисква търпение, занаятчийски подход, друг тип нагласа към процеса на проектиране. И когато тя завърши, само можеш да се гордееш, че си бил част от процеса на такъв проект. Къщата е в едно от онези отдалечени, полуизоставени села в Родопите, в които често мечтаем да имаме свой дом. Такава била и мечтата на собственика на тази сграда. Тя е разположена на склон с много голяма денивелация, като частично стъпва върху скала. Първите два етажа са изцяло от суха каменна зидария, третият е частично от камък, частично от чит (клони и кал).

След като я купува, собственикът решава да възстанови покрива – премахва металното покритие, възстановява дървената конструкция и връща тиклите на покрива. Но оригиналните каменни покривни плочи, макар и тънки, се оказват твърде тежки. Къщата поддава. Затова спомагат и теренните води, стичащи се свободно по пътеката зад къщата, които правят така, че тя да започне с годините да се "пързаля" по скалата. В резултат на всичко това един от ъглите на къщата не издържа товара, зидарията се разпуква. Така в крайна сметка собственикът ни помоли за професионална помощ.
Намесата започва с това да се намери най-деликатното конструктивно решение. Първите предложения са тежки от строителна и финансова гледна точка. Тук се намесва инж. Весела Русафова, която проектира своеобразен армиран кожух от вътрешната страна на партерния етаж. Той е "закачен" чрез армировката към скалата и терена. Така се заздравява цялостно най-ниският етаж, а по този начин и цялата къща. Отвън разпуканият ъгъл се подпира със стоманобетонов елемент – това е компромис, който всички в крайна сметка приемат. Съвременни и традиционни технологии се преплитат при възстановяване на сградата.

Камъкът е оставен видим на много места и е запечатан с безцветен матов лак. Неговата структура е в контакт с новите стоманобетонови елементи, които също са оставени видими. Тези две структури са в компания на чиста бяла варова мазилка.

Подовете са възстановени, като преди това гредоредът също е възстановен. Дограмите са дървени, със стъклопакет. Таваните са с традиционните за района обшивки. Всички елементи от дърво са обработени с байцове в различни полутонове – от тъмнокафяво за врати, дограми, подпрозоречните первази и кушаците, през прозрачен топът полутон за подове и тавани, до бяло за част от таваните на най-ниските помещения. Отоплението е решено като комбинация между камина с водна риза и електрически радиатори. За по-голямо удобство е предвидено дистанционно онлайн управление на радиаторите, както и пожароизвестяване. Електрическата инсталация върху камъка е оставена видима без колебание. Новото разпределение дава възможност за обитаване на най-високия етаж независимо от другите два етажа – там са дневната с кухня и столова, една спалня и баня с тоалетна. На етажа под него са организирани още две спални и втора дневна. В някогашния подник се намира голямата баня с вана, както перално помещение и котел. Най-ниският етаж е с пряк излаз на двора.

Къщата е обзаведена от собствениците с идеята решението да изглежда като място, което е живяло през годините и е акумулирало предмети и мебели от различни епохи. Запазени са зиданите шкафове с дървени врати. Обзавеждането е с мебели с естетика, характерна за града от началото на миналия век.

В допълнение се появяват аксесоари със соц звучене и други, които са категорично модерни. Този еклектичен сбор е довел до резултат, в който история и съвремие се събират както чрез строителните работи, така и като обзавеждане.