Магистрала "Черно море" в близост до морето да влезе в Черноморския автомагистрален пръстен

Магистрала "Черно море" да минава не във вътрешността на страната, а по-близо до морето, предложиха на конференция пътни експерти, местните власти в областите Варна, Бургас и Добрич и логистични фирми.
Черноморският автомагистрален пръстен с дължина около 7000 км ще обикаля Черно море. В проекта участват осем страни от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Не е уточнено откъде ще преминава пръстенът в България, но се предлага да включва трасе от магистрала "Марица" до Русе или да следва автомагистралите "Тракия" и "Черно море". |
Според сега предложения вариант в Черноморския автомагистрален пръстен българската отсечка минава през Русе, връх Шипка и стига до Свиленград.
Това предложение е част от меморандума, сключен през април 2007 година от страните членки на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Тези становища изразиха по време конференция "Черноморски автомагистрален пръстен – предизвикателства и перспективи", организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура, УАСГ и Агенция "Пътна инфраструктура".
Основна цел на конференцията "Черноморския автомагистрален пръстен - предизвикателства и перспективи" е подновяване и осигуряване на форум за представяне, анализи и информация относно планирането, проектирането и експлоатацията на черноморския автомагистрален пръстен.
Конференцията завърши с декларация, в която основно се настоява магистрала "Черно море" да е част от Черноморския автомагистрален пръстен, да не е разположена във вътрешността на страната – на 50-60 км от морето, а да е по-близо до крайбрежието.
Целта е тя да обслужва не само туристическия трафик, но и товарите, като има бързи връзки с пристанищата и летищата по Черноморието.
Според министър Десислава Терзиева към магистрала "Черно море" има заявен интерес от китайски инвеститори. Тя потвърди, че за аутобана има предпроектни проучвания, но няма идеен проект.
Според Тодор Тодоров, представител на Сдружението на пътните инженери и консултанти (СПИК) и част от консорциума, разработил предпроектните проучвания за "Черно море" през 2001 година, тогава са представени три варианта: червен, син и зелен.
Синият е най-отдалечен от морето. Избран е зеленият, който покрива екологичните и икономическите изисквания, но 12 години по-късно не дава отговор на няколко въпроса: как магистралата ще свърже черноморските пристанища Варна и Бургас, концесионираните вече летища, връзката с магистрала "Марица" и как ще се отрази на мрежата Натура 2000.
Това определя необходимостта от ново проучване. Според тогавашното проучване стойността на оптималния зелен вариант е 356 милиона лева.
Според Петър Мутафчиев, председател на Форум за балкански транспорт и инфраструктура, много е важно да се отстоява позицията за близост на "Черно море" до Черноморието, за да се осигури трасето за товарния транспорт между Турция и Румъния.
Мутафчиев припомни и четвърти вариант за магистрала "Черно море" в близост до Айтоския проход, който е твърде отдалечен от морските магистрали и туристическите летища.
Заместник-министърът на регионалното развитие Мирослав Мазнев подчерта важността на две скоростни отсечки Дуранкулак – границата с Румъния и Бургас – Малко Тървоно и границата с Турция.
Той прибави към важните трасета и Варна – Добрич, скоростен път към Силистра и път към Румъния и Молдова.
Заместник-министърът на транспорта Петър Киров също застава зад идеята за по-близка до Черно море магистрала, като припомни, че в бюджета на оперативна програма "Транспорт" 2007 – 2013 средства за проектирането й няма. Предвидено е финансиране само за магистралите "Струма" и "Хемус".
Той припомни, че се говори за жп и пътна магистрала в близост до морето, като жп връзката Карнобат – Синдел също ще кандидатства за финансиране през периода 2014 – 2020. Индикативната й стойност е 270 милиона евро.
Присъстващите на конференцията ще изпратят декларацията до изпълнителната и законодателната власт. В началото на следващата година България поема председателднтвото в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и от икономечаска гледна точка 6-те месеца могат да бъдат използвани в полза на налагане на новата идея и за намиране на финансиране на идеен проект.
В увертюрата си Петър Диков предупреди участниците, че неговото изказване няма да е в унисон с тезите на всички присъстващи. Той предложи скоростно трасе покрай морето – панорамен път, тоест разширяване на път І-9, който свързва Синеморец с Дуранкулак. По този начин той смята, че ще бъдат обслужени туристическите потоци. Товарните могат да бъдат и по-навътре в страната, като трасето на подобна магистрала може да мине и през Айтоския Балкан. За Диков е по-важно изграждането на железопътен черноморски пръстен, който да свърже товарите между страните. Той припомни, че от Северна Европа към Източна вървят 75% от товарите, а от Югоизточна съм Северна Европа влизат само 5-10%. Арх. Диков, който направи това изказване като дългогодишен урбанист и човек, който се занимава с регионална икономика, е на мнение, че трябва да възстановим жп линията Ямбол – Елхово – турска граница и така да свържем турските жп линии с българските. Диков припомни, че 60% от товарите се движат в посока Балтийско - Адриатическо море и че ние спокойно можем да се включим в трасето Патра – Солун – Кавала – Александруполис – Варна – Констанца – Одеса. Пътните експерти бурно скочиха след изказването на Петър Диков. Други пътни експерти припомниха, че една от труднвостите е ОВОС на тази магистрала, което за четирилентов панорамен път по съществуващото трасе няма да е проблем. |