Facebook YouTube
Регистрация

Събуждането на индустриалните зони

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 10.01.2017, Автор: Мария Манолова
[1425 прочитания]
Прогнозите за икономическа зона "Тракия" са за инвестиции от още 1 млрд. евро и нови 30 хил. работни места

Прогнозите за икономическа зона "Тракия" са за инвестиции от още 1 млрд. евро и нови 30 хил. работни места
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Ако смисълът на индустриалните зони е компаниите "да не са сами в полето", както коментира специалист от сектора пред "Капитал", то през 2016 г. това желание се усеща все по-ясно и при инвеститори, и при общини. В последните години има тенденция за обособяване на такива зони, но с раздвижването на пазара е видно кой вече се справя успешно. Пловдив успя да се превърне в пример за това как се прави успешен производствен хъб за по-малко от десетилетие. Уроците от развитието на намиращата се там индустриална зона "Тракия", разбира се, включват освен успехите и всички проблеми, премеждия и въпроси, които идват с това да развиваш промишлена зона с хиляди работни места в държава с низходящ демографски профил. По пътя на Пловдив вървят и Ботевград, Плевен, Русе, Шумен и немалко други градове също имат планове да се наредят сред големите индустриални хъбове в страната.

Добрата новина е, че все повече чуждестранни инвеститори правят запитвания за свои проекти в последните месеци. А профилът на компаниите, които са обърнали поглед към България, се променя. България е в светлината на прожекторите на много големи фирми и очакванията са 2017 г. да бъде изключително успешна, обяснява мениджърът "Индустриални площи и развитие на парцели" в консултантската компания Forton Владимир Гюрджиев. "Имаме запитвания за центрове за развойна дейност (т.нар. research and development), кампуси за обучения, data центрове", коментира той. Профилът на запитванията се повишава и вече не става въпрос само за нискоквалифициран и нискозаплатен труд, казва Гюрджиев. "В момента България се гледа от 2-3 големи доставчици на авточасти от второ ниво. Говорим за производства с между три хиляди и седем хиляди души," обяснява консултантът. "Имаме и две запитвания за високотехнологични производства с висока степен на автоматизация, които ще имат нужда от висококвалифицирани инженери", довършва Гюрджиев.

С повишения интерес на инвеститорите всеки от районите с индустриални амбиции ще трябва да намери начин да се открои. За компаниите това да са в обособени паркове носи облагите на изградена инфраструктура, градски транспорт, добри условия за служителите като ресторанти, банкомати и други, както и по-добра цена на земята. За общините, които имат план да стъпят на индустриалната карта, остава задачата да намерят най-привлекателната формула.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Големите: Пловдив, Ботевград, Плевен

За няколко години Пловдив се превърна в най-развития индустриален център в България. Около града има няколко отделни зони, като "Марица", "Раковски" и "Куклен". Формулата е различна - има и територии под наем, и общинска земя, и частни парцели, които инвеститорите управляват сами. Край Пловдив вече има над 100 завода с обща инвестиция от над 1 млрд. евро. Броят им продължава да расте непрекъснато. В "Тракия икономическа зона" работят предприятия, търговски и логистични бази на световни лидери като ABB, "Либхер-Хаусгерете Марица", Socotab, Schneider Electric, DB Schenker, "Агри България", Sensata Technologies, Osram, Shell Gas, William Hughes, Zobele, Magna, Mecalit, "Техно Акташ".

Преди година шведският производител на електрическо оборудване AВВ отвори втори завод в зона "Раковски" при инвестиция от 24 млн. долара. Производителят на хладилна техника Liebherr направи три разширения на завода си, в който работят над 1800 души. Близо до село Куклен заработи и заводът на германския производител на автомобилни част Willi Elbe при инвестиция от 9 млн. евро. Предприятието има два основни продукта – компоненти за кормилни уредби за BMW и за серията камиони на Mercedes – Daimler и карданни валове за BMW, които ще се изнасят за Западна Европа и Китай. През април 2016 г. отвори завод за 1500 души на американската компания Sensata. Няколко други проекта във и около икономическа зона "Тракия" също се развиха през годината. Производителят на осветителни тела Osram отвори завод за 900 души. Предстои да отвори заводът на семейната фирма за опаковки за хранителната индустрия Intrama. Прогнозите за инвестициите през следващите десет години са за още над 1 млрд. евро, които да отворят нови 30 хил. работни места.

Ботевград е вторият пример за успешен индустриален хъб. През 2016 г. в тамошната зона "Микроелектроника" също се задвижиха големи проекти. Италианската компания APS Advanced Printing Systems, която произвежда термични принтери, обяви инвестиция от 3 млн. евро в индустриалния си център. Така групата увеличава двойно производството си и отваря 150 нови работни места. По този начин APS затваря целия цикъл, който включва развойна дейност и производство. Преди четири години компанията реши да съсредоточи цялото си производство в България и затвори дейностите си в Италия и Китай. Производителят на автомобилна електроника "Интегрейтид микро-електроникс България" също разширява производството си в Ботевград. Компанията, която произвежда електронни модули за различни индустрии и най-вече за автомобилната, ще вложи около 4 млн. евро през следващите три години и ще създаде най-малко 400 нови работни места.

В Плевен, който традиционно е свързан с индустрията, също изникват нови проекти. В индустриалния и логистичен парк край града вече работи завод за автомобилни кабелни системи на "Нексанс аутоелектрик" с обща площ от 5300 кв.м. За 2017 г. е планирано разширение, което ще удвои площта на проекта. Конкурентната германска компания Leoni Grоup също оглежда града за първата си инвестиция в България. Компанията произвежда кабелни системи за лекотоварни и тежкотоварни автомобили и е първа в Европа и четвърта в света като обем на производството. "Очакваната инвестиция е между 30 и 48 млн. евро", съобщи по-рано през годината пред "Капитал" кметът на Плевен Георг Спартански. В случай че Leoni Group избере да реализира проекта си край града, ще бъдат разкрити 2000 работни места за неквалифициран персонал и още близо 500 квалифициран персонал и администрация на първия етап. През 2016 г. Плевен попадна във фокуса и на друга световна компания в областта на транспортното машиностроене - Kennametal. Американската компания произвежда високоякостни сплави за минната и пътностроителната индустрия, а продуктите й се използват в болидите на Формула 1 и сондите на НАСА. Запитването на компанията е свързано с инвестиция на три етапа, като при първия става въпрос за производство със 150 служители, а на последния те биха нараснали до 600.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Развиващите се: Божурище и Димитровград

След като първата инвестиция в държавната индустриална зона "Божурище" - германската Behr-Hella Thermocontrol, се оказа успешна, новосъздаденият хъб продължава да се развива. За малко повече от година немският производител на автомобилни климатични системи за марки като Daimler, BMW, Audi, Volkswagen достигна приходи от 43 млн. лв. Очакванията са до пет години приходите да надхвърлят 200 млн. лв. Вторият обитател на зона "Божурище" се появи през 2016 г. Датската мебелна компания JYSK обяви, че ще инвестира 100 млн. евро, но в логистична база, а не в производство. През септември се задвижи и трети голям проект в държавната зона край София. Немската семейна компания Multivac направи първа копка на най-голямата производствена инвестиция около София - завод за машини за опаковки. В първата фаза на проекта Multivac ще вложи 18.8 млн. евро. Планиран е и втори етап, при който компанията ще инвестира поне същата сума в развитието на завода. Всъщност вариантите за точната локация на предприятието са били два - София или Пловдив. Столицата обаче е избрана, защото напоследък зоната около Пловдив се е пренаселила, коментираха от мениджмънта на компанията пред "Капитал".

Димитровград е друг успешен пример за нововъзникваща зона, която се развива добре. До момента в района имаше едно голямо предприятие - заводът за торове "Неохим". Пазарът на труда обаче ще се раздвижи сериозно, след като производителят на авточасти "Язаки" и турският производител на осветителни тела Sa-ba Endustriyel Urunler Imalat ve Ticaret обявиха свои проекти в района. "Язаки" строи третия си завод в страната край Димитровград. Инвестицията ще бъде от порядъка на 80 млн. лв., от които 60 млн. лв. фирмата ще вложи в оборудване, а останалите 20 млн. лв. са на "Хоризонт-Иванов" за покупка на земята и строителство на самата сграда. Компанията е доставчик на автомобилните производители Renault, Daimler и Ford. Турската Sa-ba Endustriyel Urunler Imalat ve Ticaret, която произвежда фарове, стопове, мигачи и т.н. за Ford, Renault, Volkswagen и Aston Martin, също строи завод наблизо. Инвестицията ще бъде от порядъка на 10-15 млн. лв. и ще създаде 300 работни места. Строителството трябва да приключи в края на следващото лято, така че предприятието ще започне работа до септември 2017. Това е само първият етап на проекта, като турският инвеститор предвижда и възможности за разширение на завода.

Стимули и планове

С раздвижването на инвестициите все повече общини искат да се включат в групата на индустриалните хъбове. Това е и повод за диференциация и повече стимули. В община Димитровград например ще трябва да се изгради кръгово движение на пътя Русе - Маказа, което ще даде възможност за по-добра комуникация на новите инвеститори "Язаки" и Sa-ba Endustriyel. Проектът за изграждане на кръговото движение обаче е финансиран от "Язаки" и е съгласуван с отделните инстанции.

В Шумен се хвалят с добрата инфраструктура и добрите връзки с речен, морски, сухоземен и въздушен транспорт. "Индустриален парк Шумен" е един от най-модерните в страната, твърди кметът на града Любомир Христов. До всеки от парцелите е изградена необходимата инфраструктура - газ, ток, вода и канализация. Екипът му твърди, че основен приоритет е справянето с мудната работа по издаването на разрешителни за изграждането на промишлени обекти. "За да решим тези проблеми, първото, което направихме, беше да открием в центъра за обслужване на граждани каса, която да работи след приключване на работното време на администрацията", обяснява Христов. "На всички каси въведохме и възможност за плащане с кредитна или дебитна карта - нещо, което до момента също беше невъзможно - всички плащания към местния бюджет се извършваха само в брой", довършва той.

Бургас е сред градовете, които все още не са стъпили на картата на индустриалните паркове, но имат такава амбиция. Преди няколко години е имало интерес от страна на инвеститори да работят на територията на Бургас, но общината не е могла да им предложи подходящи терени, казва кметът на града Димитър Николов. Сега общината има план да изгради "голяма индустриална зона в Равнец с 550 декара урегулирани територии" на мястото на военното летище. Идеята е земята в новата индустриална зона да се дава както под наем, така и да има възможност да бъдат закупувани цели парцели. За целта обаче терените трябва да бъдат прехвърлени от Министерството на отбраната към община Бургас.
Източник: Капитал

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 5 | октомври - ноември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg