В рамките на най-радикалната промяна на инфраструктурната политика на ЕС от нейното създаване през 80-те години на ХХ век, днес Европейската комисия публикува нови карти на деветте главни коридора, които ще бъдат гръбнака на превозите в единния европейски пазар и ще променят коренно връзките между Изтока и Запада.

С оглед на тези големи амбиции, финансирането от ЕС за транспортна инфраструктура ще бъде увеличено трикратно в периода 2014-2020 г. на 26 млрд. евро, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

Като цяло новата политика на ЕС в областта на инфраструктурата ще доведе до преобразуване на настоящите разнородни европейски автомобилни и железни пътища, летища и канали в единна трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T).

С новата политика се създава основна транспортна мрежа, базирана на 9 главни коридора: 2 коридора север-юг, 3 коридора изток-запад; и 4 диагонални коридора.
Благодарение на тази мрежа ще се преобразуват връзките изток-запад, ще бъдат избегнати задръстванията, ще се модернизира инфраструктурата и ще се рационализират трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия ЕС.

Мрежата ще подобри връзките между различните видове транспорт и ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата.
Очаква се товарните превози да нараснат с 80 % до 2050 г., а пътническите — с над 50 %.

Основната мрежа трябва да бъде завършена до 2030 г. Наличието на финансиране ще зависи от успешното приключване на преговорите по общата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г.

Финансирането за транспортна инфраструктура ще се увеличи три пъти в периода 2014 - 2020 г. на 26 млрд. евро.
То ще бъде насочено главно към основната транспортна мрежа, където е най-голяма добавената стойност за ЕС.

За да се даде приоритет на връзките изток-запад, почти половината от общото финансиране от ЕС за транспортна инфраструктура (11,3  млрд. евро от Механизма за свързване на Европа) ще бъде предназначено само за страните, подпомагани по линия на политиката на сближаване.

Новата основна транспортна мрежа ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от транспортни артерии, включващи се в основната мрежа на регионално и национално равнище. Широкообхватната мрежа ще осигури пълно покритие на ЕС и достъп до всички райони.
Целта е да се гарантира, че до 2050 г. времето за пътуване на преобладаващата част от европейските граждани и служителите в предприятия до тази широкообхватна мрежа постепенно ще бъде намалено на не повече от 30 минути.

Финансирането от 26 милиарда  евро в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на Многогодишната финансова рамка, практически ще действа като "начален капитал", който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които иначе не биха били изградени.

Изчислено е, че разходите по изпълнението на първата фаза на финансиране на основната мрежа за 2014—2020 г. ще бъдат на стойност 250 милиарда евро. Основната мрежа трябва да бъде завършена до 2030 г.

Деветте коридора:
Всеки коридор трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави членки и 2 трансгранични участъка.

Балтийско-адриатическият коридор е една от най-важните трансевропейски шосейни и железопътни оси. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани райони в Южна Полша (Горна Силезия), Виена, Братислава, източния алпийски регион и Северна Италия. Той включва важни железопътни проекти, като например планинския тунел "Земеринг" и железопътната линия "Коралм" в Австрия и трансгранични участъци между Полша, Чешката република и Словакия.

Коридорът "Северно море — Балтийско море" свързва пристанищата на източния бряг на Балтийско море с пристанищата на Северно море. Коридорът ще свързва Финландия и Естония с ферибот и ще осигурява модерни шосейни и железопътни транспортни връзки между трите балтийски държави и Полша, Германия, Нидерландия и Белгия. Той включва и вътрешни водни пътища между река Одер и немски, нидерландски и фламандски пристанища, например Mittelland-Kanal.
Най-важният проект е Балтийската железница — европейска железопътна линия със стандартно междурелсие между Талин, Рига, Каунас и Североизточна Полша.

Средиземноморският коридор свързва Иберийския полуостров с унгарско-украинската граница. Той следва средиземноморското крайбрежие на Испания и Франция, пресича Алпите на изток през Северна Италия и минава през адриатическото крайбрежие на Словения и Хърватия в посока Унгария. С изключение на река По и няколко други канала в Северна Италия той се състои от автомобилни пътища и железопътни линии. Основни железопътни проекти по протежение на този коридор са връзките Лион – Торино и участъкът Венеция – Любляна.

Коридорът "Изток/Източно Средиземноморие" свързва Северно, Балтийско, Черно и Средиземно море, като така се оптимизира използването на съответните пристанища и морски магистрали. Той включва река Елба като вътрешен воден път и ще подобри мултимодалните връзки между Северна Германия, Чешката република, Панонския регион и Югоизточна Европа. Той продължава през морето от Гърция до Кипър.

Скандинавско-средиземноморският коридор е изключително важна за европейската икономика ос между Севера и Юга. Той прекосява Балтийско море от Финландия до Швеция и минава през Германия, Алпите и Италия, като свързва основните градски центрове и пристанища на Скандинавския полуостров и Северна Германия с индустриализираните центрове в Южна Германия, Австрия и Северна Италия и продължава до италианските пристанища и Валета. Най-важните проекти по протежение на този коридор са постоянната връзка при Фемарнбелт и планинският тунел "Бренер", включително пътищата за достъп до тях. Коридорът продължава през морето от Южна Италия и Сицилия до Малта.

Рейнско-алпийският коридор е един от най-натоварените маршрути за товарни превози в Европа. Той свързва пристанищата Ротердам и Антверпен на Северно море със средиземноморското пристанище Генуа, като преминава през Швейцария и някои от основните икономически центрове в регионите Рейн — Рур, Рейн — Майн — Некар и агломерацията на Милано в Северна Италия. Този мултимодален коридор включва река Рейн като вътрешен воден път. Основни проекти са планинските тунели в Швейцария, част от които вече са завършени, и пътищата за достъп до тях в Германия и Италия.

Атлантическият коридор свързва западната част на Иберийския полуостров и пристанищата Хавър и Руан с Париж и по-нататък с Манхайм и Страсбург чрез високоскоростни железопътни линии и успоредни конвенционални линии. Той включва и река Сена като вътрешен воден път. Морското измерение играе изключително важна роля в този коридор.

Коридорът "Северно море — Средиземно море" започва от Ирландия и северната част на Обединеното кралство, минава през Нидерландия, Белгия и Люксембург и достига до Средиземно море в южната част на Франция. Този мултимодален коридор, включващ вътрешни водни пътища в Бенелюкс и Франция, има за цел не само предлагането на по-добри мултимодални услуги между пристанищата на Северно море, басейните на реките Маас, Рейн, Шелда, Сена, Сона и Рона и пристанищата Фо-сюр-Мер и Марсилия, но и по-добро свързване на Британските острови с континентална Европа.

Рейнско-дунавският коридор, чийто гръбнак са реките Майн и Дунав, свързва централните региони около Страсбург и Франкфурт с Виена, Братислава, Будапеща и накрая Черно море, като преминава през Южна Германия. Важно негово разклонение започва от Мюнхен, минава през Прага, Жилина и Кошице и достига да украинската граница.

Деветте коридора са важен напредък в планирането на транспортната инфраструктура. Опитът показва, че е много трудно да се реализират по координиран начин трансгранични и други транспортни проекти в различни държави членки. На практика много лесно възникват различия в системите и допълнителни пречки. Също така проектите трябва да се координират между отделните страни, за да се увеличат ползите от всички инвестиции. Новите планове за коридори и управленски структури значително ще улеснят изграждането на новата основна мрежа.