Икономическите стимули и активното гражданско участие са ключът към успеха на ефективното управление на отпадъци в Европа.
Това обясни Йоханес Майер, началник отдел "Международни връзки" в Австрийската агенция по околна среда (ААОС), Виена по време на уъркшоп в София за представяне на добрите практики в ЕС за механизмите за контрол и насърчаване на превръщането на отпадъците в ресурс.

"Гражданите трябва да бъдат убедени и да осъзнаят, че са част от системата за управление на отпадъци и че от тяхното отговорно поведение и отношение зависи качеството на услугата, която получават и чистотата на мястото, където живеят", допълни Майер.

В Европа системите за управление на отпадъци функционират добре тогава, когато има ясно разпределение на отговорностите между всички заинтересовани страни - граждани, бизнес и администрация и те са съответно мотивирани или санкционирани при спазване или не, на изискванията към тях.

Така например община Виена от 1998 година до момента е финансирала над 80 проекта, които са свързани само с насърчаване и предотвратяване на образуването на отпадъци от гражданите.
Ежегодно се провеждат конкурси и състезания за разработване на малки проекти с иновативни идеи и техники за намаляване на отпадъците, провеждат се образователни кампании за жизнения цикъл на отпадъците и за ползите от рециклирането.

"Гражданите трябва да бъдат наясно с очакванията към тях, както и с икономическите стимули и евентуални санкции при правилно или неправилно отношение към отпадъците", обясни още Майер, който представи резултатите от проучване на добри европейски практики за механизмите за граждански контрол и партньорството между администрацията, гражданите и бизнеса за промяна в отношението към отпадъците и превръщането им от проблем в ресурс.

Във всички проучени европейски държави се изпълняват периодично поредица от кампании, национални и местни, насочени директно към гражданите за предотвратяване на образуването на отпадъци и насърчаване на гражданското участие в разделното събиране и оползотворяване на отпадъци.
Oрганизират се образователни кампании в детските градини, училищата, сред студентите и местните общности, за да се демонстрира на практика правилното отношение към отпадъците, да се повиши информираността на населението и от най-ранна възраст да се възпитават гражданите към отговорно поведение и опазване на околната среда.

В повечето държави се провеждат специални събития, празници и семейни игри, раздават се безплатни наръчници и ръководства за правилното събиране и разделяне на отпадъци.
"Целта е населението да бъде мотивирано да използва системата, така както тя е замислена, за да се постигат максимално добри резултати в нейното приложение", допълни Йоханес Майер.

Текущо във всяка държава се извършва анализ на произхода и морфологията наотпадъците, въз основа на който се разботват конкретните мерки и икономическите механизми, за да се променят навиците на гражданите и да се стимулира правилното поведение.

Така например в община Ламберт във Великобритания функционира обществен съвет по околна среда, който отговаря за провеждане на ефективна комуникация с гражданите и определяне на конкретни мерки за насърчаване на тяхното участие в предотвратяването на образуването на отпадъци.

В Швеция е подписано споразумение с асоциация на кетъринговата индустрия на регионално и национално ниво за намаляване на отпадъците в ресторантите. Направена е мащабна кампания по обучение на работещите в ресторантите и клиентите. Изготвен е списък с 10 стъпки, които се прилагат в организацията на дейността на всеки ресторант.
Ефектът от прилагане на тази мярка е 10% намаляване на отпадъците в ресторантите.

Във Франция се огранизира подобна мащабна кампания "Почти перфектно домакинство", в която под формата на игра няколко домакинства се ангажират за определен период от време да прилагат ежедневно списък от правила, водещи до намаляне на отпадъците им.
Целта е да се покаже чрез местен пример, че превенцията на отпадъците е достъпна за всеки.
Създадени са специални интернет сайтове, на които се публикува информация за играта и гражданите могат да проследят ежедневно как се променя размерът на отпадъците на участващите домакинства, в следствие на определени дейности, например: слагане стикер върху пощенската кутия, срещу нежелани рекламни материали - "Stop Pub", замяна на текстилни продукти за еднократна употреба с такива за многократна употреба (например санитарни ръкавици, кърпи, и др.);закупуване с предимиство на продукти в насипно състояние и продукти с еко-етикет; произвеждане на домашен компост; поправката на повредени домашни уреди; промяна в начина на готвене и пазаруване на домакинството за намаляване на хранителните отпадъци; промяна в начина на потребление на питейна вода с цел пестене на водата и др.
Резултатите от експеримента показват, че най-добрите домакинства са постигнали 88% намаление на отпадъците си за периода на играта.

В много европейски държави се прилага и стимулиращо данъчно облагане чрез определяне на такса "смет" на принципа "плащаш, колкото изхвърляш". По този начин населението е насърчавано да предприема екологосъобразни действия за намаляване на отпадъците си, да използва пълноценно системата за разделно събиране на отпадъци, за да намали максимално остатъчния си битов отпадък, за чието събиране и извозване заплаща такса на общината.

Подобни кампании и игри редовно се провеждат и в Дания.
Община Оденс ежегодно организира семейни игри и съзстезания за правилно сортиране на отпадъци в "умален модел" в местните фирми за рециклиране. Разпространяват се и безплатни наръчници по управление на отпадъците, в които се представят и нови технологични въведения, водещи до намаляване на отпадъците, актуални промени в законодателството и други.

"Не разбирам защо вашата система за разделно събиране и управление на отпадъците не работи ефективно, тъй като в Австрия съществува подобна организация на дейността, с малки допълнения и тя работи", коментира в заключение Йоханес Майер.
В Австрия отпадъците от опаковки се изхвърлят също в цветни контейнери, а останалите - съответно в контейнера за биоотпадъци или за смесена смет.
Обслужването на цветните контейнери се поема от таксата, включена в цената на всеки опакован продукт, която всеки гражданин заплаща при покупката му в магазина. Обслужването на останалите контейнери се заплаща от всяко домакинство под формата на такса смет в зависимост от обема на отпадъците в него и честотата на извозването му.
За това целта на всеки гражданин в Австрия е максимално добре да разделя отпадъците си и да изхвърля опаковките в цветните контейнери, което е "безплатно" за него, за да остане минимално количество отпадък в другите контейнери за "остатъчна смет", които се заплащат под формата на такса смет.
Така чрез действащ икономически механизъм се гарантира и стимулира разделното събиране и насърчава рециклирането, а това води пряко до предотвратяване на образуването на отпадъци.

По последни данни на Евростат в Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия, където се прилага принципа "заплащаш, колкото изхърляш", се депонират по-малко от 3% от битовите отпадъци, а останалите 97% се рециклират, изгарят или компостират успешно, превръщайки се от проблем в ресурс.

За разлика от тези държави, в България 94% от отпадъците се депонират на сметища, като само 5% се рециклират успешно и 1% се използват за други цели.

"Успешният модел за управление на отпадъците се основава на няколко много прости принципа – публичност, прозрачност, отчетност и обществен диалог", каза в заключение Майер.

Проектът "Европейски механизми и гражданско участие за по-добро качество на живота в София" се изпълнява от Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) и се финансира от Програма Европа - 2013 на Столична община, в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата 2019 г.
Основна цел на проекта е "Популяризиране на добри европейски практики за механизмите за осъществяване на граждански контрол и партньорство между администрацията, бизнеса, гражданите и медиите за повишаване качеството на живот в столицата чрез насърчаване на отговорно отношение към отпадъците".
Специфичните цели, които си поставя проектът, са свързани с проучване на добри европейски практики за механизмите за контрол и партньорство от страна на гражданите, администрацията, бизнеса и медиите за подобряване качеството на живот в столицата; повишаване на знанията на местната власт, бизнеса, журналистите и гражданите за добрите европейски практики за отговорно отношение към отпадъците и подобряване на качеството на живот в столицата; изработване на обобщен доклад за приложимостта на европейските механизми в София и предоставяне на общинския съвет на Столична община; насърчаване на активното включване на гражданите и медиите подобряване на образа на столицата и качеството на живот чрез намаляване на отпадъците.