Facebook YouTube
Регистрация

Иван Граматиков, Forton: Търговските бизнес модели – между дигиталния и реалния свят

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 02.01.2018, Автор: Иван Граматиков
[416 прочитания]

Фотограф: Forton

Прочетете в брой 5 на списание ГРАДЪТ

Той е активен и зает. Няма търпение, а и време, да чака с дни. Цени удобството си и очаква и вие да го цените. Това според редица проучвания е все по-плътно очертаващият се образ на съвременния купувач и заявка за революционни промени в търговията.

Във време, когато средата около нас "поумнява" и се дигитализира, един от най-важните аспекти в ежедневието ни – пазаруването, няма как да остане offline. За традиционните търговци това означава да преосмислят бизнес моделите си, форматите на обектите, каналите за реклама и продажби, а развитието на технологиите и навлизането на изцяло онлайн базирани магазини само ускоряват този процес.

В подобна среда логично идва и въпросът за бъдещето на търговските обекти – такива, каквито ги познаваме. Според редица анализатори физическите магазини няма да изчезнат, но ще се трансформират според нуждите на потребителите. Иначе казано, бъдещето поне в обозрим план, е на clicks & bricks модела.

И все пак…  
Според различни проучвания обемът на онлайн търговията в България е малък, но делът й нараства с темп над средния за Европа. Докладът на Eurostat "Дигиталната икономика и общество в ЕС" показва, че само 9% от компаниите в страната продават онлайн при средно 20% за ЕС. Сходна е картината при купувачите – през 2016 г. едва 17% от потребителите между 16 и 74 години в България са пазарували стоки или услуги в мрежата при средно 50% за ЕС. Водещи по този показател са пазари като Великобритания, Германия и скандинавските страни, докато страните от Южна и Източна Европа са на дъното.

В подкрепа на тази статистика участници на пазара оценяват обема на онлайн продажбите в България на 700 млн. лв. годишно, т.е. онлайн търговията у нас тръгва от ниска база. Ръстът обаче е значителен – за последните 4 години броят на купувачите в интернет е нараснал близо два пъти според Eurostat, a Nielsen отбелязва 14% годишен ръст на електронната търговия в страната, при средно 12% за ЕС.

При подобна перспектива не е учудващо, че редица търговци избраха да се развиват както с физически обекти, така и с онлайн магазини през последните години. За международни модни вериги като H&M, Zara, Mango подобно решение дойде като част от бизнес стратегията им в глобален план, но и редица франчайз и български марки заложиха на продажби в мрежата. Сходни примери може да се дадат и в сегмента на обувките – моделът на веригата CCC например е да развива мрежата си от физически обекти заедно с платформата си за онлайн продажби. С конкуренцията на sportsdirect.com спортните стоки отдавна са под натиск да се развиват онлайн, а навлизането на конкурент като eMAG.bg ускори дигитализацията на продажбите на техника и битовата електроника.

[gradat.bg]

Резултатът от тази вълна е видим не само през националната статистика, но и през данните на самите търговци. Ако допреди няколко години прохождащите в онлайн пространството компании отчитаха 5-6% дял на продажбите в мрежата от общите, сега за много от тях това съотношение вече е над 10% с тенденция да нараства. Без да имаме претенции за статистическа точност, наблюденията показват, че най-бързо интернет печели дял в продажбите на битова техника, детски и спортни стоки, книги. При дрехите и обувките обичайно покупката минава през проба и това е една от причините за по-бавната промяна в нагласите на купувачите. С все по-удобните опции за замяна и връщане обаче и тук очакванията са за ръст на онлайн продажбите. 

Дигитално настояще
Макар и с все още скромно присъствие на българския пазар, онлайн търговията вече променя средата. Най-осезаемо засега това се усеща в онези сегменти, където не се налага да пробваш, да пипнеш или да търсиш консултация на място за продукта. Такъв е случаят с продажбите на електроника и битова техника, които от години активно мигрират към дигиталното пространство. В сайтовете на големите вериги има подробни описания и характеристики, опции за сравнение на продукти, отстъпки при онлайн пазаруване, безплатна доставка… Така потребителите често са по-мотивирани да пазаруват удобно в интернет вместо във физическите магазини.

В резултат един от големите търговци в този сегмент вече пое курс към по-малък формат обекти, като промени и асортимента в тях. За физическа продажба остават основно бързооборотни стоки като дребна техника и електроника и в по-малка степен хладилници, печки и други едрогабаритни стоки, които по-бавно и трудно се избират.

Силен ръст на онлайн продажбите отбелязват също играчките и продуктите за деца, книги, спортни стоки… В резултат много търговци променят стратегиите си за експанзия, тъй като покупките в интернет им осигуряват покритие и в населени места, където нямат физически магазини. Любопитен е примерът с голяма модна верига, която няколко поредни месеца регистрираше най-силни онлайн продажби в Русе, където все още дори нямаше магазин. В други случаи населените места са прекалено малки за отваряне на физически обект, но търговците ги покриват през интернет продажби. В такава ситуация магазинът в най-близкия областен град служи не само като търговски обект, но и като своеобразен хъб за доставки в региона.

Онлайн клиентът е нетърпелив, не иска да чака и в интерес на търговеца е да изпълни поръчката възможно най-бързо. Затова много вериги разширяват складовите площи на такива обекти, за да осигурят наличности и за онлайн доставки на местно ниво – ако преди 100 кв.м склад са били достатъчни за голям магазин в търговски център, сега търсенето е за двойна площ. На практика така се променя и целият бизнес модел на търговеца, като акцентът вече в много по-голяма степен е върху веригата за доставки.
 
Подобни практики правят и самия избор на място за нови обекти много по-комплексен. Ако преди даден търговец е търсел само топ места в мол или на улица, сега може да влезе и на по-компромисна локация, ако тя предлага повече складови площи и по-лесно зареждане. Като цяло обаче фундаментални промени в търсенето не се регистрират. По-скоро лека промяна във форматите на магазините.

За пазара в бъдещо време
Въпреки шеметната скорост, с която технологиите нахлуват в живота ни, за момента онлайн пазаруването в България по-трудно навлиза в специфични сегменти като хранителните стоки (изключваме доставките от ресторанти), лекарствата (заради регулациите) и др. В области като стоките за дома, книги, играчки, дрогерии и козметика, техника, билети за концерти и кино, спорт, услуги обаче интернет нахлува бързо. Помага и смяната на поколенията - проучванията показват, че до 2025 г. близо 70% от работещите в световен мащаб ще са т.нар. милениъли и търговците все повече ще се съобразяват с техния начин на живот.

По всичко личи, че все повече ще сме свидетели на "хибридни" или изцяло онлайн търговски концепции, докато физическите продажби до голяма степен ще зависят от превръщането на пазаруването в удоволствие и преживяване. Самите магазини ще стават все по-технологични – и като системи за разплащане, и като дизайн, и като възможности за локализиране и привличане на клиенти. С други думи, бъдещето в търговията едва ли е монопол на интернет, но със сигурност е на гъвкавите, иновативните и гледащите няколко хода напред.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 6 | ноември - декември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg