Facebook YouTube
Регистрация

Георги Шопов: Устройствените планове трябва да бъдат общи, устойчиви и обвързани с рамкова програма за инфраструктура

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 09.08.2017, Автор: Христо Николов
[631 прочитания]

Снимка: gradat.bg

Прочетете интервюто в брой 3 на сп. ГРАДЪТ

Над 16 уважавани български компании създадоха Национална асоциация на строителните предприемачи. В сдружението с нестопанска цел влизат фирми като "Артекс Инженеринг", БЛД, "Бигла III", "Контракт Сити", "Тобо Груп", "Феърплей Интернешънъл", "Инфинити Пропърти", "Ваклин Груп" и др.

За мисията и дневния ред на браншовата организация разговаряме с председателя на управителния съвет Георги Шопов, който е и управител на компанията "Тобо Груп".
 
Г-н Шопов, как се стигна до създаване на тази задруга на строителните предприемачи?
Националната асоциация бе създадена в края на 2016 г. – за съжаление под натиск от събитията в столичния жк "Младост" и разразилото се напрежение там.  Казвам "за съжаление", защото ние се оказахме единственият бранш, който не се беше обединил и не бе създал структура, която да защитава интересите си. Други браншове с доста по-малки обороти и обществено значима дейност направиха това доста по-рано.

Към момента в асоциацията членуват 18 от най-големите предприемачески фирми в страната. Имаме заявки за членство от над 50 фирми, но решихме да заложим ясни и точни критерии и приемаме внимателно нови компании. Всеки кандидат се проучва детайлно. Ползваме услугите на голяма юридическа кантора, която прави справка за обороти, ниво на задлъжнялост, плащания към подизпълнители и т.н. След това компаниите в асоциацията гласуват, като са нужни гласовете на 50% плюс 1 гласа, за да бъде одобрена кандидатурата.

При нас нямат място бизнесмени, които периодично фалират фирмите си или използват други трикове за неизпълнение на ангажиментите си. Тези дружества развалят имиджа на бранша, а ние продаваме до голяма степен имоти на зелено, тоест бизнесът ни се крепи изцяло на доверието. Ние имаме отговорност към клиентите, защото благодарение на тях сме създали стотици нови сгради, развили сме се и продължаваме.
 
Представете целите на асоциацията?
Имаме краткосрочни и дългосрочни цели, както и стратегия за постигането им, приета на общо събрание. Краткосрочните цели са предизвикани от периода, в който се появихме – по време на казуса "Младост" и голямото напрежение между собственици на терени, предприемачи, жители на комплекса и общинска власт. Там си поставихме задача да представим ясно на обществото за какво става въпрос. Излязохме с писмена позиция по казуса и я представихме на отговорните и компетентни институции. Това е пример и за една от дългосрочните ни цели – да обясняваме на разбираем език проблемите в нашия сектор. Защото голяма част от проблемите идват от това, че хората правят неинформиран избор.
 
А какво всъщност се случи в "Младост"?
Проблемът съществува във всички жилищни квартали на София. След смяната на системата и появата на новите обществено-социални и икономически взаимоотношения политиците не успяха да облекат в закон прости и ясни правила, по които територията да се регулира. В резултат собственици на терени, инвеститори, община и граждани започнахме да се караме и да се мразим, което е излишно. Много хора обвиняват предприемачите за презастрояването, за грозните силуети. Това е несправедливо – ние не търсим максимално застрояване. Дори напротив – по-изгодно ни е, когато то е с по-малка плътност и кинт, защото получаваме по-качествен продукт. Ако обществото каже: "На този терен не може да строите", ще отидем на друг. Въпросът е това да бъде регламентирано нормативно, като се изготви план. Да се посочи: тук може да се строи, тук – не може, а където е позволено – какво може. Общината да възложи такъв план, който подлежи на обществено обсъждане, да се чуят всички мнения кое е разумно и кое не. И той да влезе в сила с тежестта на закон.

В "Младост" има такъв план...
Казусът там е следният: има влязъл в сила общ план за целия район, който се процедира 8 години, имаше много обществени обсъждания. Но изведнъж определени лица казаха: "Ние не искаме да се строи по него." И определени политици излъгаха хората. Искайки да имат популярност, те решиха да яхнат естествения стремеж на всяко човешко същество да живее в колкото се може по-свободна и хубава среда. Излъгаха хората, че законът може да се не се спазва, и обявиха: "Ако гласувате за нас, ние няма да позволим да се строи в "Младост". И от малък протест това се превърна в обществен скандал.

Жителите бяха подведени, че в други райони ще се строи, но не и в техния. Това няма как да се случи. Нещо повече – собственици и инвеститори, на които се спират законните строежи, ще заведат дела и ще осъдят общината за милиони. Лошото е, че тези милиони ще ги платим после всички ние. Затова отговорността е на политиците, които излъгаха хората. И много се надявам, когато приключат съдебните дела, хората да ги попитат: "Кой ще плати тези пари, защото вие сте виновни за това?"

Има ли заведени дела срещу районната администрация?
Разбира се, но в асоциацията сме се разбрали да не се занимаваме с конкретни обекти, а с принципни казуси посредством законодателна инициатива. В качеството си на собственик на фирма, а не на председател на асоциацията, аз съм завел три дела, но в други райони. Проблемът е един и същ навсякъде. И е въпрос на време да "пламне" и в други квартали – просто там интересът на предприемачите засега е по-малък.

Имате ли в асоциацията обща позиция по повод забавените/блокираните строежи в район "Младост"?
Категорично и тя е писмено изразена до всички инстанции. Официалната ни позиция е, че законът трябва да се спазва. Иначе ще залитнем към беззаконие, което ще доведе само до негативи за обществото. По-късно изразихме позиция и по предложението за референдум в "Младост", което само по себе си беше безумно: жителите на един квартал да гласуват дали да се строи в него. Ако се прави подобно допитване, нека се даде право на целия град да гласува. В крайна сметка след острата реакция и на много други организации Столичният общински съвет отхвърли предложението за референдум.

Това беше другата ни краткосрочна цел, както и активното участие при обсъждането на промените в Закона за устройството и застрояване на Столичната община преди Нова година. Не бяхме съгласни с това общинският съвет да може да променя параметри по Общия устройствен план, приет от Министерския съвет, при издаване на документи за конкретен обект. Бяхме и против текста, позволяващ издаване на строително разрешение само когато са извършени всички отчуждителни процедури и има изградена инфраструктура. Това щеше да спре развитието на цели територии и да продължи презастрояването на съществуващите райони, което не е добре за града. Благодарение и на нашите становища измененията бяха върнати за доработване.

От изявления на кмета на София Йорданка Фандъкова и на главния архитект Здравко Здравков стана ясно, че отново ще бъдат предложени промени в ЗУЗСО, за да се изчистят натрупаните проблеми. Какво е мнението ви?
Това ни е от дългосрочните цели – процесите в строително-предприемаческия бранш и в устройството на територията да бъдат регламентирани по ясен начин. И така всички участници – от граждани до инвеститор – да бъдат информирани за начина, по който се случват нещата. Отношенията между населението и бизнеса се регламентират с устройствени планове. Те трябва да бъдат общи, устойчиви и обвързани с рамкова програма за инфраструктура.

Какво означава плановете да бъдат общи – един от големите негативи на построеното след 1989 г. е, че се работеше "на парче", с частични изменения. Това създава едно формално градоустройство, но глобално погледнато – на ниво квартал, район – нещата добиват грозен характер. Заради това общинската администрация въведе устройствени планове на квартали и части от тях. Устойчивост означава плановете да не се променят за 10-20 години, за да имат смисъл. Така гражданинът ще знае, като си купи апартамент някъде, какво ще се строи около имота му. Липсата на такава яснота дразни обществото и създава условия за спекула. И най-важно за асоциацията е тези планове да бъдат обвързани с рамкова програма за изпълнение на инфраструктурата.

Нали Столичната община всяка година отделя средства за инфраструктура, има списък с приоритетни обекти?
Това е друго. Столичната община некоректно се опитва да подмени изискваната от закона рамкова програма за изпълнение на инфраструктура със собствения й инвестиционен план. Нещата са различни. Всеки общ устройствен план трябва да бъде придружен с такава програма  - без нея той е цветна детска картинка, която няма никаква стойност. Една от причините градът ни да се развива неправилно е липсата на ангажимент на общината, който й е вменен по закон, за изпълнение и контрол върху изграждане на инфраструктурата. По закон още през 2007 г. общината трябваше да приеме такъв план и всяка година да е ясно къде ще се прави инфраструктура, с което да се регламентира развитието на територията. По света няма общ устройствен план без такава рамкова програма.

Защо не се изготвя досега?
От 25 години Столичната община вдига ръце: "Нямаме пари за инфраструктура." Не е така. Ще дам пример с Кения – една страна, за която си мислим, че е доста след България. Там се приема рамкова програма за инфраструктурата и от нея общината печели. Местната власт обявява: ще изградим до 2020 г. инфраструктурата на район Х, за целта ни трябват 160 млн. Общината няма тези пари и взема кредит за 160 млн. Приходите, които ще донесе развитието на тази територия – от такси за строителни разрешения, от други такси, от индиректни налози и т.н., са между 200 и 250 млн. С тези пари после се прави инфраструктурата на друг район и така колелото се завърта. Всяка банка би кредитирала подобна общинска програма. Въпрос на желание и воля е.

Общинските съветници, ако приемат ясно структурирано решение относно изграждането на инфраструктурата, ще спечелят сериозни политически дивиденти. В момента ние, предприемачите, изграждаме инфраструктурата на парче с парите на клиентите, което е порочно, инженерно неиздържано и не защитава обществения интерес за хармонично развитие на града. Когато частник изгражда инфраструктурата, той я прави изопачено, съобразено с неговите интереси. Ако покажете на студент ВиК мрежата на "Манастирски ливади-запад" – как тръби с голям диаметър се заустват в по-малки - ще помислят, че сме страна от петия свят. Това е инженерен абсурд.

Асоциацията разработва предложение за облекчаване на отчуждаването на имоти, когато е свързано с изграждане на инфраструктура. Разкажете повече?
То е в две насоки. Първо – за отчуждителните процедури по съществуващите улици в кварталите. Абсурдът сега е следният – собственик притежава парцел, но част от него е за улица. Механизмът за даряване на общината трае половин-една година и се хабят много сили. Ние предлагаме справедлива методика за тази отчуждителна процедура, която се наричаше улична тегоба, а преди 1989 г. – първа регулация. Идеята ни е, когато се прави първа регулация, тоест когато се правят улиците, всеки да даде част от имота си, така че да се получат парцели, а не обществото да ги плаща. В Германия например за улици се дават 25% от площта на имота. Общинската управа в София вече въведе подобно правило за нови територии, които се регулират по чл. 16 от ЗУТ, като до 25% от площта на терените може да отиде за улица. Поздравяваме общината за този текст.

Предлагате общината да не плаща никакви пари на собствениците при отчуждаване?
Нека дава, но не в такъв размер. Предлагаме, когато част от даден имот попада под улица и това е под 25% от общата му площ, обезщетението да бъде в разумните граници между 30 и 60 лв./кв.м. Тези нива са справедливи и поносими за общините и обществото. А когато се засягат над 25% от площта на терена, отчуждаването да става по пазарни цени. Така общината ще има финансов ресурс да "изчисти" всички улици от частни имоти и да започне с инфраструктурната програма. А това е втората насока в предложението ни. До момента инфраструктурата се изгражда с пари на предприемачите, което води до изопачаване на модела. По закон само общината може да прави това. Светът много е патил от такива експерименти – частник да се прави на община и обратното. Конкретно предлагаме за всеки район да се прави общ план на канализация, водопровод, ток и други съоръжения, който се приема със силата на закон.

След това на помощ идва Законът за публично-частното партньорство. Нека се даде право на частната фирма да финансира и изпълни инфраструктурния обект, но по този закон, а не със силово наложен договор от общината. И след това фирмата да има право да си отчисли такси и задължения към общината от стойността на изградената от нея инфраструктура.

Да споделите и дългосрочните цели на асоциацията?
Защита на бранша при стриктно спазване на законите и наредбите, представяне на гледната ни точка при обсъждане на специализираната тематика, за да може хората да правят информиран избор, както и промяна на отношението на обществото към строителните предприемачи. Понякога на нас се гледа с лошо око. Строителният предприемач е гражданин и част от това общество. Благодарение на неговата инициативност и решителност градът се развива, създават се работни места. Искаме да се промени отношението на обществото към строежите, както е в Европа. Действително изграждането на всяка нова сграда създава шум и боклук, увеличава плътността на застрояване, но в същото време позволява обитаване на още граждани, носи приходи в общинската и държавната хазна. По света това е осъзнато от гражданите и обществените решения се вземат като баланс от позитивите и негативите на строителството, което прави решенията устойчиви и дългосрочни.

Добави коментар Коментари (1)

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 5 | октомври - ноември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg