Facebook YouTube
Регистрация

Геометричният проблем при определяне на височината на сграда

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 09.01.2017, Автор: Градът.бг
[1477 прочитания]

Фотограф: https://www.facebook.com/ChamberOfArchitectsInBulgaria/

В поредица от проучвания Председателят на УС на КАБ арх. Борислав Игнатов коментира необходимостта от промени в ЗУТ и конкретните изисквания за определяне на височините на сградите. Сега той прави проучване по проблема с определянето на височините на сгради при проектиране и настоящите параметри, определени в чл. 23 и 24 на ЗУТ, по които той предлага промени. Той публикува своите виждания във форума на КАБ във фейсбук и апелира отново гилдията за коментари по темата. Ето как определя той проблема:

В момента определянето на допустимата височина на сграда по чл. 24 на ЗУТ става отделно за всяка фасада на база средна кота терен.Съответно при наклонен терен излиза, че има поне 4 височини, които не си съответстват, а "корнизът" е скъсан на всеки ъгъл. Положението става неконтролируемо, когато се добавят усложнените правила за 45-градусовите равнини, кота било стрехи и др. Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост – при сгради със стрехи, до котата на горната повърхност на корниза – при сгради с корнизи.; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.


  • (2) Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи – от най-високата точка на ограждащите стени.

    При ползване на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, съответно на стрехата или на най-високата точка на ограждащите стени.

    (3) Височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1.

    Арх. Борислав Игнатов предлага няколко варианта на решение на проблема:



  • Вариант 2: Промяна на чл. 23 е 24 на ЗУТ.
    Дефинира се ясен геометрично издържан ограничителен обем. Сградата не може да го пресича във височина.


  • Характерът на застрояване се определя в зависимост от височината на сградите на основното застравяне. Ето и предложените промени във исочините:

    1 – ниско застрояване – с височина до 13 м., вместо определените сега 10 м;
    2 - Средно застрояване- с височина до 18 м, вчесто 15 м;
    3 – високо застрояване – с височина над 18 м.
    (2) Застрояване във вилните зони до 10 м, вместо настоящите 7 м.

    Чл. 24 Височината на застрояване не може да пресича повърхнината успоредна с височината по чл. 23 за съответният УПИ...

    Добавяне на коментар

    За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


    Прочетете и "Правила за писане на коментари".

    БРОЙ 1 | февруари - март 2017 | в две тела
    Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg