Facebook YouTube
Регистрация

Арх. Иво Пантелеев, Арх. Радомира Дамянова, Арх. Андрей Андреев, Арх. Елена Димитрова:Тютюневият град - в търсене на нови градски политики

В новия брой 6 на сп. Градът - представяне на проекта, отличен с Награда на Камарата на архитектите в архитектурния конкурс "Тютюневият град - идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване", организиран от КАБ - Пловдив

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 11.01.2017, Автор: Екипът на АДА
[1649 прочитания]

Фотограф: АДА

Брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ
Оценката на  журито за качествата на проекта:
Проектът предлага реалистична градска политика на партньорство между публичните власти и бизнеса, която би балансирала частния интерес. Предложените 10 прагматични идеи за конверсия на историческата среда трябва да бъдат разглеждани не като конкретни архитектурни решения, а като примери за възможен подход при градското обновяване на една среда с идентичност. Журито не препоръчва предложеното адаптиране на емблематичната сграда на Тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 като хотел с надстрояване и пристрояване, при което би била подценена нейната символична стойност за града, изискваща функция с по-отворен публичен характер и културен профил.

Основни принципи на концептуалния градоустройствен модел
• Разглеждане на ареала на Тютюнев Град (ТГ) като естествен завършек на главната пешеходна ос на Пловдив.
• Превръщане на ул. "Иван Вазов" в пешеходна с ограничен автомобилен достъп за местните жители.
• Създаване на вътрешна за ТГ система от публични градски пространства: покрит площад; пешеходни улици; квартална градина с клуб.
• Доизграждане на уличната рамка на вътрешните улици, както и на бул. "Христо Ботев".
• Осигуряване на паркиране за гости на бъдещия комплекс Тютюнев Град чрез многоетажен гараж, достъпен от бул. "Христо Ботев".
• Съхраняване на специфичния мащаб и идентичност, определени основно от сградите на тютюневите складове и ул. "Иван Вазов".
• Фокусирано повишаване на плътност и КИНТ на застрояване срещу замяна с площ за публични пространства.
• Градиране от по-ниско към по-високо застрояване от ул. "Иван Вазов" към бул. "Христо Ботев" с фиксиране на кота корниз.
• Ясно разграничаване на жилищната зона на ТГ и опазване на характера й.
• Идеи за проекти-бизнес модели за ново ползване на складовете на база на образци от чуждата практика.
• Използване на покривите на новите сгради като озеленени панорамни градини.
• Предложение за разработване на специфични насочващи Правила за застрояване и проектиране (urban design guidelines), включително 3D модел със статут на ПУП за целия Тютюнев Град, както и система от елементи на градския дизайн.
Фотограф: АДА

Фотограф: АДА

Тютюневият град - в търсене на нови градски политики
Богатият чуждестранен опит в разрешаването на урбанистични ситуации, подобни на Тютюневия град (ТГ), показва, че успешното възпиране на процеса на деградация и трансформирането му в процес на градско обновяване и развитие са възможни единствено чрез провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи и обществения и частния интерес. Често използвани са публично-частните партньорства между държавните и общинските организации, частните собственици и бизнеса. Установяването на ПЧП е съпътствано като правило от публично информиране и медииране, както и от участието на гражданите чрез НПО.
Неотдавнашното разрушаване на един от тютюневите складове и опожаряването на други четири склада са само потвърждение на очевидното: в момента доминиращ в динамиката на Тютюневия град е частният интерес в отсъствие на обществено приет регламент. Практиката е доказала, че регулирането на подобни ситуации (т.е. зачитането на обществения интерес) не е възможно чрез прилагане единствено на административни методи, базирани на разпореждания ("да се изгради отново") и само на санкциониращи механизми ("да бъдат глобени"). Живите вериги на гражданското общество могат да предотвратят текущите конкретни актове на разрушаване, но не и да възпрат процесите на деградация, резултат от осъзнатото пасивно поведение на собствениците (случаят със "Захарна фабрика" в София).
От друга страна, именно собствениците и частният бизнес могат да се превърнат в мощен градивен фактор, ако бъде формирана среда, стимулираща реализирането на икономически интерес. Известно е, че в общия случай възстановяването, консервацията и адаптацията на сгради и среда, културно наследство, е възможно или чрез благотворително инвестиране на излишъци (случаят на Тютюневия град не е такъв) или като част от цялостен проект, водещ до възвращаемост на инвестицията и генериране на печалба. Тоест става въпрос за подготвянето и осъществяването на успешна сделка между общината и бизнеса. Подобни модели са възможни чрез създаване на мотивираща и финансово поощряваща среда (изгодни градоустройствени параметри; намаляване на данъците; безлихвените дългосрочни заеми и дори дотации). Водещи в примерите на успешни трансформации на сходна на Тютюневия град среда са контролираното повишаване на плътността и интензивността на застрояване, както и определянето на режими на ползване, които позволяват създаване на интегрирана, богата и достъпна градска среда и инфраструктура, както и на сгради, генериращи успешен бизнес – услуги, разнообразни форми на хранене, рекреация, хотелиерство, рентиерство и др.
В условията на исторически формиралата се среда на вземане на решения у нас е малко вероятно процесът да стартира отдолу нагоре. Възможният градивен подход, изглежда, трябва да бъде иницииран отгоре надолу, при бързото идентифициране на всички заинтересовани играчи и въвличането им в диалог, насочен към коопериране и създаване на партньорства. Първостепенна задача ще бъде преодоляването на разрушеното доверие на гражданите на Пловдив, превърнало се в обществен израз на недоволство, резонирал и в международните медии. Ето защо очертаването на визия и стратегия за развитие предполага и приобщаването на местните жители, които нямат предприемачески интереси, но ще бъдат засегнати от каквото и да било развитие на територията. Само в условията на ясни правила и доверие може да се стигне до дирижирана регенерация на Тютюневия град, включително с конвертиране на собственост върху земята (площ за публични пространства срещу повишено РЗП в останалата част от собствеността).
В този смисъл настоящото конкурсно участие не дава специфично решение, а симулира подход и възможен процес на регенерация. Представени са симулации на градоустройствен анализ, оценка на алтернативни схеми, последвана от избор на синтезиран вариант. Същият се разглежда като основа за последващите градоустройствено планиране, проектиране и дизайн. Предложени са и някои утвърдени в европейския опит техники, особено подходящи за случая: формулиране на насоки за проектиране – guidelines; 3D застроителен план; брандиране на територията с отчитане на емоционалните нагласи и субективни фактори.
Формулираните 10 основни проектни идеи, обхващащи сградите на бившите тютюневи складове и терените на разрушените такива, трябва да се разглеждат като възможни бизнес идеи, а не като конкретни архитектурни намерения. Чрез авторски снимки са илюстрирани съвременни конверсии на изоставени индустриални и складови сгради от различни европейски страни (Португалия, Испания, Италия и Турция). Особено внимание е обърнато на повишаването на качеството на уличните пространства, създаването на локална пешеходна зона и на нови градски пространства, чрез които ареалът на Тютюневия град ще се приобщи органично към централната пешеходна зона на Пловдив.

Фотограф: АДА











Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

БРОЙ 3 | юни - юли 2017 | в две тела
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg