Facebook YouTube
Регистрация

Осем яхтени пристанища имат лицензи

Необходими са инвестиции и законова база за нова инфраструктура на портовете в България

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 02.10.2006, Автор: Румяна ЕМАНУИЛИДУ
[1093 прочитания]
Има само осем пристанища в България, които са регистрирани като яхтени: “Лотос” в Балчик, яхтеното пристанище в Балчик, пристанището на Златни пясъци, базата, която се намира в близост до Института по хидро- и аеродинамика край Варненското езеро, “Св. Атанас” в Бяла, “Марина” - порт Созопол, Националната ветроходна база в Несебър, пристанището в курорта Дюни.
“Независимо каква е собствеността на пристанищата - частна, държавна или общинска, пътническите пристанища се приемат според новата програма като пристанища за туризъм, но не може да се разчита на това, с което сега разполагаме - необходима е визия за развитието и на туризма”, категоричен е кап. Пейчо Манолов - директор на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерството на транспорта.
По думите му богатите туристи идват с хубави яхти и това, което сега има в страната, не отговаря на съвременните изисквания.

Липсата на специализирани пристанища и пропуските в законодателството
бяха основните негативи, които изтъкнаха участниците в конференцията “Развитие на яхтения бизнес в България”. Тя беше инициирана от вестник “Дневник” в партньорство с Dinevi&Co и се проведе в Бургас. На нея беше обсъдено развитието на яхтения бизнес в България. Всъщност разискваните теми включваха широк спектър от въпроси, сред които и такива, свързани със строителството на яхтени пристанища, яхти и съоръжения, брегоукрепване и подобряване на съществуващата инфраструктура за нуждите на яхтинга.
Инвестирането в яхтени пристанища по цялото Черноморие ще доведе и до развитие на яхтения туризъм, круизите, водните спортове, коментираха присъстващите от държавните и общински администрации, финансовите и застрахователни институции, строителни предприемачи, хора от яхтената индустрия, яхтения туризъм, морски асоциации, ветроходни клубове, спортисти. Те споделиха, че много по-напреднали в това отношение са съседните на България държави - Турция, Гърция, а вече в тази посока напредва и Румъния. От липсата на добра организация и развитие на инфраструктурата на яхтени пристанища България губи много икономически възможности.
От направените изказвания стана ясно, че трябват координирани действия в няколко посоки и бързо решаване на въпроса, но съобразено с изискванията на Европейския съюз. Изследванията показват, че броят на хората, които притежават яхти и се интересуват от ветроходство и круизи, расте. България трябва да развие своите портове така, че те да станат атрактивни както за местните хора, така и за чуждестранните туристи.
“В България обаче трябва да бъдат решени много въпроси, свързани с митническия и граничния режим, с безопасността на екипажите на плавателните съдове. Необходими са промени и в нормативните актове, както и да се създаде мозъчен тръст, който да решава подобни въпроси”, коментира председателят на Българската федерация по ветроходство Станислав Касъров.
Според него, за да настъпят промени, са необходими съответните решения от страна на правителството, но то трябва да бъде подтикнато от бизнеса и неправителствения сектор, за да се създаде концепция за развитието на този отрасъл.
“Трябва да представяме българското крайбрежие като дестинация, а не като отделни яхтени пристанища, защото всеки би останал там, където удоволствието ще бъде най-голямо. Има какво да се види по Черноморието. Така правят нашите приятели от “Атакьой марина” в Турция, които популяризират Черно море и ветроходните ралита “Кайра”, осъзнавайки, че могат да изгубят някои от клиентите си за евентуално зимуване по нашите пристани, където е по-евтино”, коментира Лъчезар Бартоев - президент на Българската асоциация на яхтените пристанища.
Според него, когато бъде изградена съответната инфраструктура, тогава ще дойдат и така дългоочакваните яхтсмени и платежоспособни туристи. А те са хиляди, но се налага просто да изчакат. Сега се страхуват от граничния режим, неуредиците и слуховете.
Какво е необходимо за едно яхтено пристанище:
денонощна вахтена служба
непрекъснато прослушване на определен фиксиран специално за тези дейности УКВ канал
да е осигурено газене за яхтите поне 3 метра
ток и вода, добри и чисти тоалетни, бани
гориво
интернет достъп, кабелна телевизия
съоръжения за вдигане и спускане на яхтите на вода
специализирани (лоцмански) моторни лодки, които да помагат при маневри
самото пристанище да е добре укрепено
акостиралите лодки да бъдат добре защитени и да има денонощна охрана, за да могат хората да са спокойни, че оборудването на яхтите им няма да изчезне.
Болната тема на яхтсмените са таляните и медарниците. Тези съоръжения според тях трябва да бъдат премахнати от оживените места, защото вече има няколко смъртни случая.
Позицията, че
яхтените пристанища в България все още са с неясен статутзащити и зам.-кметицата на Несебър Мария Недялкова. “Туристическите пристанища не предоставят необходимите условия. Трябват нови инфраструктурни съоръжения - специализирани яхтени пристанища, които ще привличат повече туристи”, каза Недялкова.
Въпреки че има законова промяна, няма окончателно решение за статута на пристанището в Несебър. Общината застава на този етап зад частното пристанище, което “Диневи и сие” изграждат в Свети Влас. Имало и други заявени намерения за изграждане на яхтени портове на територията на черноморската община.
Според Кирил Мишев - началник-сектор “Охрана на морската и речна граница” в Главна дирекция “Гранична полиция”, проблемът идва от това, че липсва акт на Министерския съвет, с който да се определи режим за влизане на яхти. „Гранична полиция“ има служители във всички пристанища и не е проблем за извършване на граничен контрол, но това трябва да е съгласувано с останалите ведомства.
“Почти навсякъде в страната яхтените пристани са от смесен тип и на тях по-често акостират и рибарски гемии. Трябва да се помисли за изграждането на нови инфраструктурни съоръжения - специализирани яхтени пристанища, чрез които да се привлекат повече висококатегорийни туристи.” Това е мнението и на строителният предприемач и собственик на “Венид яхт” Йордан Динев.
По повод яхтения порт “Марина Диневи” той каза, че е завършен първият етап от строителството. Изградено е хидротехническото съоръжение, което съдържа източен, западен и южен ограден мол и северна кейова стена и територия в тила. Площта на кейовите стени и територията в тила е около 25 хил. кв.м. Изграденото по този начин хидротехническо съоръжение образува защитена акватория на пристанището на площ от около 40 хил. кв.м, в която са разположени шест плаващи пирса за връзване на лодки. Инвестицията в пристанището е около 10 млн. евро.
Вторият етап от строителството започна на 1 октомври тази година. Той включва изграждането на обслужващи постройки в тилната територия - работилници, сервизи за поддръжка и ремонт на яхти, магазини за резервни части, принадлежности, екипировки и други. Ще има още петзвезден хотел, заведения за обществено хранене, медицински пункт. До всяко яхтено място ще бъдат прокарани ток, вода, телефон, кабелна телевизия и интернет. Ще има система за приемане на битови отпадъчни води от яхтите, за да не се замърсява акваторията на пристанището.
Пристанището е с капацитет 50 лодки до 9 метра включително, 30 лодки от 9 до 13 метра, 110 лодки от 13 до 15 метра и 50 лодки от 15 до 25 метра. Общо местата са за около 300 лодки. Портът ще бъде снабден с хелинг за пускане на лодки, специален подемник (кран) за лодки с товароподемност 40-50 тона, който е италианско производство, без аналог в България.
“Яхтеното пристанище в Свети Влас ще отговаря на всички съвременни изисквания, но то ще бъде регистрирано като такова едва след като бъде изцяло завършено. След това ще има нужда да му бъде издадена и експлоатационна годност. Едва тогава може да се каже, че то отговаря напълно на всички изисквания”, коментира директорът на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”  към Министерство на транспорта кап. Пейчо Манолов.


БРОЙ 5 | октомври - ноември 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg