Facebook YouTube
Регистрация

Падналата козирка във Варна е сигнал за собствениците на стари сгради

Изпитванията показаха, че бетонът на падналата козирка е марка 100, а според конструктивните проекти е марка 150

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 23.02.2008, Автор: Доц.д-р инж. Константин ПРОДАНОВ*
[60 прочитания]
На 2 януари 2008 г. по обед във Варна започва да вали обилен мокър сняг. Следобед температурите падат и излиза виелица, която започва да навява снега на преспи. Образувалото се корито над козирката на офисите на Първа инвестиционна банка и Райфанзенбанк на бул."Осми Приморски полк" № 80-82 вероятно изцяло се е било запълнило със сняг, като долните слоеве от мокър сняг със сигурност са се били превърнали в лед. При височина на коритото от 0.8 - 1.0 м теглото на снега е превишило значително нормираното натоварване от сняг за района на град Варна от 56 кг/кв.м и вследствие на този товар е била преодоляна  носимоспособността на козирката. Разрушението на козирката е започнало след скъсването на носещите армировъчни железа.
Козирката е била ситуирана на двуетажна сграда, строена през 1963 г. Носещата конструкция на сградата се състои от стоманобетонни плочи, пояси, греди, колони и тухлени стени в сутерена. В запазените конструктивни проекти на сградата са отбелязани строителните материали като: бетон марка 150 и армировка - Ст.3 с Rа = 2400 кг/кв.см.
Направените изпитвания на бетона на падналата козирка по безразрушителния метод за определяне вероятната якост на натиск с уред  склерометър "Шмидт", тип N-34, показаха, че вложеният бетон не превишава бетон марка 100. Бетонът е нееднороден, вероятно е забъркван ръчно или по друг примитивен начин, но в никакъв случай не и в бетонов център, тъй като не е оптимизиран по фракции.  Използвано е  по-голямо количество баластра от ръбести камъчета, което придава едрозърнеста структура на бетона и намалява неговата якост.
Армировката е от гладки обли  железа (според сегашната класификация - клас А-I) с диаметър ?8 през 12-13 см, поставени на около 2 см от горния край на бетона. На места армировката очевидно се намира на повече от 2 см от горния край на бетона, което от своя страна също намалява носимоспособността на козирката в тези зони. От огледа на място бе установено, че повечето от железата са скъсани по-навътре от мястото на прерязване на козирката, като на техните места са останали дупки в бетона. Дупките са оцветени в кафяво, което индикира за налична повърхностна корозия на армировъчните пръти. Корозията е намалила ефективния диаметър на носещите железа, което естествено се е отразило в допълнително намаляване на носимоспособността на козирката. Освен това корозията е създала и условия за намаляване на сцеплението между бетона и армировка, което се потвърждава от начина на разрушение на армировъчните железа.
Дебелината на падналата стоманобетонна козирка е 12 см, а широчината - 180 см. Като конструктивен недостатък на авариралата козирка, заложен още в процеса на нейното проектиране, трябва да се отбележи, че козирката не се явява продължение на покривната плоча, а се намира на около 60 см по ниско  от нея, като е закотвена директно в челната стоманобетонна греда. В инженерната практика се счита, че това решение не осигурява добро запълване на козирката в стоманобетонната греда, както и добро закотвяне на носещата армировка в нея и по принцип се избягва при по-голяма широчина на конзолата, както е в случая.
Не бе установено наличие на ветрилообразни железа при прехода между падналата по-широка челна козирка и запазилата се страничната по-къса козирка. Наличието на ветрилообразни железа е могло да спаси живота на намиращото се точно под това място момиче, тъй като посредством тях падащата козирка е щяла да се подпре на по-устойчива конструкция и да се задържи поне в този участък. За съжаление след преодоляване на носимоспособността на козирката разрушението е станало мигновено без предупредителни сигнали, което не е дало възможност на момичето да реагира своевременно и да има шанса за предприемане на някакви  спасителни мерки.
В резултат на направения анализ на станалата авария се налага изводът, че изброените по-горе неблагоприятни фактори, довели до аварията, а именно: слаб бетон, корозия на армировката, неправилни конструктивни решения, лошо и немарливо изпълнение, претоварване от сняг съществуват при всички стари сгради в една или друга степен. От полза на всички собственици на стари сгради е да вземат своевременни мерки за намаляване на тези неблагоприятни фактори или поне на някои от тях. В противен случай винаги съществува възможността  при фатална комбинация между тях да се стигне до аварии, подобни на станалата.
Накрая едно реално предупреждение. В съседство на падналата козирка се намират две еднакви сгради със същите козирки, както злополучната. Необходимо е съответните собственици, както и съответните отговорни органи да вземат спешни мерки за тяхното укрепване или заменянето им с по-надеждни конструкции. Дотогава би трябвало да бъде забранено преминаването на хора под тези козирки или в противен случай те трябва да бъдат подпрени с временни подпори до тяхното укрепване или отстраняване.
* Преподавател в УАСГ

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Реклама рекламирайте при нас

Реклама рекламирайте при нас

Реклама рекламирайте при нас

Реклама рекламирайте при нас

Реклама рекламирайте при нас

Реклама рекламирайте при нас

Ежедневен бюлетин с най-актуалното от Градът.bg